Здраве
Народна медицина
Белият оман гони злото и привлича успеха
/ брой: 151
Твърдят, че белият оман (Inula helenium) е едно от най-магичните български растения. За него се казва, че венче от коренчетата му трябва да има в почти всеки дом, за да се настанят там трайно любовта и щастието. Според старите вярвания талисман, направен от парченце от плътната част на корена от бял оман, прогонва зли сили, помага за разваляне на някои магии, пази от демони, привлича успех, късмет и любов. Разбира се, като при всяко магично растение, при ваденето на корените или брането на цвета, както и при изготвянето на талисманите, трябва да бъдат направени ритуали и изречени строго определени думи, за да бъде "събудено" магичното в растението.
Белият оман цъфти от юли до август с красиви жълти, едри цветове подобни на слънчоглед.
В народната медицина се използват корените, изкопани през март или октомври.
Коренището и корените притежават отхрачващо, секретолитично и противовъзпалително действие. Противовъзпалително, противокашлично и успокояващо лигавицата действие, потискат функциите на бронхиалните жлези.
Прилагат се при кашлица от различен произход (настинка, грип, туберколоза), за гаргара при зъбобол и гърлобол, при стомашни заболявания (гастрит, язва), при болезнена и липсваща менструация, като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания.
V При бронхити, настинки и грип 1 с.л. нарязани корени се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Пие се по 1 ч. 4 пъти на ден.
V Корени, киснати 10 дни в червено вино (1:10), се пият при кашлица, за увеличаване на апетита, за усилване при малки деца, както и при възпаление на седалищния нерв.
V 4 ч.л. от сушен корен на билката се заливат с 450 мл вряща вода и като престои половин час, може да се приема от извлека 3 пъти дневно по една чаена чашка.
Лечебното растение се ползва и при газове, киселини в стомаха, трудно уриниране, при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, водянка, бяло течение, при възпаление на простатата.
Билката расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсти и покрай планински потоци, по-често до 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.