19 Юли 2025събота18:45 ч.

Лудории

Бели бомби в детските войни

Притежавайки такова "страшно оръжие", ние започвахме да се чувстваме по-силни и по-важни в нашите игри

/ брой: 157

visibility 939

Кръстю Берберов


Eлектрификация и... киреч...
Да поясня на незнаещите, че "киреч" в превод от турски означава "вар". А къде е връзката на електрификацията с киреча?
Любимото ни място за игра беше една изоставена къща, в която предприемчивият Георги Айранов през 1919 г. монтирал един газов мотор и динамомашина за прав ток и започнал да снабдява с електричество нашата махала в сливенския квартал Клуцохор - махалата на Хаджи Димитър.
Динамомашината заработвала вечер, когато се мръкне, и бивала изключвана в 22 часа. Токът се използвал само за осветление. Не е имало домакински уреди, потребяващи електричество.
Спомням си стаите на старата ни къща - всички опасани с външни проводници, а те вкарани за по-голяма сигурност в поцинковани тръби. Електрическите ключове бяха порцеланови. Нямаше електромери, а се плащаше на електрическа лампа: сметката - според броя на лампите.
Напълно естествено бе в началото на миналия век да започне подмяната на водната тяга с газови генератори, към които монтираха динамомашини. Източник за енергия стават дървата и въглищата. Интересно е, че тази практика се прилага и при автомобилите, защото бензин по това време не се внася.
Странно изглеждат пътническите автобуси, в задната част на които са монтирани високи цилиндрични газгенератори, захранвани с... дърва. От време на време шофьорите спират, за да хвърлят в огъня някое и друго дърво. Около тези машини, наричани тогава "рейсове", се разнася отвратителна задушлива миризма.
Няколко години след това - през 1928-а, Сливен е електрифициран централно и електробизнесът на бай Георги приключва, а старата му къща се превръща в склад за вар.
По-късно и този бизнес запада и къщата запустява. Остават само големи купища ситен бял прах, който може да се използва единствено в парашутния спорт и, с малко повече детско въображение, за игра.
А какво е "липсващото звено" с парашутизма?
В излитащия с парашутисти самолет поставят кофа с прах от вар. Ако има новобранци, които се страхуват да скочат с парашут, старшината заповядва на страхливците да стъпят в кофата с вар. Побелелите обувки на тези малодушници се забелязват отдалеч и дълго време след това те са предмет на големи подигравки.
Този прах използвахме за направата на "бомби". В нашата изба открих книжни кесии, останали от бакалничката на дядо. Пълнехме половинкилограмовите кесийки с киреч на прах и ги връзвахме с книжен канап. Като ги хвърляхме, те се пръсваха и образуваха голям облак. Всичко наоколо се покриваше с бял прах!
Притежавайки такова "страшно оръжие", ние започнахме да се чувстваме по-силни, по-важни, по-справедливи в нашите "наказателни операции" - нещо твърде добре познато в действията и политиката на големите и силни държави, нали?
Започнахме да търсим поле за изява, намирайки причини какво и къде да "бомбардираме".
Разпали се истинска махленска война. И тук, както в истинските войни по различните краища на света, имаше агресори и жертви. Само че ние не се чувствахме агресори, а герои...
Кварталът побеля от нашите лудории и акции, но не спирахме.
Денивелацията между двете съседни улици ни позволяваше лесно да се покатерим на покрива на сградата, в която се помещаваше сладкарничката на трима братя албанци. Вместо комин имаше един широк отвор над баджата (огнището) и ние можехме да видим тавата, в която нещо се вареше. Беше много лесно да напакостим и да избягаме.
После съжалявахме. Започнахме да разбираме, че вече не сме герои. Разочарованието ни стана още по-голямо, когато научихме, че тези бедни гурбетчии са с български произход, от т.нар. горани - няколко села с помохамеданчени българи от района, наречен Голо бърдо - най-бедната част на Албания. А ние се чудехме как толкова бързо те проговориха български. И досега мнозина смятат потомците на тези хора за албанци...
Позорна беше и акцията ни срещу дюкянчето на обущаря бай Азад. Няколко дни след нашата поразия човекът не можеше да работи, защото шевната му машина се повредила от прахта.
Точно тогава Георги Айранов събори старата къща и "оръжейните" ни доставки секнаха. Господ се намеси навреме.
На новопостроената къща бай Георги беше успял да закове една дървена табела, на която собственоръчно беше написал: "Тук през 1919 г. Георги Айранов прокара първото еле. осветление в Сливен"...


Дизеловият генератор на Електрическа кооперация "Х. Димитър" в Сливен - 1928 г.

 Сградата на дизеловата електрическа централа "Грац" в Сливен

С 14% повече са банкрутите на фирми у нас

автор:Дума

visibility 6009

/ брой: 131

Чуждите инвестиции нарастват с 47 на сто

автор:Дума

visibility 5616

/ брой: 131

Сред първите в ЕС сме по поскъпване на имотите

автор:Дума

visibility 7006

/ брой: 131

Испания има полза от мигрантите

автор:Дума

visibility 6388

/ брой: 131

Украйна ще мобилизира и мъже над 60 години

автор:Дума

visibility 6074

/ брой: 131

Четири държави отказаха да купуват оръжие от САЩ

автор:Дума

visibility 6157

/ брой: 131

Накратко

автор:Дума

visibility 5800

/ брой: 131

Касапинът на протест

автор:Александър Симов

visibility 6074

/ брой: 131

Трагедията мигранти

автор:Таня Глухчева

visibility 6311

/ брой: 131

Силата на корените ни вдъхновява

автор:Ина Михайлова

visibility 6817

/ брой: 131

За какво ЕС ще изхарчи 2 трилиона евро... Евентуално

автор:Дума

visibility 6362

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