Бетон срещу природа - пролет 2018

Пролетта е много специален сезон за активизиране на споровете за ползите и вредите от застрояване по Черноморието. С пукването й пукват и напъпващите цяла зима инвеститорски мераци с претенции, че съвпадат с националните интереси. Борбата между строители, зелени, местни хора е толкова жестока и се води на толкова много фронтове с всички възможни средства, че е трудно да се прозре къде е истината, има ли изобщо такава и на чия страна е тя.
Тази година кандидатстроителната вихрушка, която заплашва да обхване Черноморието ни, бе предизвикана основно от предложенията за изменение на Общия устройствен план на община Царево. В нейната територия попадат части от защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 - Странджа, Караагач и Босна. Всъщност те са и основният проблем на общината, която има "нещастието" 86% от територията й да е в защитени местности.
Още през 2014 г. със задание на министъра на регионалното развитие бе наредено изготвянето на проект за изменение на ОУП и екологична оценка към него. С последния си вариант, който бе представен наскоро, планът предвижда зоните

за строителство в защитените територии

в общината да се увеличат с 22%, или 83 хектара. Ръстът на урбанизираните територии пък е с цели 516 хектара.
Най-интересното в новия план е, че в него непрекъснато се говори за редуциране на площите, в които ще може да се извършват строителни дейности. На пръв поглед можем да си кажем, че той е щадящ и ще намали строителството. Щаденето обаче е химерно, защото сравнението е не спрямо съществуващото положение, а спрямо различи предложения, направени през годините - 1997, 2008, 2016 г... Цинизъм. Затова и в плана се говори, че "устройствените зони и режимите за застрояване са с намалени параметри за плътност на застрояване и завишени изисквания към озеленяване с висока растителност, задължително от местни характерни видове". Всъщност нищо не се свива, а само се разраства. На практика новият план дава



зелена светлина за строеж на нови вилни селища

къмпинги и хотели в селата Резово, Синеморец и Варвара, както и по цялата крайбрежна ивица на община Царево.
В землището на с. Варвара например се предвижда ново вилно застрояване в част от местностите Гробищата и Поста. Предлага се зона за къмпинг с каравани и палатки, а къмпинг "Делфин" се запазва с малко разширение в землището на Ахтопол. С други думи, застрояването на Варвара се увеличава с близо една трета, или с нови 21 ха. Единствената добра новина е, че огромно голф игрище на север от селото няма да се реализира.
За Синеморец се предлага увеличаване на урбанизираните територии с 54%, или с 94,7 ха. Планирани са и две големи вилни зони на юг, както и къмпинг в местността Бутамята. Вилна зона ще има и в Резово, макар че и тя е "редуцирана" от първоначалните намерения. Всъщност именно там най-голямо е увеличението на урбанизираните площи - с цели 106,68%. Основното разширение е на изток, т. е. към морето, и на северозапад. Землището на Ахтопол като че ли е най-пощадено. Там драстични промени не се предвиждат. Предлага се местността Лозята да стане вилна зона.
Подготвяните промени не останаха без отзвук сред местните жители, които имат тежката задача да преценят риска за природата пред собствения си интерес за просперитет. Наскоро жители на Синеморец и природозащитници протестираха срещу проекта за изменение на ОУП. В подписка те настояха да не се застрояват повече общински терени, а всички ливади, мери и пасища да се превърнат в паркове.
Остро реагираха и неправителствени организации, които алармираха, че с новия план на практика ще бъде позволено строителство върху защитени дюни и в гори. Те предупредиха, че застрояването ще засегне не само пейзажа, но ще доведе и до познатото за почти цялото Черноморие свръхпредлагане на легла, загуба на бизнес за местните хора, замърсяване на водите и брега и подлагане на изпитание на цялата обслужваща местното население инфраструктура - вода, ток, канализация, проблеми със сигурността поради многократно увеличения трафик на хора.
Срокът за подаване на становища за плана изтече в началото на месеца, а след като се разгледат от екоминистерството, е възможно то да поиска промени в документа.
Докато чакат окончателните действия около плановете за застрояване по Южното Черноморие, защитниците на крайбрежното природно богатство са отправили поглед и на север. Именно там са другите пролетни тревоги, свързани с бъдещето на защитена местност. Преди около два месеца стана ясно, че кметът на Каварна Нина Ставрева е поискала от Министерството на околната среда и водите



да извади от територията на резерват "Калиакра" плажа "Болата"

и прилежащата му инфраструктура. Това засяга землищата на селата Българево и Свети Никола. Успоредно с намаляването на тази територия МОСВ обещава да увеличи площта на защитена местност Степите (бившата буферна зона на резерват "Калиакра"). По този начин плажът на практика ще бъде прехвърлен в другата опазвана местност, която обаче има по-малка степен на защита. Кметът на градчето твърди, че в новоизвадената от резервата местност бетон няма да бъде изливан, но промяната е необходима, защото ще помогне на местните хора да поддържат основния си поминък, свързан със селския туризъм. Сагата с този плаж също не е нова. Преди две години пътят към "Болата" беше блокиран с бетонни прегради, които имаха за цел да ограничат достъпа до него. Заради недоволството на жителите на близкото с. Българево загражденията бяха премахнати, а достъпът до плажа стана напълно неконтролиран. До дни трябва да стане ясно становището на МОСВ, което да доведе до развръзка.
Общественото внимание през последните седмици бе насочено и към други плажове - "Делфин" и "Корал". Граждани сигнализираха за строителни дейности на наемателя на плажа на къмпинг "Делфин" върху пясъка. Заключенията от проверки на различни институции посочиха, че там се изгражда временен преместваем обект, тоалетни и дървена лека ограда. На протест край "Корал" пък се събраха наскоро граждани и природозащитни организации. Поводът бе новопоявила се ограда на съседен на плажа имот с площ от 120 декара, който е собственост на испанска фирма. След съмненията, че достъпът до плажа ще бъде ограничен, градусът на недоволството се покачи и заради твърдения, че фирмата изсича дървета. Тя обаче отрече всички обвинения.
Сега идва ред на държавата. Да покаже къде е тънката граница между интересите за печалба, добруването на местните хора и оцеляването на природата. Тук изобщо не става дума за псевдоеколози, платени клакьори или фалшиви природозащитници. Става дума за това какво ще остане от българската природа след 20, 50 или 100 години. Бетон или красиво Черноморие и зеленина. Засега виждаме еднозначен отговор винаги когато се намираме край нашето море...