Бащин сън посочва на Боби пътя към олимпийското злато

„Татуирах си логото на Младежката олимпиада в Нанкин 2014, логото на Младежкото световно първенство на гърдата, имам „Boxing“ тук на ръката (посочва) и един кръст на другата ръка, няколко надписа и... това е.“ Такова обяснение получавам от боксьора Благой Найденов, спечелил през август златен медал в категория до 81 кг на Младежките олимпийски игри в Нанкин, Китай. Макар че само преди 3 месеца е навършил пълнолетие, неговото тяло е нашарено с татуси, като част от тях символизират най-големите му триумфи. Не се учудвам, че изписването на китайския град с големи букви е било въпрос на време – това момче вдъхва увереност, каквато рядко може да се види у човек, имащ още година до абитуриентския си бал. „Какъв ще е следващият ми татус ли? Няма засега какво да си татуирам.“ Но засега. Защото в цялата си кариера Боби, както го наричат приятелите му, няма нито една загуба на ринга в България.

Максималист е
и още преди заминаването за Нанкин категорично заявява, че ще гони само и единствено златото. Боксьорът с прякор Белята казва, че никога не си е поставял по-ниска цел от първото място. Вероятно и заради това не е в състояние да изброи колко точно медали има в колекцията си.
„Бях сигурен, че ще стана олимпийски шампион, защото световната титла от „Арена Армеец“ ми даде много самочувствие. Дали противниците ме гледаха по друг начин, след като станах световен шампион? Разбира се. Напрежението го има, но то се покачва, защото знаят, че срещу тях е първенецът на света“ – така обяснява Боби респекта, който е вдъхвал на опонентите в Азия. Там на финала бие казахстанеца Вадим Казаков, когото надви и преди това в решителния мач на световното в София. Същият Казаков през март побеждава Боби на турнир в Бранденбург, Германия, затова нашето момче му го връща тъпкано в Нанкин. А че няма как противниците да долюбват Боби заради класата и хъса му, е пределно ясно. „Разхождаме се в олимпийската вила. Гледат ни лошо, особено мен, тези над моята категория. Наблюдават ни, разминаваме се. Моите приятели ми казват: „Тоя как те изгледа!“ – „Ами нека си гледат“. Нищо в Далечния изток не е успяло да притесни Боби, дори и азиатската храна. Имал обаче нужда от десетина дни за аклиматизация и привикване с непривичната обстановка. Изгубил няколко килограма от теглото си, но ги наваксал навреме. В Нанкин приготвяли и европейска кухня, така че той и останалите ни олимпийци не брали ядове с храната. България бе представена от 27 младежи, а боксьорите бяха още двама – Даниел Асенов (52 кг) и Душко Благовестов (56).

Боби бе знаменосец на делегацията

Той е доста контактен и има добри отношения с всички. Речта му е спокойна и отчетлива, няма грам притеснение от комуникацията с никого. По лагери обикновено дели една стая с Душко, който на световното през април взе бронз, а в Нанкин – сребро.
„Ако искате да ви разкажа любопитна случка от Нанкин, ще ми е трудно. Някои от другите българи имаха време да разгледат и да обиколят, но боксьорите не напускахме олимпийското село“.
Тук обаче се намесва селекционерът на националните ни отбори по бокс Михаил Таков. „Заради топлината и влагата прецених да не излизаме от селото, защото имахме около 2 часа път до залата в двете посоки. Разбрахме се с колеги от Турция, Азербайджан и Германия да тренираме на един от паркингите и там си правехме, както си ги казваме, „ръкавици“. Всички пускахме по 3-ма състезатели. В последния спаринг на 20 август Благой се боксира с тежкия азербайджанец, малките се сменяват срещу другите двама азери. Играят с бързи удари и движения, без сила, за да не стане травма. В един момент виждаме Руфат Хюсеинов долу на земята, заспал. Азерите почнаха да се карат на Душко, той идва и вика: „Ама аз не исках, бат Мишо!“ – „Браво, Душко, точно такъв удар трябваше да направиш, това е чувството“. Стана Руфат, оправиха го, първия ден спечели срещу световния шампион, а на финала излязох с треньора на Азербайджан да им помогна, та стана и олимпийски шампион в кат. до 49 кг. Момче, което падна в тежък нокдаун от Душко, се съвзе и стана шампион.“
Че около Таков винаги е интересно, няма спор, но Боби можеше и да не стане свидетел на тази и още много забавни случки, ако не бил сън на татко му. „Бях малък, излязох от банята, сложих си качулката на хавлията и казах на баща ми, че ще ставам Майк Тайсън. Той пък сънувал вечерта, че ставам добър боксьор, и после казал на майка ми: „Дай да го запишем“, и така започнах да тренирам“. Борис Найденов завел сина си първо в клуб „Септември”, където Благой получил първите уроци. После се преместил в „Славия“, където тренира и до днес под ръководството на личния наставник Аспарух Георгиев. Освен с ръкавиците,

