Обичам да работя с амбициозни хора

ПЕТЪР ДИМИТРОВ е роден през 1967 г. в София. Завършил е НМА "Проф. Панчо Владигеров" с три специалности - хорово дирижиране, музикознание и оркестрово дирижиране. Гостувал е на Варненската филхармония, Видинската филхармония, многократно е дирижирал Софийската филхармония и Оркестъра на БНР, както и на сцената на Златната зала на Музикферайн във Виена. От 1991 г. се изявява като организатор на различни концерти - хорови, камерни оркестри и формации, рецитали на пианисти и симфонични оркестри. До днес те са над 100, включително три международни конкурса за пианисти. Преподавал е оркестрово дирижиране в България и Испания, включително четири семестъра в Музикалната академия. Има записи в БНР и БНТ.

- Маестро Димитров, тази година изнесохте много концерти в София и в страната с Видинската филхармония, която чества 75 години от своето създаване.
- Да, аз съм гост-диригент във Видин, работя често с тях. В края на тази година, през декември, подкрепяме инициативата "Българската Коледа". Имаме 4 концерта в различни градове, под патронажа на президента Румен Радев, на 9 декември - в зала "България", на 17-и - в Операта в Стара Загора, на 18-и - в Голямата базилика в Пловдив, и на 20 декември - в Синагогата във Видин, изумителна зала като акустика, която, след като бе възстановена, е културен център.
В програмата са Петият концерт за пиано на Бетовен със солистка Анелия Господинова и Оратория "Месия" на Хендел - първа част. Втората и третата част ще изпълним преди Великден в същите четири града. Произведението е сложно, доста дълго и в нашата истерична епоха трудно можем да накараме публиката да седи толкова време в залата. По тази причина то много често се изпълнява с различни съкращения. Ние искаме да го представим изцяло и тъй като в първата част в текста са фрагменти от Библията, свързани с Рождество Христово, тя ще звучи преди Коледа. А втората и третата част - от смъртта и възкресението на Христос, ще звучат преди Великден. Още в първото изпълнение на "Месия" по волята на самия Хендел тя е благотворително събитие. Поради тази причина е в унисон и с "Българската Коледа" творбата отново да звучи в благотворителен концерт, в случая - в подкрепа на болни деца. Това е много голям и тежък проект и поздравявам Симфониета Видин, която даде всички организационни възможности да се осъществи.

- Това е за познавачи, а какви събития да очакват любителите от по-широката публика?
- Разбира се, че сме подготвили програма и за нея - концерта "По вълните на синия Дунав" представихме във Видин на 11 декември и в София - на 12-и. Това са шедьоври на оперетната музика и на мюзикъла, с участието на звезди в тази област - Симона Кодева, Валентина Корчакова, Марио Николов и Христо Сарафов. На 13 декември в Силистра ще гостуваме с проект, който сме представяли много пъти - с любими фрагменти от опери и оперети, в изпълнение на Кристияна Лоизу, Марио Николов, Валентина Корчакова.
А на 19 декември в зала 11 на НДК, кино "Люмиер", ще изнесем страхотен концерт с Кристияна Лоизу, Стефан Илчев, Марта Кукуларова и Марио Николов. Всички те имат класическо образование и го започваме със сериозна класика, след което преминаваме към по-съвременни творби. Завършваме с произведения на Георги Красимиров-Герасим, когото помолихме да оркестрира две от своите много популярни песни - "Ветрове", която изпълнява Лили Иванова, и "Фалшив герой", която изпълняваше Тодор Колев.
- Симфониета Видин, изглежда, е един от най-дейните оркестри в България.
- Така е. Колегите работят с голямо желание и старание, освен че много се трудят, са много амбициозни, не се колебаят да се втурват в различни поприща. Преди месец и нещо представихме проект с музика изцяло от Вагнер и те се справиха блестящо. Сега ще правим барокова музика, което не е лесно, когато не е свирена ежедневно от един оркестър.

