Комедийният жанр ми е по на сърце

ИГНАТ ДЪЛБОКОВ е роден във Велико Търново. Възпитаник е на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Ангел Попов". Учил е психология в НБУ, а тази година се дипломира в Театралния колеж "Любен Гройс" в класа на Калин Сърменов с асистенти Явор Борисов и Красимир Куцупаров. Неговият дебют на голямата сцена е в спектакъла "Оскар" от Клод Мание, поставен от режисьора Венцислав Асенов в Сатиричния театър "Алеко Константинов" в София. През лятото дебютира в състава на МДТ "Константин Кисимов" в образа на Бай Мильо Фотографина от "Не сме от тях" по разкази на Чудомир.

- Господин Дълбоков, завършили сте Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия, но не сте продължили да изучавате тези науки, а сте записали психология. Кога дойде привличането Ви към театъра?
- Още когато бях ученик, имах желание да се занимавам с театър, но не намерих при кого да се подготвя, не открих и школа за любители, която по това време да е била активна. Така че това остана една моя нереализирана мечта. Доста години по-късно пътищата на живота ми се случиха така, че се върнах от София във Велико Търново. Тогава започнах да посещавам школата на Виктор Терзийски. За много кратък период от половин година разбрах, че искам да се занимавам с актьорство. Това беше и началото на сериозния ми път в тази професия.

- Дебютът Ви на театралната сцена е във френската комедия "Оскар" в Сатиричния театър. С какво вълнение беше съпроводено излизането Ви на професионална сцена? Тогава ли се убедихте окончателно, че занапред ще отдадете цялата си енергия и талант, за да се усъвършенствате в това изкуство?
- Със сигурност беше много вълнуващо и все още е. Всеки път, когато участвам в този спектакъл. Голяма чест е за мен, че още докато бях студент, имах възможност да започна да работя редом с актьори, които са доказани професионалисти. Това е шанс, който не всеки получава, и аз съм много благодарен, че директорът на Сатиричния театър г-н Сърменов ми даде тази възможност. Винаги, когато човек тепърва трябва да се доказва, има моменти на плахост, но ако не скочиш в морето, няма да се научиш да плуваш, така че това е част от изпитанието. Бих казал, че сценичната треска, която един млад човек в тази професия изпитва, не бива да надделява, той трябва да успее да се наслади на магията, която се случва на сцената. Много обичам, докато чакам да дойде моят ред да изляза на сцената, да си преповторя нещата, да се потопя емоционално в състоянието, което може да извади най-много от мен на сцената.
- От лятото сте част от МДТ "Константин Кисимов" в родния Ви град. В него има различни поколения артисти от драмата и от музикалните жанрове, което е голямо богатство за един театър. Как се чувствате в тази трупа?
- Много добре, средата е много приятна и положителна. Все още не съм опознал добре колегите, защото съм имал малко репетиции, на които да се срещам с тях. Но засега впечатленията ми са много добри и много се радвам.

- И там дебютирахте в комедия - "Не сме от тях" по разкази на Чудомир. Комедийните или драматичните роли Ви привличат повече? Или дори бихте опитали да играете в мюзикъл?
- Със сигурност бих искал да опитам от всичко, но на този етап комедията ме влече повече. Харесва ми, защото внася хубав, положителен заряд, мотивира ме да съм по-креативен, да измислям интересни виждания за героите си, които да дават повече приятни емоции на публиката, и същевременно да откривам някаква философия зад техните образи. В никакъв случай не пренебрегвам драмата - тя също е страхотно поле един актьор да изрази себе си, но засега комедията ми е по на сърце. Относно мюзикълите... много бих искал, но не мога да пея толкова добре. Обаче правя страхотен мюзикъл, когато съм в банята.
- Какво мислите за актьорска изява в киното и в телевизията? Там се изискват и възпитават други качества.
- Нямам почти никакъв допир с киното и телевизията, участвал съм като статист един-два пъти. Но нещо, което не ми харесва в киното, са дублите. Докато на сцената всичко започва и продължава от начало до край, и се случва тук и сега, процесът, когато се снима филм, е различен - изиграваш определена сцена, спира се, заснема се от различни ъгли и т.н., което лично аз усещам като пречка за актьора да се потопи в действието. В театъра със сигурност се усеща много повече животът.
- Доколкото разбрах, пишете поезия и рисувате.
- Рисуването не съм практикувал от ученическите си години, а поезия пиша най-често, когато съм преживял нещо емоционално. Последните няколко месеца не съм писал. Хората казват, че когато човек навърши 33 години, се свързва със своя асцендент. Аз сега карам 33-тата си година и може би ставам по-зрял... Много обичам да философствам и да разсъждавам, и никога не казвам, че нещо е само черно или само бяло, винаги вярвам, че е по средата. Ние, хората, сме пълни с емоции, и ако през деня сме изживели част от тях, която не е свързана с героя ни, ако той е тъжен, а сме имали един весел ден, малко или много ще имаме нужда да преживеем и по-спокойни или тъжни моменти. Което ни го дава героят в нашето представление в края на деня. Така че е хубаво да има баланс на емоциите.
- Актьорите възприемате ли по нещо от своите герои, което остава у вас и в живота - като маниер, поведение, поука или философия?
- Актьорът трябва не да възприеме, а да изкара такива неща от себе си. Ако в момента не е имал подходящите условия да посее семенцето на темперамента на героя, който се е таял дълбоко в самия артист, и ако това семенце после се окаже, че е част от неговата идентичност, той е открил в героя нещо от себе си, което остава у него. Със сигурност да се провокираме и да се оказваме в ситуации, които са извън зоната ни на комфорт, е нещо предизвикателно. По този начин човек преживява интересни моменти, в които се изненадва. Част от това да искам да съм актьор е да ми се случват неща, които по принцип не ми се случват, и това е нещо хубаво за мен.

