Безнадеждност

Една статистиката се прави, за да може на базата на нея отговорни институции да вземат управленски решения и да ги използват поне в разработването на политики в сферата. Дали обаче това се случва у нас, след като всяка година някой международен доклад оповестява, че огромен процент от българчетата са в риск от бедност, жертва са на насилие или им липсват здравни грижи? Очевидно данните не са предизвикали никаква реакция през годините, за да бъдат избутани от новите - още по-обезпокоителни - вече сме втори в Европа по лишения на децата.
Заедно с по-възрастната част на обществото децата са най-уязвимата група и имат нужда от най-много закрила и грижи. Техните нужди обаче остават неглижирани и в ХХI век още говорим за немотия сред тях.
Темата за бедността сред деца, живеещи из разни забутани села, отдалечени райони или анонимни апартаменти в по-големи градове, никога не може да разтресе нито институциите, нито обществото, както коледните украси например или резултатите за нивото на образование от ПИЗА.
За да се привлече вниманието, е нужно да се тиражира някоя скандална новина за дете, затваряно в кокошарник от родител. Клетата душа може и да не страда повече, но за мнозинството никой няма да чуе, нито ще измъкне от безнадеждността.