Балонът със земеделските субсидии

Наближава заветната 2016 г., когато земеделските производители и арендодателите очакват директните плащания за единица площ да се изравнят със средните за ЕС. При преговорите за присъединяването ни към Евросъюза имаше глава "Земеделие и селски райони". Беше една от последните, но не и по значение. Известни са преговорният екип и неговият ръководител. Не си спомням в преговорите по тази глава да бяха включени селскостопански специалисти и по-специално аграрни икономисти.
За разлика от нас, Полша ангажира целия си институт по аграрна икономика, който и тогава, и сега е мозъчният тръст на правителството за политиката в земеделието. Институтът е на директно подчинение на правителството. Само този факт говори красноречиво за отношението към науката. Нашият Институт по аграрна икономика е изтласкан и изолиран от земеделското производство и сведен до жалко съществуване. Не се долавят и опити на неговото ръководство да извоюва своето водещо място в държавната политика в земеделието.
При преговорите и затварянето на глава "Земеделие и селски райони" беше приета скала, според която през 2016 г. България ще се изравни със средния размер на субсидиите на единица площ земеделска земя с ЕС. В предишния Европарламент наш евродепутат, член на съответната комисия, се зае изравняването да стане още през 2013 г. Последваха интензивни срещи и разговори с колеги от други парламентарни групи. Не липсваха и обещания пред българските фермери. Когато слушахме и четяхме за тази трескава дейност на Мария Неделчева (сега Габриел), оставахме с впечатлението, че изравняването ще стане през 2013 г. Не стана. Сега надеждите са това да се осъществи през 2016 г., както бе договорено при присъединяването.

Каква сме я свършили

както ние, така и ЕС, и какво ще получим от 2016 до 2020 г.? Утвърдени са субсидиите за директните плащания на единица площ за всяка страна (28) по години, в т.ч. и за България (вж. таблица 1). Субсидиите, които ще получат земеделските производители, се отнасят само за сумите от ЕС. Посоченият размер на субсидиите от 793 млн. евро за България за 2016 г. е завишен в сравнение с 2015 г. със 71 млн. евро и представлява договореният размер при присъединяването.
Експертите от ЕС са се опитали да внесат справедливост в разпределението на субсидиите, като са намалили сумите за ЕС-15 и са увеличили тези за новоприетите (13). Но промени в средното ниво за всички страни няма - 24 евро на декар. Разликата между двете групи остава, въпреки че намалява от 7,3 на 6,1 евро/дка. Развитието на земеделието на две различни скорости ще продължи. Това се потвърждава и от факта, че през 2013 г. старите членки са получили национални доплащания за общо над 10 млрд. евро, представляващи 22% от общата сума за подпомагане. Новоприетите са отделили незначителни суми от националните бюджети, а какво ще заделят през 2016-2020 г. очакваме да видим. Средствата едва ли ще бъдат в размери, съпоставими с тези на първата група. Очаквам разликата да се запази, а по-вероятно е да се увеличи.
Значителни са различията и между членовете в групите. В групата на 15-те с най-високи субсидии (облагодетелствани) за 2016 г. са Холандия - с 41 евро/дка, Белгия - 38,9, Гърция - 38,9, Дания - 34,3, Германия - 30,6, Италия - 30, и Франция - 27. До края на 2020 г. при тях е предвидено намаление от 0,50 до 1,16 евро/дка. От новоприетите са Кипър - с 42,6 евро/дка, Словения - 28,4, Унгария - 27,1, Чехия - 25, Полша - 20,8, и Словакия - 20,3. Експертите на ЕС сигурно имат своите солидни аргументи за по-високите субсидии на единица площ за тези страни. Но явно това не е станало без участието на правителствата и позициите, които те заемат и отстояват пред комисията в ЕС.
Ние - както винаги и по много други показатели - сме

