"Белене". Защо?

Поради обществената важност за България на ядрената енергетика у нас, предстоящият референдум и насочването му към АЕЦ "Белене", ДУМА публикува около 100 въпроса и отговора по темата. Първата половина от тях са подготвени от изданието за анализи в областта на международната политика, сигурността и дипломацията "Експерт".

5. Авариите с ядрени централи като тези в Чернобил и Фукушима не доказват ли категорично колко опасно може да бъде производството на ядрена енергия?
Човечеството овладя управлението и защитата на производството на ядрена енергия и днес говорим за надеждни АЕЦ, както и за спиране или модернизиране на стари модели, каквито препоръки даде мониторингът на ЕК над всички АЕЦ в Европа. А за авариите в старите АЕЦ в Чернобил и Фукушима има конкретни причини. В Чернобил - отсъствието на защитен бетонен похлупак, а във Фукушима - неизпълнени изисквания от частния собственик на централата и човешки грешки при първоначалните действия на персонала след аварията. В крайна сметка жертвите от цунамито бяха многократно повече. Но дори и в този случай, въпреки занемарените мерки за сигурност от частните собственици и експлоатацията, не се стигна до верижна реакция и разрастване на катастрофата. 

6. На 14 октомври на парламентарните избори в Литва бе проведен и референдум за планираната АЕЦ, който отхвърли строителството на такава. Защо?

Проектът на Литва има дълга история, като на нашия АЕЦ "Белене" и стана жертва на поредица от фактори. Истинските причини обаче са: първо, не  прогонване на инвеститор, както се случи в България, а отказ на Полша поради решението на Варшава сама да построи две нови АЕЦ до Балтийско море. Второ, след Полша се появи нов инвеститор - "Хитачи", построил реакторите във Фукушима, а след катастрофата доверието към този инвеститор рязко падна. От 2 реактора проектът бе сведен до 1 реактор. Въпреки негативния вот се планира през 2015 г. повторение на референдума!
В страни като Германия, където се взе решение за отказ от ядрената енергетика след 2022 г., в период на криза и недостиг на електроенергия беше пусната отново в експлоатация подготвена за спиране централа. Индустриалното лоби на Великобритания, Конфедерацията на британската индустрия /CBI/, настояват за строителството на нови АЕЦ и модерни ТЕЦ и дори критикуват стремежа на правителството да подпомага еднопосочно развитието на вятърни електросъоръжения. Нарасналите нужди от електроенергия показват, че дори при 25% осигуряване на електроенергия от вятърни централи през 2030 г. ще е необходимо построяването на още 15 АЕЦ!

7. Могат ли съседни страни да възразят срещу строежа на ядрени реактори?

Общата политика на ЕС поставя ясни критерии за сигурност, но предоставя страните-членки сами да решат ползването на ядрена енергия. Отделните страни се ръководят от своя интерес. Така например правителствата на Чехия и Словакия се договориха да координират външната си политика по въпроси, засягащи и двете страни. Според официалните представители на двете страни в ЕС атомните електроцентрали играят важна роля в енергийната им политика. Те считат, че намесата на Австрия е недопустима и ще се противопоставят на някои от страните-членки на Европейския съюз, които настояват атомните електроцентрали да бъдат затворени. Освен това друг пример, този между Франция и Германия, показва, че въпреки отказа на Берлин в бъдеще да ползва ядрена енергия това не е основание да критикува Париж, още повече като се има предвид, че е една от страните с най-голям дял на АЕЦ в енергетиката й.
В Западна Европа делът на електроенергията, произвеждана от АЕЦ, е 78% във Франция, 56% в Словакия, 54% в Белгия, 42% в Швеция, 30 % във Финландия. /За сравнение - в България е 32%/

8. Каква е тенденцията в източноевропейските страни, към които принадлежи и България, и как това ще се отрази на бъдещия пазар?

Словакия иска до 2030 г. да покрие 56% от електроенергийните си нужди чрез АЕЦ. Преди 2 г. беше създадена смесена фирма и подписан договор с чехския енергиен концерн CEZ, според който ще се строи нов ядрен реактор в западната част на страната. Чехия наскоро реши да разшири ядрената си централа в Темелин с 2 реактора. Полша има утвърдени планове за строеж на 2 АЕЦ по 1600 мегавата всяка до 2020 г. Подобен на българския проект в Белене е изграждането в Зарновиец, на морския бряг на Източно море, на АЕЦ на мястото на изоставения между 1982 и 1990 г. строеж на ядрена централа. Беларус, чието население пострада най-много от последствията от аварията в Чернобил, планира строителство на АЕЦ на стойност 5 милиарда евро, като през 2016 г. ще влезе в експлоатация първият, а през 2018 г. вторият реактор, всеки по 1000 мегавата. Румъния ще строи трети реактор в АЕЦ "Черна вода".

Съставил Симеон Николов, главен редактор на "Експерт-БДД"