Бедствие

Ценните и полезни хора, владеещи японски език, са в Токио - на разположение на нуждаещите се, увериха от външно министерство. Оказа се, че те са трима. Начело с посланик Любомир Тодоров, обявен от комисията по досиетата като агент на ДС, когото правителството предложи на президента да бъде отзован. А останалите дипломати, които са си тръгнали, стреснати от земетресението, вълните цунами и взривовете в АЕЦ "Фукушима"? Те безполезни ли са били в българската амбасада в Страната на изгряващото слънце?
Във филма на Ален Делон "За кожата на един полицай" едно ченге се заема с издирването на сляпо момиче по молба на майка му. В нашия случай преки свидетели на ужаса в Япония са "издирвали" един български консул, който е трябвало да изпълни докрай служебните си задължения, а не да спасява собствената си кожа. Макар че "при форсмажорни обстоятелства, каквато е в момента ситуацията в Япония, дипломатите могат да решат дали да останат в страната, или да си тръгват", както обясни говорителката на външно.
Бедствието в Япония, взело вече хиляди жертви, може да се окаже планетарна катастрофа, въпреки нечовешките усилия на стотици учени и милиони обикновени японци. Агенция "Киодо" вече съобщи, че петима от героите, борещи се с инцидентите в АЕЦ "Фукушима-1", са загинали. Според още непотвърдена официално информация други 21 борци са облъчени, а двама работници са изчезнали.
Световната трагедия е приковала човешките умове, борещи се с парализиращата паника и естествен атавизъм. Не е ли по-страшно обаче родното управленско бедствие, изпратило в далечната страна човек, който с лека ръка срина достойството на цяла гилдия? Защо докато другите посолства в Токио броят поданиците си и организират евакуацията им от онзи ад, един български дипломат пръв си плю на петите, зарязвайки дори онези, с които е имал личен контакт и поет ангажимент? Дали този мъж, не е срамно да се боиш за собствения и този на близките си живот, е имал необходимите човешки качества? Защо поне не е уведомил чакащите позвъняването му бедстващи българи, че напуска "потъващия кораб"?
Въпросите могат да са безброй. Оправданията - също. Лошото е, че пак ние си ги задаваме и отново нямаме отговор.
В четвъртък българи от Македония разказваха как навръх Националния ни празник 3 март родният посланик в Скопие в компанията на министъра на външните работи на съседната страна се чуди как да ги отпрати. За да не "развалят" дипломатическите контакти със страната-домакин, поставяйки основателни въпроси. И само там ли това се случва? Сигурно помните експеримента на една редакция да открие български дипломати през почивните дни в българските посолства по света... И печалния резултат от него.
Ако е рекъл Господ, японците ще се справят и с този ужас. Но кой ще ни спаси от собственото бедствие да търсим работа за наши хора, а не кадърни професионалисти?