Защо е цялата тази истерия около Шипка

Истеричната вълна на несъгласие и недоволство около ремонта и реставрацията на паметника на Шипка не стихва. В социалните мрежи се водят словесни битки, а на самия връх се изредиха представители на различни партии, чието поведение разбираемо се вписва в предизборния пиар. Има обаче и въпроси, които са съвсем разумни и които чакат адекватен отговор от властта. Предлагаме ви още 3 мнения по темата, взети от Фейсбук.   

След онова, което видяхме с Паметника на Съветската армия, хората вече са подозрителни

Пепа Петрова

Когато един паметник вече три години стои разглобен на парчета в склад край Лозен, няма как хората да гледат съвсем спокойно на багерите около Шипка.
Паметникът на Съветската армия беше демонтиран през 2023 г. и фигурите му още се търкалят на парчета в Лозен. Няма завършена реставрация, няма ново място, няма и ясен край на цялата история. А през 2026 г. държавата отпусна още 270 000 евро за охрана и обезопасяване на демонтираните части. Къде отидоха тези пари, ако паметникът още се търкаля в калта?!
Българската история — на парчета. Буквално. Та затова не се чудя, че толкова хора настръхнаха, като видяха тежката техника край Шипка. Да, официално там се прави реставрация, не разрушаване. Но след онова, което видяхме с Паметника на Съветската армия, хората вече са подозрителни.
И с право питат: какво точно се маха, какво ще се връща, кой го прави и как ще изглежда всичко накрая?
Шипка трябва да се ремонтира. Но при такива места не става само с „спокойно, всичко е наред“.
След като веднъж видиш как един паметник се нарязва на парчета и с години остава на склад… Затова днес багерите край Шипка не изглеждат просто като ремонт в очите на много българи.

Няма кой да зададе тези въпроси, а на нас във Фейсбук не ни отговарят

Любо Данков

Пореден провал на родната журналистика. Този път по казуса реставрация на Паметника на свободата. В социалните мрежи ври и кипи, хората задават смислени въпроси, но няма кой от мейнстрима да насочи тези въпроси към отговорните лица. Дори обичайно радикално опозиционни журналисти сега се опитват да замажат неяснотите около предстоящия ремонт. Защо – не мога да си обясня. 
А ето и въпросите, на които чакаме отговор:
- Поради климата на връх Шипка строителните работи се прекратяват от края на октомври до началото на април. Защо беше нужно да се разбие стълбището пред паметника точно сега? До края на октомври очевидно нищо съществено не може да се направи по тези стълби. Защо паметникът ще се остави в този вид за честванията през март идната година?
- Как ще се отрази това оголване около паметника, до чиито основи ще достигне твърде много вода, която ще замръзва и ще се размразява периодично? И кое наложи точно от стълбите да се започне, при положение че е ясно, че изграждането им ще започне от април натам? Малко ли работа има по стените на паметника? Само не казвайте, че стълбите са пречели да се постави скеле. Не е сериозно.
- Фирмата изпълнител формално имала опит в реставрация... Да, но е реставрирала обект, изграден от тухли и мазилка. Нищо общо с паметника на Шипка. Защо е избрана?
- Разполага ли фирмата изпълнител с кадри, които могат да реставрират конкретно този паметник? Кои са тези хора и каква е творческата им биография?
- При всичките ми резерви към Величие, не мога да отрека, че Ивелин Михайлов има богат опит в изграждане на каменни обекти. И той твърди, че стойността на планирания ремонт е много силно завишена, в пъти. Защо това не се дискутира на експертно ниво?
- Има информация, че фирмата изпълнител е допуснала некачествено строителство при предишни обекти. Не знам доколко това е вярно, но трябва да  се провери, нали? Защо не се дискутира това?
Ремонтът ще продължи три години... Ама за три години е изграден НДК! А мавзолеят на Георги Димитров е построен за шест дни! Ако на Шипка работят двама работника и едно магаре, може и 30 години да не стигнат. Самият паметник е изграден за четири години, а „техниката“ тогава е волски каруци, коне и мулета. Камъните са дялани ръчно. Какво означава три години ремонт в наши дни? Колко специалисти ще работят по реставрацията?
Може и още въпроси, но и тези са достатъчни. 
Имаме богат опит в „усвояване на средства“ при обществените поръчки. Взимат се едни пари, част от тях трябва да се върнат някъде по веригата /в чували/, а това е за сметка на качеството.  Не сме толкова наивни, та да очакваме, че чудодейно при този ремонт всичко ще е наред. И чакаме отговор на въпросите.
Но няма кой да ги зададе. На нас във Фейсбук не ни отговарят.

