Баста на чалгата и художествените мутанти

Иван ГРАНИТСКИ е роден през 1953 г. в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и заместник главен редактор на вестник "Пулс", заместник главен редактор на "Литературен фронт", директор на ИК "Христо Ботев". През 1995-1996 година е начело на БНТ. Година по-късно създава издателство "Захарий Стоянов", чийто директор е досега.
Автор е на повече от 21 книги с поезия, критика и публицистика, сред които "Марксовата полемика" (1984), "Време и художествени идеи" (1987), "Отвъден щурец" (1999), "Кораб от светлина" (1999), "Гео Милев и трагиката на националната съдба" (2000), "Храм" (2001), "Преди да дойде здрача" (2002), "Лятото на чакалите" (2003), "Атлантида" (2003), "Луди водят слепи"(2004), "Ловци на метафори" (2008), "Критически етюди" (2008), "Бездна" (2009), "Щерна" (2011), "Начала"(2012) и др.


- След няколко дни за дванадесети път се откриват Националните културни празници "Албена`2012", организирани от издателството.  Какво предвижда програмата на дните? Откъде ще започне традиционният рейд на участниците в празниците?
    - Празниците се откриват на 18 септември в град Търговище в четири училища. И тази година залагаме на срещи с ученици и студенти в  Търговище, Шумен и Варна. Следваме вече в продължение на дванадесет години идеята колкото се може повече млади хора да се срещнат на живо с големите български творци. Досега освен в тези градове и във Велико Търново, Русе, Силистра, Разград, Добрич, Велики Преслав, Генерал Тошево, Тутракан, Балчик и Каварна над сто различни български творци -  писатели, музиканти, актьори, режисьори, учени, журналисти и пр. се срещат с  десетки хиляди млади хора.
- Кои творци ще се включат в тези срещи?
- Тази година поставяме своеобразен исторически акцент върху празниците - представяме новите книги "Любомъдрие на историята" на академик Георги Марков и "Васил Левски и възкресението на българския народ" и "Българската освободителна кауза през горнилото на източния въпрос" на акад. Константин Косев, "Мистериите на кабирите в Тракия" на проф. Иван Маразов, както и новия роман на Петър Маринков "Пролом". Поетът Георги Константинов ще представи четири тома избрани творби - "Лирика", "Сатирична поезия", "Творби за деца" и "Есеистика и публицистика; Поетически бележник", а композиторът Хайгашод Агасян ще представи свой нов компактдиск.
- Къде ще е "финалът" на събитието?
- По традиция финалът на празниците е в Каварна, нос Калиакра и местността Яйлата.
- Каква е целта на празниците?
- Националните културни празници "Албена" имат свръхзадачата и амбицията да се противопоставят на чалгата и художествените мутанти, които се подвизават днес на социалната и естетическата сцена на България.
- В днешните времена на попкултурна инвазия и национално обезличаване издателство "Захарий Стоянов" последователно отстоява националната ни самобитност като издава основно българска литература. Колко заглавия са излезли досега в поредиците "Българска класика", "Съвременна българска поезия" и "Съвременна българска проза"?
- Завършихме поредица "Българска класика" в 120 тома - от Паисий и Софроний до Антон Дончев, Стефан Цанев, Любомир Левчев и Йордан Радичков. Поредиците "Съвременна българска поезия" и "Съвременна българска проза" продължават - досега в тях са издадени над 200 автори, като най-новите заглавия тук са на Станка Пенчева, Камелия Кондова, Мая Дългъчева, Венцеслав Кисьов, Евтим Евтимов, Кирил Кадийски, Валери Станков, Богдана Зидарова, Любчо Иванов, Румен Денев, Илиана Илиева, Тенко Тенев, Димитър Шумналиев, Димитър Кирков, Вели Чаушев, Атанас Наковски, Тодор Коруев, Валентина Радинска.
- Неотдавна издателството откри и нова поредица "Арго", в която обръща поглед към приключенската литература и  младите читатели. Какви нови заглавия ще се появят в тази поредица?
- Напоследък излязоха от печат "Блестящият свят; Златната верига" от Александър Грин, "Война на световете" от Хърбърт Уелс, "Северна одисея" от Джек Лондон, "Щастливият принц" от Оскар Уайлд, "Трима на Бумел" от Джером К. Джером. Подготвяме втори том на Джек Лондон "Демоните на Фуатино".
- Как издателството оцелява в условията на криза и парадираща посредственост?
- Многократно сме коментирали с нарастваща горчевина този въпрос. Ще си позволя да кажа с чувство за черен хумор, че ситуацията вместо да се влошава, става безнадеждна. Както виждаме, чалгата и парадиращата посредственост са превзели всичко, включително и обществената сцена. Във време на тотална стопанска финансова и политическа криза кой обръща внимание на културата.
- Получавате ли подкрепа от държавата или се спасявате "поединично"?
- Издателите, печатниците, книгоразпространителските мрежи се спасяват поединично. Държавата отсъства, ако изключим отделни общини, в които все още мъждука родолюбивото и национално отговорно чувство.
- Как се отнасяте към опитите за цензуриране на Ботев, Вазов и Левски?
- Не може да не сте забелязали, че подобни цинични покушения срещу националната идентичност се правят периодично, за да се провери доколко е отслабнала имунната защита на нацията. Такъв беше злополучният опит на едно лице с еничарско самосъзнание преди няколко години да се отрече клането в Батак, както и злодейските опити за цензуриране на Ботев и Вазов, Гео Милев, Вапцаров и Смирненски. Връх на безобразието са атаките срещу Левски и опитите да бъде развенчан неговият образ като апостол на националното освобождение.
 - А как възприемате ученическите тетрадки с образи на нашенски чалга звезди на титулната страница?
- Става дума за същото. Режисьорите на националното оглупяване и опростачване разчитат да обезмозъчат така подрастващото поколение с образите на нашенските чалга звезди, изтипосани върху кориците на тетрадките, че да забравят след няколко години дори имената на нашите национални герои. Няма какво да се учудваме тогава, че има младежи, които завършват гимназия и не знаят имената на български писатели, художници, музиканти, поборници за национално освобождение, но и насън могат да изредят имената на чалга звездите.
- Можем ли да спрем заливащата ни вълна от кич, пошлост и примитивизъм?
- Многократно съм казвал, че това е възможно само ако има ясна стратегическа промислена и единна национална позиция за развитието на българската култура и образование, но през последните двадесет и две години това, уви, започва да става все по-химерично. Тъкмо обратното - нашите политици и държавници в папагалския си устрем и желание да обслужат новите силни на деня, докараха нещата до такова положение, че ще ни трябва ново възраждане и нови будители, от които да започне възкресението на българския дух, чест и достойнство.