Безразсъдството към природата ще ни изиграе лоша шега

Живеем в епоха, когато човекът и неговото благоденствие са поставени в центъра на световната обществена мисъл, в основата на всички международни проблеми. Решаването на тези проблеми в голяма степен зависи от разумното използване на природните ресурси. Със своята дейност хората не само ползват природните богатства, природните блага, но често безразсъдно нанасят и големи вреди на природната среда, с което увреждат естествените условия на своето съществуване.
В наше време научно-техническата революция доведе до още по бързо развитие на индустрията, механизацията и химизацията, до бърза концентрация на населението в по-големите градове. Разви се транспортът, увеличиха се значително шумът и димът, особено в големите населени места. Човекът все по-грубо и неефективно използва природните ресурси. Всичко това той прави съзнателно, уж в свой интерес, но всъщност с това води до нарушаване на равновесието в природата. От извършеното волю или неволю са застрашени трите основни природоизточника за благоденствието и живота на хората: земята, водата и въздухът.
Един много унищожителен фактор за почвата е ерозията. По данни на руската хидрологическа наука 20 000 000 000 тона твърди материали се изхвърлят годишно в океаните и моретата.

Ерозията е ракът на земята

предизвикан преди всичко от поголовното изсичане на горите. Но и не само тя. Земята е подложена на жестока експлоатация във всяко отношение и се забравя, че тя е основата на благата, чрез които човечеството съществува. Ежегодно плодородната земя намалява, а населението се увеличава. По данни на ООН прогнозата е, че през 21 век, само за 100 години населението на планетата ще се удвои. Към средата  на 21 век (2050 г.) то ще нарасне на около 10 милиарда. Удвояването на броя на населението изисква поне удвояване на производството на стоките за потребление и преди всичко на хранителните продукти и селскостопанските произведения.
Друг важен въпрос, който буди тревога сред населението, са водните ресурси. Необятното водно пространство заема 71 на сто от планетата. От общото количество само 3 на сто са сладки води, които се намират в реките, езерата, минералните извори и предимно в ледените планини на Арктика и Антарктида, където са съсредоточени 69 на сто от сладките и чистите води. Човечеството разполага с неизчерпаеми източници от водни ресурси, но бедата е в това, че като изключим ледените планини, 70 на сто от сладката вода остава замърсена и негодна за пряко ползване от хората. Поради това нуждата от чиста питейна вода става един от големите проблеми на нашето време. Като се има предвид, че около 2050 г. населението от 6 милиарда ще нарасне на 10 милиарда души, проблемът с питейната вода все повече ще нараства, ако не се вземат спешни мерки от правителствата по света.
Изключително важен остава също проблемът за чистотата на въздуха. Човек може да гладува 40 дни, да жадува 10 дни, но ако остане само минути без въздух, представа да живее. С бурното развитие на техническия прогрес, увеличаването на транспортните средства и особено с химизацията проблемът става все по-голям. Достатъчно е да посочим, че досега като замърсители на въздуха се посочват над 600 вида отрови. Това ясно говори какъв проблем стои пред човечеството.
Рязкото увеличаване на производството през 21 век ще доведе до много тежки последствия, но две от тях по становище на ООН са от огромно значение. Първо - увеличаването на разходите за енергия, добив от изкопаеми горива и второ - увеличаването на замърсяването на планетата и разрушаването на озоновия слой на земната атмосфера. Последствията от това могат да бъдат катастрофални за всички живи същества, включително и за човека.
Проблемите, пред които е изправено човечеството през 21 век, са много, но

три от тях са най-важни и основни

А) Изхранването на удвоеното по численост население.
Б) Осигуряване на необходимите количества вода за пиене, битови, промишлени и други нужди. Вече над 80% от държавите с над 40% от населението на света, страдат от недостиг на вода и затова сигурно ще се наложи морската вода да се преработва и ползва за промишлени и битови нужди.
В) Разрушаването на озоновия слой на земната атмосфера и пресищането й с въглероден двуокис. Това изисква постепенното, но задължително спиране и прекратяване на замърсяващите технологии в индустрията, транспорта, строителството и всички останали замърсяващи производства.
Горите пазят земята от ерозия, съхраняват чистата вода и са пречиствателна станция за въздуха. За голямо съжаление горите в света и особено в България, са подложени на най-голяма и жестока сеч. Само за сто години изсичането им се е удвоило. Днес само за един ден в Бразилия се унищожават един милион дървета.
Друг фактор за нарушаване на природата и нейната среда е унищожаването на много ценни растения и животни чрез усилената химизация на почвата и отравянето на въздуха. Растителният и животинският свят е толкова голям и  разнообразен, че не е възможно да се изчисли и преброи. Всички се радваме на този чуден свят, но грубото посегателство върху природата води до нарушаване на равновесието в нея. Не случайно още Карл Маркс е предупредил човечеството със следния израз: "Културата остави ли се да настъпи стихийно и не се ли направлява съзнателно... остава след себе си пустини".
Проблемите за опазване на природата и нейните подземни богатства остава също проблем и за нашата страна. Природата щедро я е надарила с хубави планини и буйни планински реки и езера, с богата  флора и фауна. Всичко това трябва да се пази от разрушителното влияние на различни фактори и институции.
България разполага с 48 милиона декара обработваема земя, но всяка година тази площ намалява с отнемането на плодородна земя за строителство, пътища, игрища, частно жилищно строителство и за какво ли още не. Наред с това нашата страна не е пощадена от ерозията. Не спира и безразборното раздаване на българската земя за неопределено време на концесии. Така тя жестоко се експлоатира от концесионерите, за да могат колкото се може да извлекат от нея подземни богатства.
Макар и в неголеми размери, но и в нашата страна се чувства недостиг на чиста и питейна вода. Замърсяването на реките става причина за огромно наводняване на населени места, а някъде се стига и до обявяване на бедствено положение.
Не по-маловажен остава и въпросът за опазване чистотата на въздуха. Замърсяват се предимно градовете ни, а с ускоряването на урбанизацията този проблем започва да става все по-тревожен.
Преди, в годините на близкото и по-далечното ни минало, Народното събрание се занимава няколко пъти с опазването на природната среда. Залесяването при социализма пък беше поставено като

всенародна държавна политика

За да се намали сечта в горите, тогавашната власт се нагърби и разкри в Коми, СССР, цяла "българска република" за добив на дървен материал, с което се помогна да се намали сечта от нашите гори. Може би днес руската страна би ни осигурила подобен добив на дървен материал, но ние нямаме лице да поискаме от тях подобно нещо, защото пътеките, които имахме някога там, днес са затворени. Не от тяхна страна, а от наша...  
Като мислещи хора трябва да разбираме, че всичко полезно може да се използва от природните недра, но то трябва да става мъдро и разумно. Трябва добре да разбираме, когато защитаваме природата, защото с нея защитаваме живота и човека. А от поведението на човека в обществото и отношението му към природата трябва да съдим за неговата култура, пък и за неговия патриотизъм.