Кой ще сади пиперо?
/ брой: 62
Хората в селата и земеделците на практика са извън компенсаторните мерки срещу последиците от коронавируса. Повечето се самоосигуряват... Кой и как в тази ситуация, образно казано, ще сади пиперо? Засега няма ясен отговор, а става дума за храната ни и след кризата. Полето не чака, проблемите напират непрекъснато. Кой ще работи, още повече, че и сега има случаи заради липса на хора продукцията да остава неприбрана.
Цели семейства, дори цели селища от редица райони на България традиционно заминават през февруари и март да работят като сезонни работници в селското стопанство на други европейски държави - основно в Испания, Германия, Италия, Франция, Гърция и Великобритания. Коронавирусът обаче удари и европейското земеделие. Заради кризата със заразата много от тези български сезонни работници или изобщо не успяха да заминат, или се върнаха в родината. Имат ли шанс за оцеляване тук!?
Сега е моментът държавата да покаже реална грижа за осигуряване на традиционно липсващата работна ръка в селското стопанство.
Социалното министерство би могло да се намеси за решаването поне на част от проблемите. Основната пречка земеделието да приеме завърналите се хора е, че те получават обезщетение за безработица. Но пък е разрешено например еднодневни договори да се сключват, без човек да губи социалните си помощи.
Има и друг въпрос - ако работник бъде нает в земеделието, какво заплащане ще му се предложи. Да не забравяме, че българите са свикнали да берат ягоди в чуждоземните оранжерии за в пъти по-големи надници от тези у нас. И още нещо, изключително важно в условията на пандемия - осигуряването на здравословни условия на труд. Чуйте призива на синдикатите всичко да става "на светло", а не в сивия сектор с устни договорки. Айде сега да видим какво ще предложат и работодателите, които редовно надигат глас за липса на кадри и искат внос на чуждоземски. А има и цяло министерство, където би трябвало да помнят, че каквото посееш, това ще жънеш...