Мемоаристика
Безизкусно и достоверно повествование
/ брой: 143
Константин Данев
Издателство "Любомъдрие" поднася на читателите една твърде приятна изненада. В спретната книжка излязоха спомените на баба Съба Вазова с изричното указание: "Изданието е посветено на 135 години от Априлското въстание."
Открити съвсем случайно от проф. Иван Шишманов, при една от неговите знаменити срещи с патриарха на българската литература, "със страстта на литератор-историк за всякакъв вид документи", той получава спомените от генерал Георги Вазов. До този момент проф. Шишманов е познавал "скромната баба Съба като прекрасна майка, образцова къщовница, жена мъдра, набожна, любознателна и необикновено енергична, с патриархални нрави". Тя се открива пред него като "оригинална писателка, достойна родителка на своя син, който я обожаваше". И за да подчертае значението и благотворната роля на Съба Вазова в живота и творчеството на писателя, той е готов да постави нейния образ наравно дори с образа на Катерина Елисавета Текстор - майката на Гьоте. И допълва: "Аз познавам в българската литература само една книга, която би могла в някои отношения да се мери със спомените на Вазовата майка. Това е автобиографията на Софроний Врачански."
На 13 януари 1891 г. Съба Вазова "захваща да напише нещо от живота си за възпоминание на децата" си. Началните страници на своите спомени тя посвещава на безбурния живот на своето семейство. Но по-нататък нейното повествование надхвърля тесните семейни рамки с всевиждащото око на белетриста и чувствителното сърце на поета. Съба Вазова просто, безизкуствено, с поразителна достоверност разказва за един от най-страшните епизоди в нашата история - бягството на подирилото спасение в Балкана тракийско население от подбалканските градове, прогонено от загубилите човешки образ поробители. Така нейното страдание прераства в огромно епично платно на масовото, всенародно изпитание, осветено от кървавото сияние на горящите домове и черкви на Сопот.
История може да твори и най-посредственият, но да я опише е способен само талантлив човек. Спомените на баба Съба Вазова я нареждат до големите писатели в нашата литература.