Безкрайни реформи
/ брой: 97
Нора Стоичкова
Отново се задава реформа в образованието, като този път на прицел е математиката. Част от материала щяла да отпада, друг да бъде преместен в по-горен курс. Изобщо - за 12 години в училище днешните деца ще преживеят трета реформа в програмата (Стр. 2). После цялото общество им се подиграва, че са неграмотни и отчуждени от образователния процес.
Въпросът за функционалната неграмотност на децата не е само въпрос на обучение, но и на средата, в която се отглеждат поколенията. По подразбиране децата не са виновни, че не разбират и не знаят достатъчно. Виновни са възрастните - ние, техните родители, учителите и, разбира се, образователната система. Която в последните десетилетия се стреми да изсипе колкото се може повече кофи информация в младите им и изначално светли глави, без да им остави шанс да смелят и запомнят трайно поне част от нея.
Количеството измерено в бит информация и скоростта, с която се налива в главите им, обаче не създава критична маса, която да предизвика качествени изменения в тяхната интелигентност. Напротив - превръща се в генерален проблем на образователната система и държавата. Дори отличните ученици днес имат нужда от допълнителни уроци.
Навремето само слабите се нуждаеха от допълнителна помощ, защото в училище не ни задръстваха с несвойствена за възрастовото развитие научна материя. Оставаше време за игри, за кино, за екскурзии, че и за оздравително шляене из градските улици на тумби с приятели. Така растяхме и сблъсквайки се овреме с реалния живот - поумняхме.
Днес обаче децата са изправени пред изключително несправедливия избор да учат от сутрин до вечер, за да се справят донякъде с материята. Без да имат възможност да си изживеят детството и да се сблъскат навреме и лично с живота.
Другото ги превръща в едни аутсайдери, вкопчени в телефоните, където имат по 9 живота и макар и имагинерен успех в едно нещо. На по-късен етап малцина от тези млади аутсайдери успяват да се спасят и да намерят професионална реализация. Останалите са обречени на бедност и духовна нищета като възрастни.
Този порок на образователната система се отразява на обществото, в което цели маси млади хора между 18 и 29 г. не работят. Пилеят живота си по нощни клубове и безсмислено висене в интернет. Това ли е целта на средното образование?!
А проблемът тръгва дори още по-рано, когато в основния курс на образованието им започват да изостават с водопадите от информация и завишените изисквания, на които те не могат да отговорят. Проблемът е, че не всеки човек е гений, който от ранна възраст с лекота борави и с декартовите системи, и с идейно-естетическия анализ. Който с лекота усвоява три чужди езика, свири на цигулка и е спец по компютърни технологии.
Не искаме ли прекалено много от децата? На обществото и държавата не й трябват гении, а по-скоро една широко разпространено средно-високо ниво на грамотност - езикова и математическа. Колко реализирани гении виждате около себе си? Но виждате често успехи на едно средно, дори посредствено ниво на интелигентност. В крайна сметка имаме нужда и от учители, лекари, юристи, но и от добри майки и домакини, от техници, които да правят ремонтите на домакинска техника. Днес те са на изчезване. Защото не е престижно някак в очите на родители и учители едно дете да не иска да стане барем политик, ако защо не - направо космонавт.