Без здрав разум

Датата 9 септември продължава ефектно да действа като сярна киселина в лицата на една беснова група от софиянци, която не смее да си подаде носа извън жълтите павета, за да не стане случайно жертва на хибридната война. Същите използваха повода вчера, за да увият Паметника на Съветската армия с траурно знаме. Трудно е да се коментира нещо в тази гигантска тъпотия. Склонността да воюваш с паметници вероятно трябва да влезе в учебниците по психиатрия. Както и фактът, че борците срещу комунизма се увеличават правопропорционално на увеличаването на годините от неговото падане. Българските лудости край нямат.
Тази системна експлозия на невротичните умове обаче подсказва нещо друго. Така мечтаното национално единение е нещо, което става все по-илюзорно. Именно за обединение говориха тези дни ген. Румен Радев и Корнелия Нинова, но в епохата, в която медиите са влюбени единствено и само в бесноватите луди, гласът на здравия разум е обречен на вечно дисидентство.
Защото единението изобщо не е сложен въпрос. Само че изисква решителност. А как да се обединяваш с хора, които използват комунистите като вечен сапун за своите собствени грехове, наведени гръбнаци и лакейски биографии. България заради това е в плен на своята историческа демонология. Тук всеки факт се политизира истерично, а както се разбра, дори и паметниците пречат.
Стигна се дотам, че дори министърът на културата Вежди Рашидов даде едно от малкото си нормални изявления. В парламентарна реч той призова да се спре с безкрайната политизация на монументи. Тук е абсолютно прав. Политизирането на историята с днешна дата е най-добрата рецепта за катастрофа, защото така помирението дълго време ще остане просто мираж. А докато няма помирение, ще има претенциозна културна кичозност, градско мракобесие, психодесни къчове и какво ли още не. Всичко това ни прави народ без здрав разум. А и пленници на онези, които при всеки режим искат да бъдат каймакът на нацията, а всъщност винаги са били просто нейната интелектуална утайка.