Белята се е захващал с куп други спортове

и разказва, че във всеки от тях се справял доста добре и можел да преследва успешна кариера. Бил добър и на футбол, и в плуването, а в детската градина дори взел златен медал в турнир по джудо. Бащиният сън обаче посочва пътя към олимпийската титла. Още няколко пъти таткото има „вина“ боксът да остане предпочетен пред останалите спортове. Найденов признава, че не един и два пъти му е идвало да се откаже заради тежките лагери. „Баща ми не е бил спортист. Но повечето от неговите приятели са се занимавали с моя спорт и той много разбира, много е на „ти“ с бокса. Изключително ме подкрепят нашите, имало е моменти, в които ми е идвало да се откажа, но те не са го допуснали. Тежки лагери, с момчетата коментираме „Ей тоя лагер да мине и стига повече“, обаче родителите ми не позволиха“.
Според влезлите в сила правила от 31 август Благой няма право вече да се боксира в младежките състезания в България и затова тепърва

ще преследва място при мъжете

в националния отбор. В кат. до 81 кг отдавна нямаме изявено име след Валентин Давидов. За 18-годишния софиянец вероятно първото по-голямо предизвикателство ще бъде турнирът „Странджа“ догодина, тъй като след световната и олимпийска титли Боби получи почивка и няма да се бие на Евро 2014 за младежи в Загреб. От федерацията по бокс преценили, че за тази година достатъчно се е доказал. За него надали ще е проблем бързо да свикне да се боксира с мъжете, тъй като вече е изкарал лагер с тях в Англия.

„От всичките ценни качества, които има, най-важното е природната интелигентност – и като спортист, и като човек“, категоричен е президентът на Федерацията Красимир Инински. „Като му се говори, не просто слуша, а чува. Пробва по правилния начин всичко, което му се казва. А след това отсява нещата, които ще му бъдат полезни“, добавя личният треньор Аспарух Георгиев.

Белята – прозвището, което Благой Найденов получил от спортен журналист и добавил в скоби след името си във фейсбук, няма идол. „Просто харесвах Майк Тайсън като малък. Защото кой не знае Майк Тайсън? Но нямам нищо общо с неговата игра –

той е бияч, аз съм техничен боксьор

и гледам да играя така, че публиката да ме хареса“, обяснява Найденов. Но както около Тайсън, и около Благой не липсва шумотевица. Доскорошната му приятелка Цветелина Иванова публикува в своя профил във фейсбук, че го хванала в хотел да й изневерява с русокосо момиче. Обвинението идва часове преди Благой да получи наградата за Спортист №1 на България за месеца. Боби отрича подобно нещо и твърди, че Цвети се опитвала да трупа слава на негов гръб. Той е свикнал да бъде център на внимание – още от световната титла за юноши от „Универсиада“ през 2012-а. Допълва, че нападката няма да се отрази на кариерата му, която остава на първо място. Сигурен е, че златния медал от Нанкин е спечелил с Божията помощ. Боби, както повечето боксьори, е силно религиозен и когато тръгва за състезания, винаги слага икони в сака.
Лагерите и състезанията му пречат да посещава редовно учебните занятия в 79-о СОУ „Индира Ганди“ в „Люлин“. Предстои му да бъде 12-и клас. Съучениците му са съпричастни към неговите успехи, а на финала на Световното на трибуните присъства и класната му. Още не е мислил какво ще кандидатства след по-малко от година, но със сигурност ще му е трудно да продължи образованието си, докато гради кариера и в бокса при мъжете. А дали ще се справя все така успешно във всичко и занапред? Сякаш отговорът е на дясната му длан, където са татуирани думите на Юлий Цезар, с които римският пълководец уведомява своя приятел Гай Матий за бързата победа в Битката при Зела (август 47 г. пр. Хр.) срещу цар Фарнак II, сина на Митридат – „Veni, vidi, vici“ (от лат.) – „Дойдох, видях, победих“.
 

Медалистите от Нанкин Вадим Казаков (Азер), Благой Найденов и арменецът Нарек Манасян (от ляво на дясно) позират на почетната стълбичка
 

Златният медал на българина от Китай