Само лицемерие ли?

Агенции, радиостанции и телевизии за кой ли пореден път ни сервираха на нас, българите, информации от познатата рубрика "Ново двайсе...", посочващи нашата страна като едва ли не за най-злия враг на злощастните сирийски бежанци. Американското радио "Пи Ер Ай" в раздиращ сърцата разговор с проф. Амр ал Азм, преподавател в университета "Шауни" в щата Охайо, скорошен гост на сирийските бежанци в България, извежда като крайна оценка удобната версия, че видите ли, еглеците от войната се насочват с доверие и надежда към България, а ние ги посрещаме с ксенофобия. Визира се конкретно и твърдата позиция на партия "Атака" и други партии искали да печелят популярност и затова допълнително създавали напрежение в българското общество - поради невъзможността на държавата да осигури приличен прием на имигрантите. Особено след като българската държава била получила много милиони евро от европейски фондове.
Проблемите тук ние си ги знаем и напълно ги разбираме. Както и това, че доколкото има ксенофобия, тя е изкуствено подклаждана от интересите на някои медийни кръгове и политически партийни централи. Може би и заради илюзорната самоувереност на отделни "дейци на демокрацията" в собствената им непогрешимост, която доведе до мизерия и самия български народ.
Защо обаче, питам се, въпросното радио не дискутира с Белия дом или със Конгреса на САЩ темата за превъоръжаването на ислямистките групировки, изтребващи живота в Сирия. Защо Западът продължава да оказва едностранна подкрепа на сили, рушащи суверенитета на една светска държава?
Защо "Амнести интернешънъл" например все пак намери известна доблест да критикува Франция, че приемала смешно малко сирийски бежанци, което си чиста проба проява на лицемерие и двоен стандарт от страна на Париж, пръв сред първите, обявили война на народа на Сирия? Та, какво "ново двайсе", когато иде реч за тотално изпортен стандарт при оценката на човешките ценности, сред които е и истината.