Търговските банки официално се обявиха срещу данък "свръхпечалба"

Асоциацията на банките в България (АББ) официално се обяви срещу предложението за допълнително облагане на банковия сектор и предупреди, че подобна мярка може да ограничи възможностите за кредитиране, да доведе до по-неблагоприятни условия за клиентите и в крайна сметка да забави икономическия растеж. Според организацията не е доказано наличието на „свръхпечалба“, която да оправдава извънреден данък, а предложеният механизъм създава и сериозни правни въпроси.
По изчисленията, представени от АББ, при реализиране на промените върху печалбата на банките на практика ще се прилага трето облагане - след общия корпоративен данък от 10% и допълнителния глобален данък от 5% се предвиждат още 33 на сто по новата мярка.
Един от основните аргументи на банковата асоциация е срещу начина, по който е избран референтният период 2020–2025 г. Според АББ механичното сравняване на номиналната печалба през различни години не е достатъчно, за да се установи наличие на извънредна печалба. От организацията посочват, че финансовият резултат зависи и от размера на дейността, вложения капитал, поетия риск, инвестициите и ефективността.
Особено спорно според АББ е включването на 2020 и 2021 г., когато икономическата активност беше силно засегната от пандемията, както и на 2022 г., когато върху резултатите са повлияли значителни обезценки на държавни ценни книжа. Така според асоциацията ниската база от кризисните години превръща последвалото възстановяване в привидна „свръхпечалба“.
Данните, представени в становището, показват, че през 2020 г. печалбата на банките е намаляла с 51% спрямо 2019 г., а през 2021 г. – с 14,6. Според АББ след това последвало постепенно възстановяване, като през 2025 г. секторът се върнал към дългосрочния си тренд.
Асоциацията посочва и друго съотношение. През 2019 г. печалбата на банките преди данъци е била 0,94 млрд. евро, а през 2025 г. достига 2,15 млрд. евро. За същия период обаче банковите активи са се увеличили от 58,39 млрд. до 116,08 млрд. евро, или с 98,8%. В същото време ценовото равнище е нараснало с 41,6 на сто.
Затова според АББ сравняването единствено на номиналната печалба, без да се отчете инфлацията и почти двойното увеличение на активите, преувеличава реалния ръст на финансовия резултат.
От АББ предупреждават, че допълнителният данък може да намали финансовия ресурс, с който банките отпускат кредити, и да се отрази върху условията за домакинствата и бизнеса.
В позицията се посочва, че ипотечните кредити в България са сред най-достъпните в Европа, като според представените от асоциацията данни средният лихвен процент е намалял съществено през разглеждания период. АББ твърди, че допълнителното облагане създава риск от ограничаване на кредитирането, по-неблагоприятни условия за клиентите и последващо отражение върху икономическия растеж.
Асоциацията обръща внимание и на приходите от такси. По данни на Европейския банков орган, цитирани в документа, средният дял на нелихвения доход в общия доход на банките в еврозоната е 28,6%. Изчисленията на АББ по данни на БНБ показват 19,5% за банковата система в България.
От АББ настояват да бъдат запазени предвидимостта на данъчната среда, равнопоставеността между бизнеса и способността на банките да финансират икономическия растеж и да подкрепят гражданите и компаниите при бъдещи кризи. Според организацията устойчивите приходи за бюджета трябва да се търсят чрез последователна данъчна политика и разширяване на икономическата активност, след оценка на дългосрочните ефекти от предлаганите мерки.