Безсмъртието на Вапцаров

Васил Дачев,
възпитаник на "Вапцаровски" випуск
на ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров"

В героичната летопис на pодината ни има личности, изгрели като алфа звезди на небосклона и озарили хоризонтите на безсмъртието със своята вечна непомръкваща светлина.
Свеждаме чела за почит пред свидното чедо на Пирина, достойния син на България поета-антифашист, поета-работник, поета-моряк, носителя на Световната награда за мир Никола Йонков Вапцаров.
Човекът, който написа "Песен за човека" и сам изживя живот като песен. 
Човекът, който възпя вярата в човека, срещу която "бронебойни патрони няма открити".
Малцина поети в света са постигнали такава сплав и хармония между Слово и Дело.
Малцина са онези необикновени личности, чиито поетичен заряд и живот са слети в недосегаемо единство.
Безсмъртната поезия на Вапцаров го превърна в нововременен Прометей, възправен срещу света на насилието.
Песните на Вапцаров са волни като лазурни вълни и безкомпромисни като бурите в морето. Родени от бурите на живота, написани с удивителна сила на духа, те сами създават живот, сами осмислят съдържанието и величието на живота и се превръщат в химн на живота.
В това отношение той е съизмерим с другия великан на българското революционно дело и слово Христо Ботев. Два колоса, проникнали най-дълбоко в потребностите на своите бурни епохи и изразили най-ярко патоса на тревожното време. Двама българи, осветили със смъртта си значимостта на идеите, за които са живели и са се борили.
Любовта си към Морето Вапцаров отрази край парните котли на кораб "Ст.Караджа", "Пролет моя, моя бяла пролет" - в "трюмовете пълни с лепкав мрак" на торпедоносеца "Дръзки", под "едрите звезди на Фамагуста" - от борда на кораб "Бургас", в които разкрива смисъла на моряшката романтика, на моряшката съдба.
И днес Вапцаров е нужен на поколенията. "Още дълги години поколенията ще черпят духовна чистота и нравствена сила от поезията на Вапцаров" (поетесата Арис Диктеос).
Тачим Вапцаров, защото е образец на човеколюбието. Обичаме поезията му, защото отразява тревожно минало и жадувано бъдеще. И днес той е компас на човека по истинския курс на живота.
Преди 60 години от мостика на ескадрения миноносец "Георги Димитров" голямата българска майка Елена Вапцарова осинови най-многочисления 48-ми випуск на Морското училище, давайки името на своя възлюбен син за патрон на випуска. 60 лета се изнизаха под кила на историята. И до ден днешен випуск "Вапцаровски" стои на вахта под флага и гюйса на флота, по сините паралели и меридиани на морета и океани, в обществения и културен живот на родината. Випускът изгради 5 паметника и паметни плочи в памет на своя патрон. И днес Вапцаров продължава да зарежда света с енергия, вяра, надежда и оптимизъм. И днес всички възпитаници на Морското училище изпълняват с чест неговия пророчески девиз:
"Ние искахме нещо огромно,
Ние искахме кораби като планини,
Ние искахме далечни морета".
Да, ние го искахме и сътворихме, но не даром. Вярно и честно служихме и служим на Република България...
В знак на уважение към патрона на Морското училище посвещавам стихотворението си.

Разстрелът

"Разстрел, и след разстрела" - Знаме
и Зов, и Песен за човека,
и Слово - неугасващ пламък,
изгрял в сърцата ни вовеки.

"Разстрел, и след разстрела" - Вечност.
Любов и Вяра не умират!
Безсилни са за теб картечи,
бунтовно чедо на Пирина.

Затуй е "просто и логично",
че няма за герой забрава,
че все по-крепко се обичаме
с любов по-жарка от жарава.