Безстрашният Марсел

О.з. полк. Димо ДИМОВ

Плеяда са българите, загинали не само за свободата на нашия народ, но и за свободата на други народи. Те бяха граждани на света, които не оценяваха хората по нации, раси, вероизповедание, а по човешките им качества. Един от тях е Йордан Василев Овчаров.
Роден е на 7 юли 1912 г. в с. Смядово (дн. град), Шуменска област, в многолюдно семейство. Когато баща му заминава на фронта, синът му е на три месеца, а когато се завръща, вече е проходил и говори. След няколко години семейството се преселва в Преслав, където Йордан завършва основно образование. Гимназия учи най-напред в Котел, но я завършва в Шумен. Тук дружи с изявените дейци на РМС Август Попов, Веселин Желев и др. Има желание да продължи образованието си в университет, но няма средства. Започва работа при свой роднина в Казанлък, а след това  в Сливен, при брат си Ангел, който е техник в текстилната фабрика. Започва да учи в текстилно училище. Денем е на училище, а вечер и в свободното си време работи в ресторант и помага на брат си във фабриката.
През 1933 г. го избират за секретар на дружеството на РМС в училището. След завършването му постъпва в друга текстилната фабрика като техник, където активно се включва в борбите на сливенските работници. Приет е за член на БКП. През пролетта на 1934 г. отива на работа в София. След преврата на 19 май 1934 г., при полицейска акция Овчаров е арестуван и върнат в Шумен за отбиване на редовната си военна служба. След уволнението от армията отново работи в София.
Под предлог, че ще посети текстилната изложба в Париж, заминава за Франция, а оттам през 1937 г. се озовава по барикадите на испанската Гражданска война (1936-1939) като войник от интернационалните бригади в защита на испанската република. След погрома на републиканската армия Овчаров попада във френските концентрационни лагери. Когато хитлеристката армия напредва към вътрешността на Франция, той се отзовава на ръководството на френската съпротива и се включва в създаването на интернационалните партизански отряди. Определен е за член на щаба на отряда в района на Прованс, а скоро след това е негов командир. Става известен на местното население като "Безстрашният Марсел". Редят се акция след акция - взривяване на електроцентрали в окупираните от немците райони край Ница, на локомотиви, както и на кино "Маласена", превърнало се в гробница на 700 хитлеристи.
През август 1944 г. под ръководството на Марсел отрядът провежда акция за освобождаване на 23 съветски военнопленници в лагер край гр. Грас. В завързалата се неравна схватка Овчаров загива. Денят е 14 август 1944 г. Признателното население от Грас му издига паметник с надпис: "Марсел/ Йордан Овчаров, България/ Загинал за свободата на Франция". Учениците от лицея в Грас в свое писмо  ще добавят: "Със своята саможертва в името на един благороден идеал той загина под нашето небе, на нашата земя, за нашата Франция".


Некролог на Йордан Овчаров, издаден в гр. Грас, Франция, 1944 г.