Дългът расте бавно, кризата идва внезапно - урокът от САЩ и пет поуки за България

Националният дълг на Съединените щати вече достигна 40 трилиона долара. Това е сума, съпоставима с общия размер на икономиките на Китай, Германия, Япония, Великобритания и Индия. Макар американският долар да остава водещата световна резервна валута, подобно натрупване на задължения поражда все по-сериозни опасения за дългосрочната финансова стабилност на страната.
Ако някоя от големите държави кредитори започне мащабно да разпродава своите доларови активи, това би могло да предизвика силни сътресения на световните финансови пазари. Засега подобен сценарий не изглежда непосредствено вероятен, но рискът не бива да се подценява (гледайте внимателно към Япония!).

1. Основните причини за днешния размер на дълга
1.1. Данъчни облекчения

Седемте големи пакета от данъчни облекчения и техните последващи удължавания от началото на XXI век са сред основните фактори за бързото нарастване на американския дълг. Данъчните реформи на администрацията на Джордж Буш от 2001 и 2003 г., Законът за данъчните облекчения и заетостта от 2017 г. и последвалите мерки са намалили федералните приходи с приблизително 8,7 трилиона долара. Това представлява около 30% от увеличението на държавния дълг като дял от БВП след 2001 г.

1.2. Увеличаване на държавните разходи

Според Комитета за отговорен федерален бюджет нарастването на държавните разходи е добавило около 7,6 трилиона долара към дълга от 2001 г. насам. Сред основните причини са военните операции в Ирак и Афганистан, както и разширяването на програмата Medicare. И сега - войната в Иран, но не и войната в Украйна (тук ЕС плаща с дългове сметката). Този фактор обяснява приблизително 26% от натрупването на дълга през разглеждания период.

1.3. Реакции на икономически кризи

Финансовата криза от 2008 г. и пандемията от COVID-19 наложиха безпрецедентна федерална намеса. От програмата TARP и антикризисните стимули след 2008 г. до мащабните пакети за подкрепа на бизнеса и домакинствата по време на пандемията, федералното правителство пое допълнителни задължения за приблизително 6,8 трилиона долара. Това представлява около 24% от увеличението на съотношението между дълга и БВП.

1.4. Структурен ръст на социалните разходи и лихвените плащания

През последните 25 години разходите за социално осигуряване, Medicare и Medicaid нарастват устойчиво под въздействието на застаряващото население и поскъпването на здравните услуги. Към това се добавя и бързото увеличение на лихвените плащания по самия дълг. Тези структурни фактори оказват все по-голям натиск върху федералния бюджет и се очаква да растат по-бързо от останалите държавни разходи и през следващите десетилетия.

2. Изводи за САЩ

Днешният национален дълг на САЩ от 40 трилиона долара не е резултат от едно конкретно решение или еднократно събитие. Той е следствие от натрупването на четири основни тенденции: данъчни облекчения, растеж на държавните разходи, антикризисни интервенции и увеличаване на социалните и лихвените плащания.
Проблемът е сериозен и не бива да бъде подценяван. В същото време той не е нерешим. Съчетание от бюджетна дисциплина, реформи в социалните програми, по-висока ефективност на публичните разходи и стимулиране на икономическия растеж би могло постепенно да стабилизира дълговата динамика и да намали рисковете за бъдещето на американската икономика. Вероятността да се случат тези подобрения не е малка, но не е и голяма - 1/3 вероятно.

3. Пет поуки за България: когато дългът расте по-прогресивно от икономиката

Американският опит показва, че натрупването на държавен дълг рядко е резултат от едно погрешно решение. По-често то е следствие от продължителна поредица от политически избори, които поотделно изглеждат оправдани, но в своята съвкупност водят до трайно влошаване на публичните финанси. Именно тук се крие и основната поука за България.
През последните години българският държавен дълг остава значително по-нисък от средния за Европейския съюз, но тенденцията е към прогресивно нарастване. Сам по себе си дългът не е проблем, когато финансира инвестиции в инфраструктура, образование, наука, технологии и повишаване на производителността. Проблем възниква, когато заемите покриват текущо потребление, бюджетни дефицити и краткосрочни политически цели.

Първа поука: няма безплатни данъчни облекчения
Всяко намаляване на данъците без съответно ограничаване на разходите води до бюджетни дефицити. България трябва внимателно да преценява всяка идея за нови данъчни облекчения или изключения, защото в крайна сметка пропуснатите приходи се компенсират чрез нов дълг или чрез ограничаване на ключови публични дейности. Основен враг на по-добрите приходи бе Тройната коалиция, в която правителството въведе “плосък” данък за граждани и корпорации, която практика захрани олигархията и транснационалните корпорации, но съсипа бюджета.

Втора поука: разходите трябва да следват икономическия растеж
Увеличаването на социалните плащания, пенсиите и възнагражденията в публичния сектор е оправдано само ако се основава на устойчив икономически растеж и повишена производителност. Когато разходите растат по-бързо от икономиката, бюджетният дефицит постепенно се превръща в хроничен проблем. Хроничен ще и проблемът за прогресмените не само през 2026 г., но и през следващите години на тяхното (вероятно) управление.

Трета поука: демографията е най-голямото фискално предизвикателство
Подобно на много европейски държави, България е изправена пред застаряване и намаляване на населението. Това означава повече пенсионери, повече здравни разходи и по-малко работещи, които създават доход и плащат осигуровки. Ако не бъдат предприети мерки за повишаване на икономическата активност, привличане на квалифицирани кадри и задържане на младите хора в страната, натискът върху бюджета ще се увеличава.

Четвърта поука: лихвите могат да се превърнат в скрит данък
Когато държавният дълг расте, растат и разходите за неговото обслужване. Парите, които отиват за лихви, не могат да бъдат използвани за училища, болници, научни изследвания или модернизация на икономиката. Така дългът постепенно започва да ограничава възможностите за развитие.

Пета поука: кризите идват неочаквано
Пандемията, финансовите сътресения и геополитическите конфликти показаха, че държавите трябва да разполагат с резерви и фискално пространство за действие при извънредни ситуации. Ако бюджетът е постоянно дефицитен, а дългът вече е висок, възможностите за реакция в бъдеща криза силно се ограничават.

Българският избор

Истинският въпрос не е дали България трябва да поема нов дълг, а за какво го използва. Ако заемният ресурс се инвестира в повишаване на конкурентоспособността, технологично обновление, образование, наука и инфраструктура, той може да допринесе за по-висок бъдещ икономически растеж. Ако обаче служи предимно за покриване на текущи разходи и политически обещания, страната рискува постепенно да навлезе в същата дългова спирала, която днес тревожи много развити икономики.
Най-важният урок от американския опит е, че държавният дълг не се превръща в проблем за една нощ. Той нараства бавно, почти незабележимо, докато един ден обслужването му започне да изяжда бъдещето. България все още има предимството да е далеч от подобен сценарий. Именно затова сега е моментът за разумна финансова политика, а не когато проблемът вече е станал трудно управляем.


От блога на автора