Банкерското евангелие

Понеже каквото и да се случва винаги става дума за пари, ще обърна внимание, че специалистите по политически игри тия дни припомнят един от постулатите на банкерското евангелие. А той гласи: "Ако имаш две ризи, продай едната на ближния. Отпускаш му кредит да я купи. После си прибираш ризата, щото той не може да я изплати, а ти от лихвите по главницата си купуваш още една риза и вече имаш три ризи."
Нещо такова стана и с тогите на властта. БСП и ДПС почнаха да продават тоги за различни постове, като отпускаха от кредита, дето го имаха след изборите, без да си помислят, че той все пак е ограничен. И ГЕРБ тутакси грабнаха тогата на ДАНС от Дилян Пеевски, като казаха, че той няма право да я носи, защото не може да плаща заради минали грехове, а от лихвите по главницата, които народът даде на БСП и ДПС не остана нищо. Но се навира в очите на обществото въпросът: кой има днес три тоги.
И отговор няма!
Въпреки светкавичните опити на Цветан Цветанов да накара хората да припознаят ГЕРБ като автентичен борец за правата на гражданите!?! Притесненията на лицето Цветан Цветанов са ясни - той неистово се бори да наметне тога, за да не се виждат раираните му дрешки, за които вече му взимат мярка. Другият заподозрян в притежание на заветните тоги е ДПС. Всички реват, че иска много тоги по места, сиреч в министерства и областните управи, но такива са правилата на играта, след като подкрепяш правителство и в крайна сметка си един от стълбовете на този кабинет. За Волен не е ясно какво иска, тоест нищо ново, но му личи, че си е правил проби за тога. Така е и с останалите извън парламента политици - тичат по шивачки, стесняват костюми, шият рединготи и потриват ръце с израз на непогрешимост.
Не знам как е в София и другите големи градове, но съм склонен да вярвам в искреността на журналистите, които говорят за мирни протести на обикновените хора. Дано е така, тези протести са разбираеми, защото хората искат от правителството да обясни къде е онзи отговор за тогите.
Но в малкия градец като К., видях да протестират двадесетина души, със знамена естествено, и това бяха все хора, които не успяха да влязат дори в местния парламент. Както виждате, познатия до болка роден и объркан реваншизъм. Реваншът, дами и господа, идва в урната за бюлетини. Той е единственият верен часовник. Затова и ГЕРБ печатаха бюлетини до припадък, също като Третия райх, който печаташе фалшиви банкноти на валутата на окупираните държави. Ето защо ГЕРБ се държеше като в окупирана територия. Затова днес опозиционните сили трябва да се върнат към методите на парламентарната борба. Иначе лошо! Защото ако има партии с опит в съпротивата, това са левите партии. Историята говори за това, че в крайна сметка те винаги са печелили. Затова всички парламентаристи трябва да се върнат по местата си, да укротят протестите и да дадат път на правителството да работи. Защото идва зима и на обикновените хора трябва да се помогне да преживеят тази зима.
Но, както виждате - всичко е на път пак да се обърка.
И то в положение, че правителството няма и две седмици. Питам се, какво ли ще стане при следващия кабинет. Ще го сваляме още на втория ден или какво... Защото искам да успокоя тези, които днес протестират и искат децата им да останат в България, че това няма да се случи. Защото, ако правим всеки ден революции, те много бързо ще се уморят и наистина ще ни обърнат гръб. И в други страни има криза, но тя е криза на богатите. У нас има криза на едва оцеляващите. Което не едно и също.
Да се върнем пак на тогите. Те са толкова много и с толкова различни цветове и придадени значимости, че макар и много натруфени, всички изглеждаме еднакво голи. В света около нас подсмърчат голите ни несбъднати мечти, несбъднатите желания на нашите родители и децата ни, приятелите ни и още ред хора от света наоколо.
Интересно защо мечтите на политиците винаги се сбъдват. Още повече на българските политици, чиито мечти са малки, но страшно много, също като зрънцата в паница с леща. Личи по ината, с който правят всичко наопаки. Това важи за всички. Но истинският мъж си личи по това, че умее да признае грешката си и продължава нататък. И винаги дава на ближния последната си риза! Това - по човешкото евангелие!
Сега остава да видим кои са истинските мъже! Останалите са ясни...
Такива работи...