На фокус
Как да говорим с децата си за коронавируса?
Трябва да останем спокойни, да им вдъхваме сигурност е да ги учим на хигиена и отговорност
/ брой: 50
Този въпрос вълнува и родители, и специалисти, според които при немалък брой деца се наблюдава проява на някакъв вид хипохондрия заради епидемията, страх от заболяването, внушение, че непременно са болни. И това е неизбежно при цялата обстановка в страната - затварянето вкъщи, лишаването от всекидневни занимания. Децата са свидетели и участници в усилията за спиране на заразата, те виждат и усещат притесненията и объркването у техните родители и особено у по-възрастните баби и дядовци. Малките не само слушат разговорите на по-големите и макар да не преживяват еднакво травматично ставащото, все пак то ги настига по един или друг начин. Как да ги предпазим, за да не станат хипохондрици без време?
Труден въпрос без съмнение. Психолозите съветват: да признаем, че сме загрижени, без да се паникьосваме, и да предприемем действия, които намаляват риска от заразяване. Не бива да издаваме своята тревожност, за да не предизвикваме стресови ситуации у децата, които стават свидетели на нашата паника. Но те трябва все пак да се вслушват в обясненията на родителите за новия вирус, за принудителните ваканции, невъзможността за игри и купони, за кино и дискотеки. Макар да е трудно, всяко дете трябва да се възпитава и в социална отговорност. И особено - на хигиенни навици.
"Тяхното всекидневие е запълнено с други по-важни за тях теми, но има и немалко дечица, които проявяват някакви форми на хипохондрия или споделят световни конспирации. Това по всяка вероятност е повлияно от семействата - вкъщи се обсъжда не само коронавирусът, но и теми, които засягат генерално съдбата на планетата. Въобще много теми, които са непосилни за психиката на децата и тяхното все още незряло съзнание... Още повече в ситуация, в която ние реално не знаем какви ще са последствията, както и каква ще е динамиката на това, което ще се случва, преживяваме неща, които още не са се случили, това не е много позитивно", казва детският психолог Тони Димчева.
Според Националната асоциация на училищните психолози в САЩ съветът е родителите да останат спокойни и да вдъхват сигурност; да уверяват децата, че възрастните в тяхното обкръжение са там, за да се погрижат за тяхната безопасност и здраве. Бъдете на разположение, съветват още психолозите - важно е децата да знаят, че има някой, който ги изслушва. Кажете им, че ги обичате и покажете, че отделяте достатъчно време за тях. Сред съветите е и това да се ограничи гледането на телевизия и ровенето в социалните мрежи, всяващи страх и паника. Важно е да се избягва гледането или слушането на информация, която може да разстрои децата. Неподходящата за възрастта им информация може да предизвика безпокойство или объркване сред тях. Психолозите обръщат внимание и върху поддържането на всекидневните дейности - доколкото е възможно, детето да следва своя обичаен режим, тъй като това може да бъде успокояващо и да подпомага физическото здраве. Бъдете честни и точни, отделяйте време за разговори и търсете подходящите за възрастта обяснения.
Може би точната формула е да бъдем бдителни, без да изпадаме в крайност, защото всяка крайност е паника. Но не можем да си позволим да сме и безразлични, виждайки какво се случва около нас, съветва Тони Димчева.