Бежанците на Ердоган

Стресиращите средния европеец гледки на тълпите от мигранти, които щурмуват границите на ЕС, повдигат закономерния въпрос откъде идват всичките тези хора. Най-масовият отговор: от Сирия, далеч не обхваща цялата география на човешкия поток, който се лее и от бреговете на Либия. Дори и хората, които действително бягат от войната в близкоизточната страна, не идват в ЕС директно от нея, а доскоро са обитавали турските бежански лагери. Т.е. тези клетници вече веднъж са спасили живота си на турска територия и трудно може да се спекулира, че ако държавите от ЕС не ги приемат, те ще бъдат изклани и избесени от злодея на деня в Близкия изток. Всъщност т.нар. сирийско направление на бежанския поток е по-скоро турско и е много голям въпрос защо точно сега изведнъж тези големи маси хора решиха да напуснат бежанските лагери в съседната ни държава и да се насочат на север. Някои наблюдатели на събитията смятат, че президентът Реджеп Ердоган в навечерието на изборите в Турция, които са насрочени за 1 ноември, просто се е заел да

прочиства бежанските лагери

за да намали социалното напрежение в районите, в които те са разположени. Сложно е да си представим, че турските власти не са в час, че голяма част от лодките и корабчетата със сирийски мигранти, които акостират на гръцките острови, тръгват от техни пристанища.
Други наблюдатели като президента на руския Институт за Близкия изток Евгений Сатановски смятат, че пред очите ни се разиграва комбинация на т.нар. "Приятели на Сирия", която се състои в изкуственото предизвикване на бежанска криза в Европа, за да се прокара по-лесно решение за началото на нова война в региона срещу "Ислямска държава", като пътьом бъде унищожен и режимът на сирийския президент Башар Асад. Тезата на Сатановски е близка до конспирологичните теории, но времената, в които живеем, показаха, че неща абсурдни допреди две-три години сега са факт. Така или иначе в цялата медийна истерия, която сега наблюдаваме около кризата с мигрантите, ролята на Турция някак си остава на заден план. За действията на Ердоган в сирийската драма се говори, но някак си между другото, акцентът остава върху други фигури като президентите на Сирия, САЩ, Русия. В същото време никой не подлага на сериозно отричане съобщенията, че Турция от години играе ролята на огромна тилова база за т.нар. въоръжена опозиция, която е конгломерат от повече или по-малко ислямистки настроени групировки. А да не забравяме, че именно в крайграничните с Турция райони най-активно действа сирийският клон на "Ал Кайда" "Джебхат ан Нусра".
Преди дни във фейсбук своето мнение за ролята на Анкара изказа известният български арабист Владимир Чуков. По неговите думи турската страна осигурява възможност на десетина хиляди мюсюлмани уйгури от Китай да се преселват със семействата си в сирийската провинция Идлиб, а заедно с тях там се настанявали и сирийски туркмени. Те пък били основната част от отрядите на поизчезналата вече от бойните сводки Сирийска свободна армия, които действат в района срещу правителствената армия. Чуков прави извода, че Анкара се опитва да

подмени етническия състав

на Северна Сирия и да превърне района, който вече напълно се контролира от въоръжената опозиция, в свой икономически придатък. Арабистът съобщава, че например преди няколко седмици в тези райони е започнало налагането на турската лира като разплащателно средство. Заплатите на въоръжената опозиция също се изплащали в лири.
Двояко е и отношението на Анкара към "Ислямска държава" (ИД). От една страна, Турция е член на т.нар. група "Приятели на Сирия", която си поставя за цел да свали Башар Асад от власт и да установи в страната нов, уж по-справедлив режим. Анкара също така на думи е и против проявите на екстремизъм и тероризъм. В същото време още когато "Ислямска държава" беше обкръжила кюрдския град Кобане, се появиха съобщения за странното поведение на турците. Те отказваха дълго време да пропуснат през територията си кюрдски отряди, които да окажат помощ на обкръжените в Кобане хора. Освен това видеокадри от района показваха как турски войници на граничната бразда разговарят с бойци на "Ислямска държава", срещу която Турция уж се бори. Не са за пренебрегване и съобщенията, че нефтът, добиван от джихадистите в контролираните от тях райони на Сирия и Ирак, се продава и чрез посредници в Турция. Именно "черното злато" е един от сериозните източници на доходи за екстремистите. Преди няколко дни сирийската информационна агенция "Сана" пък разпространи информация, че зам.-председателят на опозиционната Народно-републиканска партия в Турция Умут Оран в интервю за телевизия "Халк ТВ" е заявил, че управляващата Партия на справедливостта и развитието подкрепя терористични организации в Сирия като ИД и "Джебхат ан Нусра" и това е основната причина за продължаването на тежката криза в тази страна.
Известно обяснение на отношението на Турция към ИД може да намерим в обстоятелството, че ислямистите в момента основно воюват с кюрдите в сирийската провинция Хасаке и с правителствената армия, които се разглеждат като неприятелски за турската държава. Може би тук Ердоган действа по старата схема

