08 Август 2020събота21:38 ч.

Безбожник ли е Ботев

Трите календара, съставени и издадени от поета-революционер, са редки образци на българската публицистика

/ брой: 109

автор:Илия Пехливанов

visibility 3815

Редки и неизследвани докрай образци на българската публицистика са нашите възрожденски календари. Сред тях трите Ботеви календара са наистина единствени по рода си.
Първият от тях - за 1875 г. - съдържа баладата "Хаджи Димитър", отпечатана за първи път и придружена с рисуван портрет на войводата.
Вторият разпространява първата публикация на стихотворението "Обесването на Васил Левски".
Третият е издаден в Болград след гибелта на Ботев от опълченеца Танас Киров.
Като потвърждение на своята българска същност тези календари имат необикновена съдба. Календарът за 1875 г. е достигнал до нас само в един-единствен екземпляр и се съхранява в трезора на Българската народна банка заедно с джобното тефтерче на Левски, с бележника на Ботев и други ценности. Негово копие бе сред символите, които носеше със себе си в Космоса първият български космонавт Георги Иванов, потомък на комитетски деец от деветдневната Новоселска република през 1876 г. То изгоря заедно с преписите на "История славяноболгарская" от Паисий Хилендарски и "За буквите" от Черноризец Храбър (дело на художника Евгений Босяцки) при аварийното приземяване на космическия кораб "Союз-33", споделяйки участта на стотици български книги от миналите векове.
Вторият календар е в някакъв чуждестранен архив - неизвестен наш сънародник го е предал неотдавна там срещу заплащане.
Все още е възможно в Бесарабия, Чехия или някъде другаде да бъдат открити екземпляри от тези скъпоценни документи на българската духовност.
Преди двайсетина години на една християнска конференция в Духовната академия "Св. Климент Охридски", уредена от Българската православна църква и почетена с присъствието на видни богослови от Гърция, Русия, Германия и другаде, неочаквано известие сподели българският историк проф. Йоно Митев. Отричайки заблудата, внушавана в младостта му за религията като "опиум за народите", той приведе като пример потулени документални свидетелства относно приобщаването на Христо Ботев към хилядолетната българска традиция в духовността. Цитира редове от Ботевия бележник, писани на кораба "Радецки", с които той се изповядва пред Бога. Овластен в ония години професор по история безпрекословно забранява да се направи известен този факт под претекст, че "Ботев е атеист и не би могъл сериозно да напише това".
Ботевите календари най-ясно показват що за атеист е той наистина. В тях са вписани съседно с имената на християнските светци и мъченици видни дейци на нашето национално-освободително движение. Ботев пръв канонизира Васил Левски като ВЕЛИКОМЪЧЕНИК - на датата 9 март той го поставя редом със Светите 40 мъченици от Севастия, загинали за верността си към християнската вяра.
Представени са като мъченици и Хаджи Димитър, Ангел Кънчев, заточениците в Диарбекир. Няма друг календар, в който може да се види такова определение като "СВЕТИ АНГЕЛ ВОЙВОДА" - и езичник, и християнин, и всякакъв, но така или иначе знаменит народен закрилник.
И най-важното: Ботев не заличава предходниците от миналите векове в своя календар, за да започне летоброенето отначало, а просто добавя новите към предишните. Да припомняме ли какво вършеха - вулгарно и самонадеяно - в по-късни времена уж Ботеви поклонници, потърсили подкрепа в изопачената от самите тях представа за Ботевото безбожие.
В писмото си до капитана на кораба "Радецки" Дагоберт Енглендер Ботев пише:
"ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ! ДА ЖИВЕЕ ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА!"
Само година след гибелта на Ботев около Козлодуй се събират тукашни селяни на целунатата от новите български мъченици земя и сторват курбан със 120 агнета (колкото са смятали тогава броя на четниците) - по древен подтик на кръвта и паметта. За всекиго от четниците - по едно жертвено животно. Поставят тогава на дунавския бряг голям каменен кръст за тяхното опрощение, укрит впоследствие някъде.
"Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че моята молитва се сбъдва", пише Ботев до най-близките си на път за своята врачанска Голгота.
Ето го най-българското вероизповедание.
Езичество - християнство - езичество. Енергията на българската духовност, непрестанно свързваща крайните полюси на възголемяването и себежертвеността.
На малцина е известен един поразителен факт: календарите, издадени от Христо Ботев, са вписани в световните каталози на редки антикварни реликви, оценени с пълно валутно покритие. Кое предизвиква интереса на световния букинизъм към овехтелите творби на българския поет-революционер?
Неговите календари влязоха и в полезрението на папската букинистична канцелария.
Календарният взрив у Ботев не идва отведнъж - търсените от него промени, с които внася гражданственост в календара, имат своите близки предходници. Шуменецът Рашко Ив. Блъсков в "Пълний календар с предвещания на знаменития астроном Казамия за 1863 г. и с други любопитни забавления", издаден в Букурещ в народната книгопечатница на Стефан Расидесков, отбелязва като народни празници деня на Кирил и Методий и дните на народните светци Иван Рилски, Димитър Бесарбовски и Параскева-Петка Търновска.
В 1868 г. Еню Кърпачев напомня, че издава календар за читателя, "за да му възбуди в сърцето рачитилство към народните ни сподвижници и да го възстанови благонадежден". Той е роден в Калофер през 1833 г. До 1862 г. живее в Цариград. Занимава се с обущарство и книгоиздаване. Автор е на "Българско народно календарче", претърпяло шест издания от 1860 г. до 1870 г. Пръв този Еню, днес напълно забравен, вмъква, редом с християнските светци, и събития като например: "Откак ся направи в Търново фабрика за книги - 2 години", "Откак ся отвори Българското читалище в Цариград - 1 година" и др. под.
Малцина знаят, че Ботевият съгражданин за пръв път обръща внимание на българските въстания, като отбелязва годишнините им и наред с тях - подвизите на четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Крайно интересен е един календар от 1869 г., който е стъкмен от "Един прокуденик от Българско". Той е издаден в печатницата на видния калоферец Димитър Паничков, който свидетелства в спомените си:
"Когато работеше в печатницата ми през 1868 г., щом изкарваше вестника "Дунавска зора", Ботев завчас цяла нощ прекарваше с хаджидимитровци - хъшове наречени".
Проникновеният изследовател на Българското възраждане Никола Ферманджиев, който проучваше подробно и възрожденските календари, изказа предпазливо предположение за Ботево авторство под псевдонима "Един прокуденик". Наистина, при сравняване с Ботевия календар за 1875 г. се откриват явни дублети и предпочитания към революционни дейци като Трендафил Загорски или Бранислав Велешки, близък познайник на Ботев.
Ферманджиев беше попаднал на преки следи от третия календар на Ботев, но само седмица след като съобщи за това, почина внезапно, като отнесе тайната в гроба си...




"Календар за година 1875" с образа на Хаджи Димитър, пригоден за окачване на стената. Издание и разпространение - Христо Ботев
 

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 150

Самолет сe разцепи на две при кацане в Индия

автор:Дума

visibility 334

В Русия патентоваха препарат срещу COVID-19

автор:Дума

visibility 436

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 368

/ брой: 150

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 620

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 1110

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