- На един от концертите в София тенорът Марио Николов сподели с публиката, че Симфониета Видин през същата седмица за седем дни е изнесла шест концерта с три различни програми...
- Точно така. А в последния ни концерт в София свирихме премиерно и нови произведения на Георги Андреев. Новата музика изисква много усилия и труд и в подобни случаи музикантите често мърморят. А колегите от Симфониета Видин се заеха с огромно удоволствие, изпълниха произведението блестящо и питат кога пак ще го свирим.
Обичам да работя с амбициозни хора, които са готови да изгорят на сцената, в хубавия смисъл на думата, а те много често го правят - трудолюбие в репетициите и много хъс по време на самия концерт.
- Времената не са особено насърчителни за хората на изкуството. С какво си обяснявате тази тяхна всеотдайност?
- Истината е, че когато условията са трудни, човек се бори. Видин е малък град, основната атмосфера на оркестъра идва от хора, които свирят в този състав от 30 години. И за тях това е такава радост, че сравнително отскоро могат да пътуват повече, да изнасят концерти, да свирят на друга сцена, освен на собствената, че това ги мотивира много да се трудят, да свирят с такова желание и артистизъм, който да пленява публиката.
- В София и в големите градове има публика за всяко представление. Но как успяват да съществуват и да се развиват такива състави в по-малките градове?
- Изключително много пътувам в цяла Европа и мога да кажа, че средното ниво на населението в България е забележително високо. Ние все още имаме здрава и жизнеспособна интелигенция във всички градове, независимо колко са големи или малки. Видинският оркестър е един от традиционните в България - на 75 години, и открай време има публика. Щастливи сме, че видинската зала много често е пълна.
В България, там, където по времето на социализма е имало културни институти, е отгледана съответната публика. От друга страна, и музиканти, и актьори все повече започват да правят турнета из страната. В големите градове публиката е преситена от събития, докато в малките, понеже събития не се случват толкова често, публиката реагира по-спонтанно, с по-голяма привързаност и внимание. Като че ли културният живот в столицата се възстанови в някакви рамки още преди десетина години. Докато сега този ренесанс се случва в провинцията. За нас остава впечатлението, че сякаш е по-добре да изнесеш концерт в малко населено място, отколкото да се целиш в трудния, леко преситен и капризен пазар в големите градове.

- В миналото България имаше силна традиция в областта на хоровото изкуство, авторитетни състави, които получаваха признание по цял свят.
- По време на социализма хоровото дело в България процъфтяваше и беше на световно ниво. Тогава беше намерен начин за стимулиране на т.нар. самодейни хорове. В цял свят професионалните хорове са много малко, те са част от оперни трупи, от медии - радио или телевизия, или както в България - бившата Хорова капела, която сега е Национален филхармоничен хор.
Допреди 1989 г. имаше самодейни хорове, които бяха на изключително ниво, дори в някои отношения превъзхождаха и националните. След 1989 г. изчезна базата за това - различни предприятия и организации даваха възможност за изява на талантливи свои работници и служители. Моята първа работа беше корепетитор на Хора на металурзите в Перник. Бях шокиран от изключителното ниво на този състав, който съществуваше от години, ходеше на турнета в чужбина. Освен удоволствието да пееш в хор, стимулът за тези хора беше, че два пъти седмично излизаха три часа по-рано от работа, за да репетират, и освен това имаха възможност да пътуват в чужбина.
През последните 30 и няколко години единствената мотивация на малкото самодейни хорове е желанието на хористите да участват в такава инициатива и да се потопят в тази музика. Те го правят за собствена сметка и през свободното си време. Поради което броят на самодейните хорове у нас е десетки пъти по-малък, те са по-скоро приятни изключения, отколкото някакво правило. Което е жалко, но не знам дали нещо може да се направи в днешните условия...
- По времето, за което говорите, и музикалното образование в масовите училища беше сериозно застъпено.
- Отваряме една голяма тема за същността на образованието. Не съм се занимавал професионално с този въпрос, но от малкото впечатления, които имам, материалът, който се преподава по пеене и музика, концептуално е сгрешен. Преди две години приятели ми се обадиха да помогна на детето им в шести клас за тест по пеене и музика. Реших го с огромни усилия, въпреки че съм музиколог по образование и смятам, че рядко някой може да ме превъзхожда по тази тематика. Но с един тест, който поднася нещата с някакви безумни въпроси, изключително специализирани, всичко, което могат да постигнат, е да отвратят децата.

Единственият начин да се грижим за бъдещата си публика е да им поднасяме тази музика и тя да им хареса. Децата от сутрин до вечер са потопени в отвратителна звукова среда, във възможно най-елементарни образци популярна музика, която, освен българска чалга, включва и американска чалга.
Всичко, което децата могат да получат от това, е тотална болест, те се превръщат в елементарни същества и най-страшното - без абсолютно никаква емоционална интелигентност. По този начин стават непригодни да посрещнат тегобите на живота. Първото място, където могат да се сблъскат с драмите на живота, е, когато ги срещнат в книгите и в изкуството. Ако там не са видели обсъдени, обговорени и обмислени множеството житейски казуси, пред които и те ще се изправят в бъдеще, те са абсолютно неподготвени и не знаят как да постъпят във всяка ситуация в живота след това.
- Би било добре да пускаме на децата да слушат стойностна музика, да разказваме за нея забавно...
- ...без да ги караме да помнят кой кога е роден. Не е нужно такъв справочник да стои в главите им, защото с три бутона на компютъра могат да получат информация. И аз зная рождените дати на много малко композитори, но за сметка на това, която и симфония на Бетовен да ми пуснете, след 10 секунди ще Ви кажа коя симфония звучи и коя част от нея. Всички части на Бетовеновите симфонии са 37 - 9 симфонии по 4 части, а Шестата има пет части. Можех да го правя още на 11-годишна възраст. Заслуга на моите родители беше вкъщи да звучи такава музика, да ми се обяснява за нея, за много други композитори и произведения. А сега в най-добрия случай децата може да са чували "Малка нощна музика" на Моцарт, както се шегувахме с оня мутренски виц: Кой е тоя Моцарт? Оня, който пише музика за джиесеми...