- Намирате ли време за други любими занимания или сте съсредоточен изцяло в актьорската си работа?
- В момента имам време, но си давам малко емоционална почивка. Обаче от началото на новата година пак бих започнал да се занимавам с танци - по-конкретно с кизомба. Много често играя шах, няколко пъти седмично, понеже в повечето случаи играя онлайн. В момента, тъй като в единия си профил съм поставил нов рекорд по точки, съм си направил друг, който е експериментален - там си пробвам стратегиите и когато съм достатъчно уверен, побеждавам в оригиналния профил.
- Съчетанието на кизомба и шах е прекрасно за поддържане във форма на тялото и на ума, което сигурно е много важно за един актьор.
- Абсолютно. Например, нещо много интересно като катарзисен момент е, че доскоро съм се занимавал с шах повече за удоволствие, не съм наблягал на теоретичната подготовка, която да ме прави по-добър. В момента ми е приятно да анализирам повече нещата, за да се усъвършенствам. Започвам да изпитвам удоволствие от професионализма.
- Погледнато от Вашия житейски и творчески опит до момента, младите хора в България имат ли възможности за изява и за реализация?
- Със сигурност има възможности, ако човек е упорит, защото нещата може да не се получат бързо, но трябва да продължаваш да се развиваш. Упоритост и работа над себе си са неща, които дават резултат, в това съм убеден на 1000 процента.
В България повечето млади хора са много амбициозни, но в момента, в който се сблъскат с трудности, бързо се разочароват, което им играе лоша шега. Човек трябва да е готов да приеме, че нещата може да не се развият по най-добрия начин, и да не се отчайва. Дори да е много мотивиран, да даде всичко от себе си в този момент и да се провали, трябва да осъзнава, че е направил възможното на този етап от развитието си. Но не е наясно колко още може да се развие и да даде на следващ етап, което е значително повече от сегашното му ниво. Много хора се подценяват, като мислят, че това, което могат в момента, са всичките им възможности. А всъщност човешкият ум и възможности са много, много по-големи, отколкото може да си представим. Просто нещата се случват бавно. Нашият ум така е устроен, че за да въведем нещо ново като умение, като мислене, като философия, се изисква натрупване. Не става за ден и за два. За ден и за два можем да започнем да осъзнаваме някои неща, но докато те се вградят в нас като принципи, е нужно много повече време.
- Какви са впечатленията Ви от търновската публика?
- Все още не съм играл пред търновска публика... Пиесата, в която играя - "Не сме от тях", сме представяли два пъти - в с. Раювци и в Гоце Делчев. А на 11 декември ще я играем на сцената на МДТ "Константин Кисимов".
- Обичате ли да ходите на театър, да гледате колегите си и различни постановки?
- Да, например като студент в първи курс за една година бях изгледал 100 представления. Когато гледам мой колега как играе, водеща е интуицията ми за начина, по който върви неговата енергия. И когато усещам, че няма нещо неестествено и той ме води по пътя на разказа, който представя на сцената, се потапям и разсъждавам върху това, което прави. Темпото, ритъмът, процесите, които се случват, всеки детайл е важен.
- С какво, според Вас, се отличава и е привлекателен родният Ви град Велико Търново - като атмосфера, като възможности, като дух?
- Точно като дух, бих казал, че Велико Търново, освен история, носи и въображение. Всяко място по света, което има история, ме кара да фантазирам, да мечтая, да си представям какво се е случвало на това място. И Велико Търново определено отговаря на тези условия. Представям  си моменти, които са били много драматични, и такива, които са били пълни със слава и гордост. И това ми носи съответната енергия. Мисля, че Велико Търново е едно много силно енергийно място.