Бебета в пандемия

Началото на пандемията от коронавирус постави нова граница във възприятията ни - преди нея и след нея. Установихме в голяма степен цената на спокойствието и свободата, които днес ни липсват. Има хора, които все още се борят с действителността, не искат да признаят новия ред, подхождат безотговорно към околните. Други приеха неудобствата, съобразяват се с правилата и чакат по-светли и безопасни времена. Има едни малки същества, за които бариерата преди и след КОВИД-19 не съществува. Техният живот преминава само от едната й страна, но това не означава задължително, че е съпроводен от стрес и безпокойство. Защото са все още безпаметни, беззащитни и много чаровни - те са бебета, заченати и родени в пандемията. А родителите им се питат: дали ще живеят в напрежение, ще усетят ли несигурността около себе си, ще ги направи ли настоящата обстановка по-различни в бъдеще. 

Пеленачетата изобщо не се вълнуват от проблемите на възрастните. Те се усмихват, както всяко бебе преди онази невидима граница. Лапат си пръстите на ръцете и краката, плачат от зъби, ядат лакомо или дават признаци за злоядост. Мъчат се заради колики, опищяват света, защото не ги вземат в леглото на големите, и създават всички възможни положителни емоции на мама, татко, баба, дядо, кака, батко и останалите близки и далечни роднини. 

Как се гледат бебета в пандемия, попитахме три майки на няколкомесечни малчугани от София и далечна Америка. Общото между тях и всички родени в миналото бебета е, че са посрещнати от маскирани хора. Защото и преди, и сега медицинският персонал, особено при оперативните раждания, носи маски. Новото е, че от този момент нататък бебешоците започват все по-често да виждат само половината от лицата на възрастните. Има ли разлика в отглеждането на бебе преди и след? Спокойствие или параноя гони родителите? Усещат ли бебетата общото напрежение?

Надежда е млада майка от столичния квартал "Надежда", която добре може да направи сравнение между отглеждането на бебе преди и сега. Тя има шестгодишна дъщеря - Дари, израснала, ровейки в пясъчници със съмнителна чистота, лапала клечки и фасове из площадките, яла солети с неизмити ръце след почерпка от връстниче. Точно като почти всяко друго дете на нейната възраст. Братчето й Мирослав обаче едва ли ще бъде оставено на спокойствие да безчинства из градинките, ако ръцете му не бъдат обилно залети с вода, после с дезинфектант и накрая обтрити с антибактериални кърпи. Той все още е на два месеца и бъдещето, в което вече ще е ходещ човек и следователно по-малко защитен, е твърде далечно за майка му Надя. В момента денят за нея по нищо не се различава от този при първото й майчинство. "Сутрин ставаме рано, бързо се храним, излизаме на разходка, обядваме, спим и отново правим същото до вечерта", споделя Надя. Вътре промяна няма. Има я обаче навън. Младите майки все по-често се гледат с недоверие и избягват лични контакти. До педиатър се стига по-трудно, липсва витамин Д в аптеките. Шестгодишната кака Дари пък е станала по-отговорна, мие си често ръцете и то без подканяне, знае как да се поставя правилно маска и при връщане от детска градина прави всичко необходимо в правилния ред за по-голяма безопасност за бебето. Въпреки това Надя искрено се надява, че за нейното бебе и връстниците му няма да останат трайни последствия от различната обстановка. Тя вярва, че кризата скоро ще премине и децата няма как да я помнят.

Спокойствие лъха от мама Камелия, която отглежда тримесечния Даниел в столичния квартал "Левски Г". Цялата й бременност преминава без много стрес от първите дни на кризата до началото на есента, когато се появява Дани. Всекидневието им оттогава преминава в гушкане, усмивки, пеене на песнички, носене на ръце. Детето усеща, че не съм напрегната, и затова вероятно е много спокойно и послушно, споделя младата майка. Тя гледа положително въпреки обстановката и не смята, че пандемията ще се отрази по някакъв негативен начин сега и в бъдеще на невръстния принц. Вярва, че ще отгледа физически и психически здрав и уравновесен малчуган.

Без много стрес растат и две българчета зад Океана. Ники и Марти са съответно на две и половина години и на 7 месеца и са деца на живеещите в Атланта, САЩ, наши сънародници Маргарита и Николай. Единствената разлика в отглеждането им Марги вижда във факта, че при първото дете човек не знае какво точно прави, а с второто е наясно, че все пак ще оцелее. "Колкото и да е странно, нямам страхове въпреки пандемията. Имам усещането, че някой ни закриля и няма да ни се случи нищо лошо", смята младата майка. Все пак тя е установила, че сега с малкото бебе по-рядко посещават паркове и по-често се застояват в двора на къщата си. По-големият Ники пък прекарва доста време в миене на ръцете, след като си дойде от детската градина, а на майка му й идва да скрие всички сапуни в къщата. Затова и Маргарита е категорична, че днешните малчугани са изправени пред реалната заплаха да израснат по-стресирани. "В момента не го виждаме, но ще го установим бъдеще - това е неизбежно", смята тя. Нейната позиция е, че на децата е необходимо много да се говори и обяснява, че все пак светът не е толкова враждебен. Затова и възрастните трябва да дават пример - да показват, че не са паникьосани, а предпазливи, следователно и децата им не бива да се страхуват.