Безцветно начало...

Стивън Колинсън 
Франс прес


Шест месеца след речта при встъпването си в длъжност, в която декларира реформаторски намерения, американският президент демократ се намира на познат терен: изправен пред стената на непреклонността на републиканците. Обама се завърна в Белия дом с нови сили след победата на изборите през ноември, но оттогава поводите му за радост не са много. Макар и да успя в началото на годината да спечели точки, като увеличи данъчното облагане на най-богатите, той удари на камък по въпроса за регламентирането на притежаването на огнестрелни оръжия и му се наложи да отложи прилагането на част от здравната реформа.
Скандалът с програмите за следене и наблюдение на разузнавателната агенция АНС допълнително ограничи маневреното поле на президента. В същото време той проявява раздразнение от критиките, че прилича на президента Линдън Джонсън заради неспособността да убеди Конгреса в правилността на своята политика. "Това е слаб период за Барак Обама", смята Питър Браун, директор на Института за социологически изследвания към университета "Куинипиак", и се аргументира с данни, според които президентът има едва 44 процента одобрение. Що се отнася до външната политика, рейтингът му никога не е бил толкова нисък - едва 40 на сто одобрение. Обама навярно се е надявал, че изборната победа ще снижи "устрема" на републиканците, които възпрепятстват работата му.
Нищо подобно. Брус Бюканън, специалист по президентската институция и публичната власт в Тексаския университет, смята, че борбата между Обама и политическите му опоненти е прецедент в съвременната епоха. "Не мисля, че друг президент е бил толкова мразен от опозиционната партия", отбелязва той. Корените на конфликта произтичат от идеологическото противоборство между консерватори, които искат по-малко държава, и Обама, който използва изпълнителната власт, за да постигне целите си.
В момента републиканците са с мнозинство в Камарата на представителите и тя блокира имиграционната реформа, която трябваше да бъде сред приоритетите на втория президентски мандат. Много от конгресмените се страхуват, че може да останат извън Конгреса след изборите през 2014 г., ако позволят приемането на закон, който да даде гражданство на 11 млн. нелегални имигранти. Освен това ръководителите на републиканците се боят от ефекта на бумеранга от испаноговорящите избиратели. По този въпрос, както и по други, най-добрата стратегия, която президентът може да следва, е да изчака. Опозицията в Конгреса оказва влияние дори върху стратегията на Обама за глобалното затопляне, която той иска да превърне в гвоздея на втория си мандат. Знаейки, че всеки закон се натъква на препятствия, когато стигне до Конгреса, президентът поиска от съответните власти да определят по-стриктни правила, за да бъдат намалени вредните емисии от промишлените предприятия. Възможно е да му се наложи да използва пълномощията си в изпълнителната власт, за да спази едно друго обещание - затварянето на затвора в Гуантанамо.
Тъй като нови успехи не се очакват за момента, президентът би могъл да използва втория си мандат, за да затвърди тези от предишния мандат, за да може да впише името си в историята. Много президенти вече са го правили. Това би означавало гладко прилагане на президентската здравна реформа и постепенно подобряване на икономическото състояние. Обама постигна до известна степен успех във възпирането на икономическата криза след встъпването си в длъжност през 2009 г., но в бъдеще могат да му бъдат признателни, че е спасил и американската автомобилна индустрия. "Може би след време ще му го признаят", смята политическият анализатор Данте Скала от университета в Ню Хемшър. Американският президент не може да се похвали и с особени успехи в чужбина, като имаме предвид вълненията в Близкия изток, вбесените съюзници, шпионирани от САЩ, и патовата ситуация в Иран и Северна Корея. Той трябва също така да се пребори с иранската ядрена програма и войната в Сирия, без да ангажира пряко САЩ в нов военен конфликт, а така също и да покаже, че е способен да изтегли войските от Афганистан, без да настъпи хаос след напускането им.