Без примирение

Таня ГЛУХЧЕВА

Европа е залята от протести. Отново. Повече от година вече. И краят им не се вижда.
Работници от всички професии на целия континент се надигнаха и ще продължават да го правят, за да покажат на управляващите, че нещо куца.
Няма как цените на всички стоки и услуги да се покачват, а заплатите да стоят непокътнати. Браво на испанския премиер Педро Санчес, че не само дава по 14 заплати, но смята да повиши, макар и с малко, минималната работна заплата.
Логично е, ако в един бранш променят месечното възнаграждение, това да се направи и в останалите. Защото навсякъде се полагат усилия. Важни са както лекарите, така и учителите, продавачите, шофьорите, пощальоните... Всички сме производители и консуматори. На другия полюс са онези, които мислят единствено и само за банковите си сметки. И за дивидентите. И за изборните резултати, забравяйки предизборните обещания.
Ако в Древен Рим са били достатъчни хляб и зрелища, за да озаптят простолюдието, днес дори насъщният е непосилно скъп за някои. А зрелището е наслада за малцина.
Със сигурност френският президент Макрон и поддръжниците му нямат нищо против да се увеличи възрастта за пенсиониране. Може би защото се виждат на политически постове и в по-напреднала възраст. Но дали си представят балерина на 64 години да танцува на сцената? Неслучайно недоволните французи иронично отбелязват, че пенсионерите са бъдещето на страната. Защото те са бившите, настоящите и бъдещите работници. Вместо заслужено да се оттеглят и да се наслаждават на старините си, ще продължат да работят.
Властимащите едва ли се вълнуват толкова сериозно от цените по магазините, съдейки по собствените си портфейли. Не така стои въпросът с избирателите им, за които всеки цент е от значение. Затова всяко затваряне на очите от страна на забравилите се във властта не може да бъде подминавано с мълчание. Нито с примирение.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.