Безработицата в еврозоната пак чупи рекорди

Безработицата в еврозоната е достигнала рекордните 11,6 на сто през септември спрямо 11,5 на сто през август, като много страни от валутния съюз са в рецесия, предадоха световните агенции, позовавайки се на данни на Евростат. Според статистическата агенция в България този показател се равнява на 12,4 процента, докато през септември миналата година е била 11,2 процента.
Още 146 000 души са се присъединили към редиците на безработните в еврозоната миналия месец до 18,5 милиона - с 2,2 милиона повече от миналата година.
В ЕС-27 равнището на безработицата е останало без промяна спрямо август - 10,6 процента. През септември 2011 година показателят е бил 10,3 на сто в еврозоната и 9,8 в Европейския съюз.
В сравнение с миналата година безработицата се е увеличила в 20 страни членки на ЕС и е спаднала в седем.
Гърция и Испания, двете страни, пострадали най-много от кризата в еврозоната, продължават да отчитат и най-висока безработица - 25,1 на сто в Гърция през юни и 25,8 на сто в Испания през септември. Най-ниско е равнището на показателя в Австрия - 4,4 процента, Люксембург - 5,2 на сто, и в Германия и Холандия - 5,4 процента.
Сериозен остава проблемът с младежката безработица, която вече засяга 5,52 млн. души под 25-годишна възраст в ЕС, от които близо 3,5 млн. са в страните от еврозоната. Средният процент на младежка безработица в ЕС и еврозоната през септември е бил съответно 22,8% и 23,3 на сто. В Гърция и Испания повече от половината младежи до 25 години са без работа, а България се нарежда сред страните с висока младежка безработица от 29,7 на сто.
Припомняме, че според скорошно изследване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд Eurofound над 14 млн. души между 15 и 29-годишна възраст в ЕС нито работят, нито учат, което струва на икономиката около 153 млрд. евро годишно. Според изследването в България това се отнася за 24,6% от хората в тази възрастова група, или над 300 хил. души. Щетите за българската икономика през 2011 г. са възлизали на 3,3% от БВП или 2,5 млрд. лева.
Според отделна статистика, публикувана вчера, инфлацията в еврозоната е спаднала през октомври благодарение на по-бавното поскъпване на енергийните ресурси. Потребителските цени във валутния съюз са се покачили с 2,5% през месеца в сравнение с 2,6 на сто през септември. Въпреки спада инфлацията се задържа над целта на Европейската централна банка от 2 процента.
Основен принос за поскъпването отново са имали цените на енергията, които са се увеличили със 7,8% на годишна база, което обаче е по-малко от поскъпването през септември от 9,1 на сто. Същевременно поскъпването на храните се е ускорило до 3,2% през октомври от 2,9% през септември.