"Бащата на демокрацията" не ходи на протести

В Бургас доста хора още го наричат "бащата на демокрацията", но това определение вече звучи шегобийно. На всеки 19 ноември дузина от първите седесари в града си организират "юбилейни банкети", на които Здравко Ангелов е почетен гост. В негова чест се вдигат наздравици и от присъстващите той единствен не плаща сметка.
Причината е основателна. На същата дата през 1989 г. Здравко е първият, осмелил се да излезе на уличен протест. Мнозина от свидетелите на онова време помнят как със собственоръчно изписан плакат "Жишев - вън от Бургас" (Жишев бе първи секретар на Окръжния комитет на БКП и един от най-приближените на Тодор Живков партийни функционери) около 40-годишният тогава мъж тръгна гол до кръста по главните улици на града.
След две обиколки на "Александровска" и "Богориди" се осмелиха да го последват и други, и така се роди първото шествие, прераснало в протестен митинг. Всъщност "19-и ноември" е гражданско движение, родено преди СДС, което на книга съществува и днес, но никога не е участвало в избори.
За да се осмели Здравко на шантавата, по думите му сега, постъпка, го вдъхновил полковник Велчев, който предния ден бил сред активните участници на митинга в столицата.
Със същия полковник го свързват годините, прекарани в затвора, където Велчев през 60-те бил авторитет. Тогава политическите затворници са доста. По същото време редом с криминалните наровете търкат горяни, управленци на царското правителство, интелектуалци и "неблагонадежни", обявявани за такива по неизвестни критерии. В началото Здравко го мислели за "ухо" на властта. Пък той - обикновен хлапак. Приели го след известно проучване и както в онова стихотворение - попаднал на хора и станал човек.
Та видял на трибуната Здравко полковника и си рекъл: Айде, дойде и нашето време... Написал набързо бунтарския текст върху скалъпен плакат и - на улицата. Хората гледат... Някои се смеят, други го окуражават.
...
И до днес си спомня с умиление за живота през 60-те, въпреки че само на 13 години останал сирак и израснал в беднотия.
"Не беше леко - майка ми болна, а трябваха минимум 100 трудодни в ТКЗС-то, за да има купони за хляб. От магазина получавахме газ, хляб, халва, захар, сирене, олио... всичко най-необходимо за дома. Помагах и в двора - 2 декара градина иска доста труд. И въпреки трудностите някак се живееше по-леко. Имаше ентусиазъм у хората, в Долно Езерово кипеше работа и се съграждаше. Въпреки мизерията децата ходехме на екскурзии, лагери. Е, имаше и диваци, които могат да ти разсипят живота, или поне да го объркат, като моя, но като цяло животът бе по-почтен от днес. Хората - също. Нямаше го днешното овълчване и алчност. Помня, за да продължа учението си, трябваше характеристика от партийния и аз, уж интелигентен и с добри оценки, пишех и стихове, отивам при него, а той - какво учение! На нас, вика, ни трябват трактористи, комбайнери... Такива времена бяха", разказва с някаква тъга в гласа Здравко.
Той обаче излиза курназ и записва селскостопанската гимназия в Айтос. Живее с 5 лв. държавна издръжка и каквото пратят от село. Тогава по закон сираците бивали освобождавани от служба, водели ги глава на семейството. На него обаче тази привилегия отказали и го пратили в танкова рота. А там - като концлагер. Писал молби за освобождаване до къде ли не. Оплакал се и до вестниците "Народна армия" и "Народно дело" - напразно. Станал волю-неволю черната овца на ротата.
И така до един ден, в който избягал с товарен влак. Щял да събере за вкъщи дърва, да постъкми зимнина, да потегне къщата и да се върне. Да, ама още на четвъртия час пред двора спрял един джип... После дело и 3 години затвор. Лежал в Старозагорския и имал късмета да излезе предсрочно. През 1969 г. по случай 25-годишнината от социалистическата революция имало амнистия...
...
Днес Здравко казва, че жена му е най-хубавото нещо в живота. Тя била и стимулът му да се развива. По фамилия Ботушева, тя е от стар комунистически род с позиции във властта. Здравко не е идеалният зет. Не са го тормозели, но и не са му помагали. През живота сменил няколко работни места - пощата, пристанището, Бургаски медни мини, ФК "Нефтохимик", каменна кариера. Междувременно успял и да се дипломира задочно във ВИНС - Варна, та повечето си стаж изкарал като икономист. За пенсията обаче е благодарен на мините, тъй като с тежкия си труд заслужил първа категория. Дипломата си е сложил в рамка и казва, че хем му е гордост, хем непотребна.
За разлика от повечето, които през 89-а оглавяваха протестите, Здравко не прави кариера. Нито политическа, нито в бизнеса. От СДС се отлюспва още на първата година, след като вижда какви хора се намърдват в редиците на съюза, че и го управляват. Твърди, че повече проблеми са му създали новоизлюпените демократи, отколкото онези, хвърлили го невръстен в затвора по комунистическо време.
Някои от новата номенклатура дори не го поздравявали по улицата.
"За какво ги ручахме жабетата? Днес мен повече комунистите ме уважават. И да ти кажа, не са ни виновни за дереджето 45-те години комунистическа власт, а неумението ни да имаме разбирания, които да отстояваме в отбор. Сега, гледам, младите пак са на улицата. Аз там работа вече нямам. Жал ми е само, че и тях ще излъжат, и тях ще ги яхнат поредните мошеници, а преходът у нас така и няма да свърши", казва с тъга първият демократ на Бургас и се готви да се прибира вкъщи.
Днес той е обикновен пенсионер, който се е кротнал при семейството и разхожда кучето. Надеждата му вече не е за демократичната България, а дъщеря му да го дари с внуче. Протестите по улици и площади за него са история. Горд е, че никога не е и няма да коленичи пред никого и нищо...
Здравко Ангелов е старо бойно куче.