"Врагът на моя враг е мой приятел"

Действително Турция има основания да се притеснява, че ако кюрдите в Ирак и Сирия укрепнат военно и институционално, и фактически създадат единна квазидържава, то това би било пряка заплаха за териториалната й цялост. Не напразно, по странен за страничните наблюдатели начин, Турция използва началото на операциите й срещу ИД от последните месеци, за да активизира военните удари и срещу отрядите на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), която от десетилетия воюва срещу Анкара. Вероятно Турция се опитва да убие едновременно два заека - да получи легална възможност чрез операциите срещу ИД да действа на сирийска територия и така да подкрепи всячески свързаните с нея отряди на въоръжената опозиция, а същевременно и да ограничи военните възможности на кюрдите. Анкара няма да се поколебае пътьом с ИД да подложи на военни удари и кюрдите, като обоснове действията си с "борба срещу тероризма в различните му разновидности". Това вероятно ще доведе до ръст на популярността на управляващата Партия на справедливостта сред избирателите, които, както видяхме, са готови да подкрепят подобен курс на Ердоган. Но в същото време кюрдите в Северна Сирия показаха, че могат ефективно да се борят с отрядите на ИД. Тяхното отслабване под една или друга форма, включително чрез борбата им на два фронта, със сигурност ще се отрази негативно на общия фронт срещу джихадистите. Съществуват също така подозрения, че ако Турция предприеме своя наземна операция в Сирия срещу ИД, то тя може да прерасне в по-мащабна акция, насочена както срещу кюрдите, които подкрепят въоръжените си сънародници в самата Турция, така и срещу интересите на законното правителство в Дамаск.
Ердоган може и да не признава властта на Асад, но последните седмици показаха

промяна в отношението на Запада

към него. Редица страни, сред които и Франция, вече не поставят свалянето му от власт като задължително условие, макар да продължават да твърдят, че "Асад трябва да си отиде". Дори в безкомпромисната допреди време Великобритания заявиха, че е възможно Башар Асад да остане на поста си по време на някакъв "преходен период", който само Бог знае колко може да продължи. Така досегашната политика на Анкара спрямо официален Дамаск може да влезе в противоречие с промените, които настъпват в политиката на водещи европейски държави спрямо Сирия.
В Стария континент укрепва разбирането, че рухването на режима в Дамаск неминуемо ще доведе до нова още по-мощна вълна на бежанци към ЕС, която може и да го помете в политически план. Ако ситуацията в Сирия добие още по-негативни измерения, на европейските държавници вече няма да им е до това да пресмятат какви дивиденти ще извлече Турция от своята роля в конфликта. Освен това не бива да се забравя, че насилственото сваляне с външна помощ на Башар Асад от власт би засегнало пряко и Техеран, който и така смята, че гражданската война в Сирия е започнала, по-скоро за да се ограничи влиянието на Иран в региона, а не толкова поради вътрешни причини. Вероятно това би довело да излизането на Техеран от договора за ядрената му програма и би докарало поредното главоболие на западните политици.
Добре е лидерите на ЕС или поне на водещите европейски държави да поискат от Анкара разяснения по политиката й спрямо съседната арабска държава. Това вече не е просто турски проблем, а тази политика вече пряко чрез бежанските потоци засяга ЕС и България.

Турски кюрди погребват свои сънародници от град Суруч, убити при нападение на "Ислямска държава". Турската власт използва този атентат, за да засили атаките си срещу кюрдите, след като ПКК обвини властите за злодеянието