Белята

Разказано от актьора Георги Черкелов

С Николай Хайтов имахме съседни къщи в с. Яврово. Той ставаше сутрин рано, в 5,30. И когато бях там, ми вадеше душата. В 6 часа идваше до прозореца ми и започваше:
- Хайде, Георги! Да тръгваме!
Всяка сутрин изкачвахме върха над селото, където имаше параклис. Казваше се "Свети Илия". За по-кратко местните му викаха Стойнето. Докато стигнем до него, вода течеше от нас. От мене повече. Отдъхнем и полека-лека си тръгнем. Така започваше денят ни.
После той сядаше да пише, а аз си измислях какво да правя.
Една сутрин по пътя ни срещна човек с магаре:
- Здрасти, Николайчо - така му викаха местните. - Къде бе? Отивате да видите белята?
Не знаехме какво е "белята", но не го и питахме, защото пъшкахме от катеренето.
След малко друг с каручка:
- Ей сега бях при нашите на саите. Голяма беля.
Този път се заинтересувахме:
- Каква беля?
Човекът, доволен, че знае повече от нас, пояснява важно:
- Мечката е натръшкала 45 овце.
От Николай знам, че местните послъгват и не го взех насериозно. Както казваше той: "Нормален човек в селото няма. Току лъжат, измислят."
Не минахме и петстотин метра, и чухме бученето на камион. Изравни се с нас. Видяхме, че е пълен с овце, които се бяха подули от топлината и аха да се изсипят на завоя върху ни. Стъписахме се. Вярно било.
Пристигнахме до саята. Какво сварихме? Седнал овчар. До него още един. Отстрани момче - синът на овчаря. В краката му лежи виновно куче. Калта червена от кръв, стената също. И едно яре, което врещи. Видяхме отпечатъци от лапата на мечката. Голямо нещо.    
- Колко бяха овцете? - заинтересувах се аз.
- Четирийсет и шест - отговори без желание овчарят и допълни: - Чакам да дойдат от село да ме арестуват.
Момчето възбудено възкликна:
- Ех, да ми беше пушката....
- Какво щеше да направиш бе, пикльо? - скастри го баща му.
Според мен причината е било ярето. Тръгнала е мечката да го гони, не могла да го хване и е натръшкала овцете.
Прибрахме се в Яврово. На обяд от Слънчев бряг пристигна английската писателка Мерсия Макдермот. Тя беше приятелка на Жени - жената на Хайтов.
Разказахме й за "белята". Мерсия започна разчувствено:
- Как? Тука? Какво говорите? Сутринта тръгвам от една цивилизация - плажове, ресторанти, барове, тенискорт, езда, и след 4 часа път стигам до място, където мечка изяла 46 овце. Няма такава държава. Вие знаете ли къде живеете? Разбирате ли къде живеете?
Качи се до кошарите и се върна страшно впечатлена.
На другия ден се срещнахме с брата на Николай, който беше председател на ловната дружинка в Асеновград. От него разбрахме, че мечката е била "кубадинка" - подарък на бай Пенчо от Чаушеску. Имало убити и други животни - крави, телета...  Получило се е разрешение за отстрела й.
Вечерта няколко ловци щяха да й правят засада.
Развълнувах се. Пожелах и аз да участвам.
- Абе недей, другарю Черкелов. Тая работа не е проста - започна да ме разубеждава братът на Николай.
- Стига глупости! Не съм ловец от вчера. Пушката ми е винаги в багажника на колата - отсякох аз.
Вечерта вързахме ярето за примамка и зачакахме.
Не се получи, но ми беше интересно. Разбрах какво е цяла нощ да стоиш, без да мърдаш и да пушиш.
Имах работа и не можах да участвам в следващите варди. На третата вечер мечката дошла при врещящото яре и я гръмнали.
След време Николай ми разказва:
- Георги, страшно мечище. Мерихме я на двора. Ето от тук до теб беше.
Погледнах - над два метра и половина. Усъмних се:
- Преувеличаваш, Николай!
Той се обърна към жена си:
- Жени, кажи!
- По-дълга беше.


Георги Черкелов

Проф. Никола Ботев
Българските специалисти съумяха да съхранят един интересен и конфликтен вид, какъвто е мечката, нещо, което и най-цивилизованите европейци не успяха да направят. Изградени бяха ловни стопанства и дивечовъдни бази, някои от които са сред най-доброто, което светът познава.