Цялата документация за ремонта е публична и в нея подробно е описано какво предстои

Гергана Коджейкова

В социалните мрежи се вихри истинска истерия, че властите искат да бутнат Паметника на свободата, да го откраднат или да го обезобразят. Тези страхове са безпочвени: цялата документация за ремонта е публична и в нея подробно е описано какво предстои — укрепване на каменната зидария и основите, реставрация на фасадите и металните елементи, обновяване на инсталациите и експозицията. Плочите и стъпалата на северното стълбище се демонтират, номерират и съхраняват, за да бъдат върнати след укрепването. Къде е разрушаването? И кому са нужни конспирациите около един ремонт, закъснял с поне десет години?
Не мога да разбера цялото вълнение около реставрацията на Паметника на свободата. Чак на мен ми стана интересно и прочетох документацията. Цялата е публична и е качена в портала за обществени поръчки. Цялата документация — с описание какво ще бъде ремонтирано, как ще бъде укрепено и какво ще бъде възстановено.
Планирани са три основни групи дейности. Струва си да ги прочетем, преди да обявяваме, че някой разрушава паметника.

Какво ще се прави по фасадите

Предвидени са консервация и реставрация на фасадите: конструктивно укрепване и заздравяване на каменната зидария, префугиране на цялата външна каменна облицовка, почистване на каменните повърхности и обработката им срещу ерозия.
Това са дейности за запазване на паметника. Самото им описание е достатъчно ясно.

Защо се демонтира северното стълбище

Втората група обхваща ремонта на външните и прилежащите пространства. Северното стълбище се демонтира изцяло, като плочите и стъпалата се номерират и сортират. Премахването му е необходимо, за да се разкрие основата на северната фасада и да се изгради нов стоманобетонен фундамент.
След укрепването оригиналните облицовъчни плочи ще бъдат монтирани обратно. Стъпалата също ще бъдат възстановени.
Именно тук е същественият въпрос: как да се укрепи основата, без да се осигури достъп до нея? Някои дейности изискват временно премахване на елементи. Затова те се номерират и съхраняват, за да бъдат върнати на мястото си след приключването на работата.
Предвидена е и подмяна на досегашната настилка от пясъчник около паметника с износоустойчив гранит.

Какво ще бъде обновено вътре

Третата група включва цялостно обновяване на движимата и недвижимата материална база на всички етажи във вътрешността на монумента.
Ще бъде подменена износената електрическа инсталация, ще бъдат изградени нови слаботокови мрежи за интернет и комуникационно окабеляване, а осветителните системи ще бъдат пренастроени.
Предвидена е реставрация на металните елементи, включително на емблематичните железни врати към костницата.
Ще бъде обновена и експозицията. Настоящата вече е изцяло прибрана в Казанлък. На нейно място се подготвя нова постоянна експозиция под името „Шипченска епопея“, която ще разказва както за военните действия, така и за историята на строежа на самия паметник.
Това е, в общи линии, краткото резюме на предвидените дейности.

Къде виждате разрушаване?

Защо е цялата суматоха около този ремонт, закъснял с десет, ако не и с повече години? Кому са нужни конспирациите, политическите и гражданските истерии?
Тревогата за Паметника на свободата е разбираема. Тя предполага да прочетем проекта, да следим изпълнението му и да настояваме работата да бъде извършена качествено. Обвиненията в разрушаване също трябва да бъдат подкрепени с конкретни факти.
Къде виждате разрушаване, при положение че плочите и стъпалата се премахват временно, за да се извършат укрепителните дейности, след което ще бъдат възстановени?
Паметникът на свободата има нужда от грижа. Този отдавна закъснял ремонт заслужава внимателен обществен контрол. Истерията с нищо не помага за това.