13 Август 2020четвъртък18:20 ч.

Без излишен шум

Казусът с разузнаването още веднъж показва, че от 1992 г. насам се работи на парче в сферата на националната сигурност

/ брой: 253

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 2001

Има два, известни засега, начина, с които президентът може да бъде заобиколен, без излишен шум, по казуса с ръководството на военното разузнаване. (Вече не говорим за директор на служба "Военна информация", защото стана ясно, че може и без него.) И по двата начина се работеше и работи усилено. Единият начин е за заместник-директор да бъде назначено гражданско лице. Указ не е необходим. Решението е в правомощията на министъра на отбраната, който заяви, че има такова намерение и знае кой е човекът. Решението вече е факт. Преди дни стана ясно, че Аню Ангелов е назначил Веселин Иванов на поста. За запознатите с правилата това вече е нещо повече от знак, че директорът на службата и неговите заместници могат да имат еднакви права и задължения, независимо как са назначени - с указ на държавния глава и върховен главнокомандващ или с министерска заповед. Особено след като министърът възнамерява да възложи на заместниците да изпълняват задължения на началника...
Вторият начин за заобикаляне на върховния главнокомандващ по казуса с шефа на военното разузнаване е приемането на закон за обединяване на двете разузнавания и подчиняването им на премиера например. И върху това се работи. Проектът на Иван Костов и Димо Гяуров вече е в парламента. Каквито и кусури да има, каквито и реплики да има по негов адрес, той вече бе определен от министъра на отбраната като стъпка в правилната посока. Макар че намеренията бяха други.
Одобрената от правителството, а след това и гласувана от парламента "Бяла книга" за отбраната и Въоръжените сили предвижда разработване и приемане на закон за военното разузнаване. Впрочем служба "Военна информация" и сега си има закон. Тя е част от Въоръжените сили. Такъв статут до април 2002 г. имаше и Националната разузнавателна служба. Вече осем години обаче тя е прикрепена към Преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и Въоръжените сили, т.е. хем е по този закон, хем не е.
Казусът с разузнаването още веднъж показва, че от 1992 г. насам, малко или много, се работи на парче в сферата на националната сигурност или, както казва народът, слагаме каруцата пред коня. Нямаме закон за националната сигурност, който да регламентира коя структура къде е и на кого е подчинена. Приемаме концепции, стратегии и доктрини след законите. Както се случва сега. Проектът на Стратегия за национална сигурност стои някъде, не тръгва към парламента, а в същото време се дава ход на по-частното. Пример? "Бялата книга" за отбраната и Въоръжените сили и законопроектът за създаване на Държавна агенция за разузнаване. Без излишен шум.

Тотален провал на летния сезон

автор:Дума

visibility 648

/ брой: 154

Задават се по-скъпо парно и топла вода

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 154

Нова ядрена мощност - приоритет на държавата

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 154

Къщите около София са най-търсени в пандемията

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 154

Човечеството върви към нова световна война

visibility 647

/ брой: 154

Бил ли е масон цар Борис III?

автор:Христо Георгиев

visibility 396

/ брой: 154

За уродливостта на нормалното

автор:Владимир Георгиев

visibility 293

/ брой: 154

Българи срещу българи

автор:Петра Ташева

visibility 247

/ брой: 154

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