Без кабинет този път потъваме в хаос

За някои може да звучи предателски, дори налудничаво, но национално отговорната позиция днес наистина минава през широк консенсус по решаването на неотложни за страната проблеми. А това може да се случи само ако бъде съставен нов кабинет. Очаквани или не, добри или лоши, резултатите са известни. Те отрезвиха победителя ГЕРБ още в ранните часове на изборния ден, Бойко Борисов се превъплъти от нахакан хулиган и боец в хрисим политик, апелиращ към останалите за всеобщ здрав разум и отговорно поведение. Чувството му за обреченост и управленско безсилие е разбираемо на фона на стъписването в БСП, доволството в ДПС и пискливата арогантност и опиянение, обхванала по-малките партии.
Не знам дали самият Борисов осъзнава, че в този момент, ако наистина мисли държавнически, ще трябва да отстъпи, както впрочем трябва да направят и всички останали. И тук не става дума за някакви коалиции - тайни или явни, нито за дребни партийни пазарлъци и сметки. Иде реч за това да се поставят на масата няколко важни приоритета, без чието спешно решаване наистина потъваме в хаос и непредсказуемост. На първо място това е драмата с КТБ. Убеден съм, че няма политическа сила, която да не е готова да предложи разумен изход. Най-малкото поради факта, че един фалит на трезора ще помете след себе си десетки предприятия, което пък би вдигнало безработицата и би тласнало цялата финансова система към крах и нестабилност. Да не говорим, че над България тегне заплахата от солена глоба от Брюксел заради неспазването на законовите срокове по изплащане на гарантираните влогове в банката. Шикалкавенето на някои партии и институции в опита им да спасят и лицата с големите кредити и депозити срещу милиарден заем, който всички ще плащаме, обаче не е решение. Явно консенсусът минава през истината, а засега тя е засекретена от президента Плевнелиев, който не желае да я огласи.
На второ място идва бюджетът на държавата за догодина. Вариантите за него са различни - според политическия тил, но е факт, че дори издействаната актуализация, стъкмена от служебното правителство, няма как да бъде внесена и да мине без нов кабинет.
На трето място идват мераците за ново повишаване на цените на тока. Борисов и евентуалните му партньори би трябвало да са наясно, че още тази есен ще срещнат съпротивата на хората, защото високите сметки и поскъпването на живота ще ги изкарат на улицата. Един нов кабинет обаче е в състояние да прекрати това безумие, угодно само на шепа олигарси и монополисти.
Дали си дават сметка днес разните протестиращи и техните политически вдъхновители, че само преди година в държавата беше започнал да се въвежда ред. Хазната се пълнеше, фискалният резерв стигна 8,9 млрд. лв. в края на август, а икономиката ни за първи път от месеци отчете растеж. На всичко това беше сложен кръст. Видя се че, с "Оставка" и "Избори" понякога става по-лошо. Избрахме си един "Джурасик парк", чийто хоризонт може да е и 3 месеца, което значи колапс на всички системи, ако наистина здравият разум не намери широка подкрепа. И ако сега пред урните са излезли 40%, то утре гласуващите - отвратени, ще са два пъти по-малко, а големият победител ще се окаже този, когото сега никой не иска.