Барабани и факли

Да, антифашистът Анжел Вагенщайн, осъденият на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 г., дочакал като "смъртен" своето освобождаване от Сливенския затвор, не без основание е разтревожен за днешния ден на България. Не само поради тъмните сенки, плъзнали  бог знае откъде около разгневената и разбунтувана тълпа. Нито единствено заради страха на "смутените и объркани", да не кажем "втрещени" от бунта български политици. Още по-малко - поради справедливия гняв на хората, тръгнали да дирят своите права срещу днешните управници, докарали ни със своята арогантност и некомпетентност до под кривата круша.
Авторът на "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай", на "Преди края на света. Драскулки от  от неолита" е смутен от процесията на тръгналите с барабани и факли организатори на тъй наречения "Луков марш", които вече се представят и като  организатори на протеста срещу "политическата система" на страната, като обещават "борба на живот и смърт" до "пълна победа". Верният политически инстинкт на Джеки му подсказва, че в този протест "не всичко е наред", че в този бунт като че ли понякога вземат връх по-скоро "диктатурата на улицата" и разпалването на омраза, отколкото исканията за разумна промяна."Затова не съм сигурен дали няма опасност онези с факлите и барабаните да затрият границата межу жълтите павета на улицата и жълтите еврейски звезди от миналото"- казва някогашният "смъртен", надживял превратностите на времето със своята патриаршеска възраст.
Тези дни родна телевизия показа "любопитен клип" от преврата през 1934 г., сравнявайки причините и последиците от него с причините за днешния протест, без да обели и дума, че тогава става реч за фашистки преврат. Вече чухме изявлението на премиера в оставка, според когото протестът бил "метеж". Не закъсня и определението на Божидар Димитров за когото това било "въстание на градската беднота"!
А какво е бил (и не е бил) протестът на българските граждани през 2013-а, съвсем скоро ще разберем. Но дотогава да си отпушим ушите и да си отваряме очите, за да не "повторим" историята. Боже, опази!