Бедността срещу елитите

Тодор Канев

Днешните протести до голяма степен приличат на предишните, но малката разлика е, че днешните искат да променят политическата система, а с тях и елитите. Хората се умориха да чакат и пак да чакат и да живеят живота си в бедност и нарастващи неравенства. Това чакане много ми прилича на постановката на Бекет "В очакване на Годо". Естрагон и Владимир чакат да дойде Годо, така и протестиращите чакат своя Годо, в случая промяна на политическия елит, който може да промени и системата на управление на страната и да се справи с бедността и неравенството в обществото.

Тези елити - политически, икономически или други, държат в своите ръце властта и я запазват на своя страна

благодарение на финансовите и властовите ресурси

с които разполагат. В голяма степен се опитват да ни манипулират, като ни всяват страхове, отправят ни заплахи, а целта е само една - да запазят своето положение за сметка на нас, гражданите.

Гладът, бедността и неравенството обаче могат да са по-силни от тях и идва времето, в което тази част от обществото ще промени политическата и икономическата система, така че да отговаря на очакванията и необходимостите на всички слоеве от обществото.  

Според изследване на Евростат "В риск от бедност на безработни лица" България заема едно от призовите места с 60%, докато в страна като Финландия този риск е 35% при средно европейски - 47%. Което означава, че ако останеш без работа в България, рискът да изпаднеш в бедност е гарантиран. Докато през 2006 година рискът от бедност при безработни лица у нас е бил 47%. Това ясно показва, че политическият елит е големият длъжник на гражданите, той

нищо не е направил в полза на всички нас

а точно обратното - проблемите се задълбочават и рисковете да изпаднеш в бедност, като че са гарантирани от политическия елит.

Връщайки се към пиеса, която сякаш ни представя именно статистиката, но под формата на диалог между Владимир и Естрагон, които си припомнят миналото "Хванати ръка за ръка, ние щяхме да се качим на Айфеловата кула, едни между първите. Бяхме порядъчни хора тогава. Сега е късно. Няма да ни пуснат дори да се качим". Така е, когато спиш в канавката и всяка сутрин се събуждаш, очаквайки, че ще срещнеш Годо, но той така и не идва, а положението ти става по-лошо и по-лошо, тънейки в нищета, бедност и просия.

Според друго изследване на Евростат за "Работещите бедни в ЕС на възраст между 18-64 години" България заема едно от последните места в класацията заедно със страните от Южна Европа и Румъния. При нас този дял е 10%, докато при страни като Чехия този дял е 3,6%. В най голям риск са заетите на временни работни места - 16,2%, следвани от работещите на непълен работен ден, чийто дял е 15,4%.

Голямата част от 

заетите работещи бедни са в частния сектор

Борбата с бизнес елита на нацията е много трудна, тъй като на негова страна са политическият елит, в известна степен и синдикатите, тъй като през изминалите години се правеше всичко възможно за насърчаване на бизнес климата, но се подминаваше с лека ръка отговорността на бизнеса към трудещите се. Крайният резултат са ниски доходи, както и липса на каквато и да била социална отговорност, стигаща до неплащане на изработеното, което си е и престъпление. 

Други двама герои от пиесата на Бекет са Поцо и Лъки. Поцо е властен и садистичен господар, докато Лъки е покорен роб. В първо действие те влизат на сцената. Първият направлява втория с помощта на въже, вързано около врата му. Лъки носи тежък куфар, сгъваем стол, кошница с провизии и преметнато на ръката му палто. Поцо държи камшик, с който налага Лъки. До голяма степен тази сцена изразява отношението в страната България между бизнес елита и работниците. 

Към тези данни на Евростат трябва да добавим и над милион пенсионери, които получават пенсия под линията на бедност, но не трябва да забравяме и бедността при младежите. А цялата тази бедност заедно показва тежкото положение на всички в България. Затова и протестите, и недоволството ще продължават, докато не се променят в този смисъл системата и елитите. 

Като заключение може би трябва да си припомним част от текста на интернационала, който е актуален и днес:

Държавата ни угнетява,

законите са против нас,

богатите днес управляват,

беднякът няма равен глас.

Но стига толкова търпение,

ний старий свят ще разрушим.

Във нас е нашето спасение,

с борба ще се освободим!