Белетристика

Мариана НИКОЛОВА е родена на 1 юни 1953 г. в София. Работи като преводач. Авторка е на стихосбирките "Обичам внезапния дъжд" (1994), "В градината на моя ден" (1998),"Душата ми на твоята прилича" (1996), "Битие" (2001), "Чрез думите живея" (2010), на сборника с есета "Размишления или нещо за екологията на духа" (1999) и романа "Осъдени на живот".

                
Наближаваха Поклади или Сирни заговезни. Традицията трябва да беше много стара и сигурно водеше началото си от далечните езически времена, но никой не се задълбочаваше в сложни разсъждения как и защо огнените ритуали за прогонване на всякакви караконджоли са се преплели с християнските вярвания и обичаи. Младежите от околните села отрано си намираха дълги пръти, разцепваха ги от единия край и в отвора завързваха суха слама. Дойдеше ли празникът, запалваха сламата и с така направените "оратници" плашеха и пропъждаха де що има зли сили. Ние, градските момчурляци, пък събирахме миналогодишна шума, изсъхнала трева, клонки и всичко друго, което ни попаднеше за "пърлявището" - огъня, който се палеше на тоя ден. Съществуваше някакво негласно съревнование и всяка махала се подготвяше предварително, та нейният огън да е по-голям. В ония далечни години край нашия се събираха млади и стари, Мусата подхващаше с кларнета някоя мелодия, а двамата му сина го следваха с тъпана и барабана. И под звуците на чудната им свирня се залюляваха хора и танци. Когато от пърлявището останеше само жарава, момците започваха да я прескачат. Тук уменията бяха много важни, защото истински горд беше оня, който успяваше да скочи най-високо и най-далеч. Желанието им да се проявят не беше самоцелно, а идеше да докаже, че са готови да се оженят през същата година.
Не помня кой от нас беше видял в някакъв двор до реката натрупана смрика. Ще ви излъжа, ако кажа чие беше предложението да я отмъкнем за пърлявището, та нашата махала да надмине съседната. Възражения обаче нямаше и без да ни хрумне, че това си е най-обикновена кражба, замислихме коварен план. Налагаше се да действаме нощем. В уговорения ден изчаках мама и сестрите ми да заспят и безшумно излязох навън. Срещнахме се на долната улица. Нямаше да е толкова лесно да се пренесе смриката, затова бяхме наумили да си послужим с едноконната каручка на Груйови. Тя си стоеше под навеса в двора им. Добре, че нямаха куче. Промъкнахме се колкото може по-тихо, вдигнахме каруцата на ръце и я изнесохме на улицата. Невъзможно беше да изведем и коня, затова се впрегнахме самите ние и поехме към реката. Не се виждаше жива душа. Спряхме на разстояние от въпросния двор. Прилепвайки се към тъмните стобори, приближихме портата. За съжаление тя се оказа заключена, ала биваше ли да се откажем по средата?! Кольо и Васил прескочиха невисоката ограда и задонасяха купчини смрика. Беше суха. Представихме си как игличките й ще горят и ще пръскат искри на най-хубавото пърлявище в града. Тая възхитителна гледка, родила се във въображението, ни даваше сили да продължим. Иван поемаше клонките през оградата, а аз и Пешо ги отнасяхме до каручката. Тя се напълни по-бързо, отколкото очаквахме. Закарахме първия си товар зад къщата на Пешови. Там никой нямаше да открие отмъкнатата с толкова усилия смрика. Не ни се стори достатъчно и се върнахме още два пъти. Дори не ни мина през ума, че ще разочароваме някого, мислехме само за радостта на близките си съседи.     
Почти се развиделяваше, когато Кольо ни подаде последния наръч и облекчено въздъхна:
- Това е последната, братлета.
Поехме бързешката към Пешови, разтоварихме криво-ляво, като дори не гледахме вече как точно я хвърляме. После се втурнахме към Груйови, за да върнем каручката на мястото й, преди някой да се е усетил. Щом притворихме тяхната порта, се прегърнахме, запотупвахме се по гърбовете. Направо да не повярваш, че все пак осъществихме трудния си план!
Не ще и дума, че на Поклади нашето пърлявище беше най-внушително, а огънят гореше най-буйно, но посред общото веселие и неприкритата завист на хората от другите махали някак неочаквано и необяснимо започна да ме боли за ограбените надежди на непознатите ни съперници.