БАН обяви невъзможен конкурс за член-кореспонденти

Конкурс за избор на член-кореспонденти със скандални срокове обяви вчера БАН - от 20 август до 19 септември научните съвети на държавните научни организации, факултетните съвети на вузовете и ръководствата на научните и творчески съюзи трябва да номинират кандидатите си и предложенията да постъпят в деловодството на БАН. Това обаче е невъзможно, тъй като сроковете съвпадат с лятната ваканция на учените и преподавателите. В повечето висши училища, особено в големите университети, отпуските са след приемната кампания от средата на август до 15 септември. Голямата част от вузовете открива учебната година след 15 септември, Пловдивският, Великотърновският и Софийският университет - на 1 октомври. Единствен ЮЗУ започва годината от 1 септември. Номинация обаче може да прави и група от 4-ма академици.
Не се разбра кой и кога е взел решение за такова обявяване на конкурса. Искат да елиминират големите университети - донори на водещи учени, са първите коментари.
ДУМА се опита вчера да намери шефовете на БАН и ректори, които в момента отмарят по морето, планината или в чужбина. Зам.-председателят на БАН акад. Николай Милошев заяви, че не се е занимавал с въпроса, и ни препрати към другия заместник - акад. Дамян Дамянов. Според Милошев в институтите все пак нещо можело да се направи, понеже хората не ползвали цял месец отпуск. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров заяви от Созопол, че срокът за конкурса бил решен от Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК), целта била конкурсът да завърши преди Нова година. Същото каза и акад. Дамянов, който според колегите му бил основният двигател на конкурса и на новия правилник за него (за нелепи промени в този правилник ДУМА писа на 6 август). Трудно ми е да си спомня как бе гласуван този срок, но решение на САЧК има и не мога да не се съобразя с него, заяви Дамянов. Ако някой ректор се обадел на Воденичаров, по принцип било възможно САЧК да се събере и да удължи срока за кандидатстване.
В САЧК не са обсъждани изобщо дата и време за конкурса, няма такова решение, няма го в никакъв протокол, заяви обаче акад. Кирил Боянов. Няколкото други академици и член-кореспонденти, които открихме, или не са присъствали на заседанието на САЧК, или не помнят да е ставало дума за срокове.
Ректорът на СУ проф. Иван Илчев преди седмица е алармирал в БАН за невъзможността да се съберат факултетни съвети преди 15 септември, разговарях за евентуално удължаване на срока и с акад. Воденичаров, обясни той. Абсолютно невъзможно е да се направят номинации, сроковете са крайно неудобни, коментира проф. Запрян Козлуджов, ректор на Пловдивския университет. Там Академичният съвет се събира на първо заседание две седмици след откриването на годината - към 14 октомври. А ректорът на МУ-София и председател на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев заяви: "Не съм кандидат в този конкурс и не ме интересува този проблем. Има вариант всеки кандидат да си намери 4-ма академици, които да го номинират. Ако ректори ми се обадят, ще поискаме удължаване на срока". Широко разпространено е мнението обаче, че ректори, преподаватели, изследователи няма да реагират масово, тъй като немалко от тях са зависими, понеже ще са кандидати или за член-кореспонденти, или за академици и се опасяват от евентуални реакции срещу тях.

Единствен ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев смята, че няма голям проблем, понеже факултетните съвети там се събирали около 12 септември. В Русе учебната година стартира на 17 септември.
Има обаче и други проблеми с конкурса. В новия правилник за изборите на членове на БАН е отпаднало изискването номинациите да се правят в едномесечен срок от обявяването, това се постановява със самата обява. За пръв път в нея вчера не бе обявено за колко места в кои науки е конкурсът, а са оповестени просто 7 научни направления с общо 17 научни области. Според новия правилник, след 19 септември трябва да се съберат академиците от всяко отделение (изрично е записано само академиците), в едномесечен срок да кажат дали кандидатите са под 65 г. и са доктори на науките и по свое усмотрение да посочат кои се одобряват, без обаче да са виждали документите за постиженията им, които ще се гледат на втори етап. Чак след това ще се обяви за кои научни области колко са местата. Според акад. Дамянов това се правело, за да има първоначално повече кандидати и възможности за подмладяване на САЧК. При тези срокове обаче няма как да има кандидати, освен вероятно онези, които ще си намерят академици да ги номинират. А при натъкмяването на местата по науки вероятно ще има доста разочаровани номинирани и номиниращи, които не знаят предварително за какви бройки кандидатстват. 
Освен това според новия правилник отпадат досегашните комисии по конкретни науки за оценяване на кандидатите с участието на професори и от вузовете. Оценяването сега ще правят пак само академиците (изрично е записано) във всяко отделение поотделно. Поради малкия брой академици в някои отделения обаче (общо академиците са 59) там се готвят да привлекат към оценяването и член-кореспонденти, макар да не го пише в правилника.
А в Централната избирателна комисия, която има водеща роля в крайния етап на конкурса, влизат двамата академици в ръководството на БАН - Воденичаров и Дамянов, и 7 академици, оглавяващи отделенията. Досега в ЦИК участваха и по още един академик от отделенията. Сега основна роля се концентрира в ръководството. Събранието от 59 академика трябва да одобри предложените от отделенията, но с 2/3 от гласовете. Остава само да ни спуснат списъка кого трябва да изберем, коментира акад. Боянов.