в групата на аутсайдерите

и то на последните места. Вижда се от таблицата, че сме под средния размер на субсидиите на декар и особено под средното число за 15-те страни. Като ИЗП (използвана земеделска площ) съм посочил 44,75 млн. дка - число, което беше установено при преброяването през 2010 г. В началото на ХХІ в. в аграрните доклади на МЗХ и оттам - в Евростат, са вписани различни числа, като най-ниското е от 2007 г. и е 28,67 млн. дка, следват 36 и 38 млн. дка, и се стига до числото, установено при преброяването. Още по-интересни и изненадващи, но верни, са числата в аграрния доклад от 2014 г. (данните в него са за 2013 г.). Ето какви са: земя със селскостопанско предназначение - 52,58 млн. дка, използвани - 49,95 млн. дка, неизползвани - 2,63 млн. дка. Ето защо използвам числото 49,95 млн. дка. Практически това са площите, върху които ще се разпределят субсидиите през разглеждания период до 2020 г. Явно, че нашите фермери ще продължат да изостават от своите европейски колеги по вина на родното МЗХ. То чак сега (през 2014 г.) е разбрало, че ИЗП е около 50 млн. дка, макар че е надхвърляла и 60 млн. дка.
От изложеното дотук е видно, че се спукаха два балона. Първият - колко "успешно" сме защитили нашите интереси при преговорите за присъединяване. И вторият, че през 2016 г. ще се изравним със средните плащания за ЕС.
Не по-малко тревожни са данните, предоставени от проф. Тр. Дарджонов за общия доход на декар земя и влиянието върху него на субсидите за 2013 г. (вж. таблица 2). Субсидиите на декар според таблица 2 са по-високи от посочените в таблица 1, което се дължи на обстоятелството, че тук са включени и националните доплащания. Старите членове на ЕС получават 3,13 пъти повече общ доход на декар. Ако отнесем получения от земеделието в България общ доход - 3 862,4 млн. евро, към 50 млн. дка, тогава нашето изоставане ще нарасне на 3,5 пъти. Разглеждан по страни, този показател ще разкрие пред нас още по-отчайващи числа. След нас е само Латвия. Общият доход на новоприетите страни (13) на декар е 1,6 пъти повече от този в България при 44,76 млн. дка и 1,8 пъти - при 50 млн. дка.
Не по-малко показателен е делът на субсидиите от общия доход. За страните по групи той е от 12,4 до 13,9%, а за България е над 22%. Нашите фермери са в по-благоприятно положение от средното за тези групи. Близък до нас е процентът на Чехия, Естония, Латвия, Унгария, Словения и Словакия. В групата на 13-те (новоприетите) има и 2 страни с нисък % на субсидиите от общия доход - Румъния с 9,2% и Полша с 12,5%. Хърватия е страната с най-нисък процент - 1,2% , който също допринася за занижаване на средния процент за групата. Това се дължи на обстоятелството, че за нея това е първа година на субсидиране и сумата е твърде малка - едва 2,3 евро/дка. В групата на 15-те също има страни с висок дял на субсидиите - Финландия - 37%, Гърция - 27,7%, Австрия - 22,7%, и Ирландия - 21,8%.
Много пъти е подчертавано, че

нашето земеделие се развива в неправилна посока

Произвеждаме главно зърно и маслодайни семена. Недостатъчно е производството на мляко, месо, зеленчуци и плодове - стоки с висока добавена стойност. Превърнахме се в суровинен придатък на ЕС и съседни страни, като изнасяме огромни количества зърно, слънчогледови и рапични семена. Не се наемам да изброявам написаните статии и книги по проблемите на нашето земеделие. В тях се съдържат както констатации, така и конкретни предложения за нова държавна политика и програма за отрасъла. Напоследък се предприемат първи стъпки за промяна, като се завишават субсидиите за производство на зеленчуци и плодове, животновъдство, биоземеделие и др. Но е всеобщо мнението, че България изпълнява директивите на ЕС, а няма утвърдена собствена политика и програма за дългосрочно развитие на отрасъла.
През последните години се раздадоха стотици хиляди декари ливади и пасища под аренда на лица, които нямат тревопасни животни, с единственото задължение да ги косят и почистват от храсти, но с право да получават субсидии. Същевременно повечето животновъди останаха без такива площи. Министър Десислава Танева разпореди до края на март 2016 г. арендаторите да наситят площите с животни от различни видове и категории по утвърден норматив. В противен случай кметовете ще имат право да развалят договорите. Това е правилно. Очаквам много договори да бъдат развалени, тъй като няма откъде да се купят толкова животни, а освен пасища са необходими и обори, водопои, пътища и пр. Всичко това не е възможно да стане за няколко месеца.
Във високия процент на субсидиите (22,1) от общия доход на декар в България се крият много неправди. За производителите, които отглеждат само зърнени и маслодайни семена, той е много по-висок, а за онези, които отглеждат животни или произвеждат зеленчуци и плодове, той е доста по-нисък. Ето и основния въпрос с повишена трудност - как да бъдат накарани фермерите от първата група да се заемат с интензивни производства. Това добре го знаят партийните лидери и ръководителите от изпълнителната власт, но го подминават. И не се захващат с решаването му по много причини - интереси, лобизъм, сблъсъци, избори и пр. Не е достатъчно да се говори, че земята е национално богатство. Как я използваме се вижда от изнесените по-горе данни.
Лесно може да се изчисли с колко ще се увеличи общият доход от земеделието, ако постигнем средните показатели за ЕС-13 - с 1,8 пъти, ЕС-28 - с 2,7 пъти, и ЕС-15 - с 3,5 пъти. В предизборните програми на партиите липсват конкретни числа. Те се занимават с реформи и разпределение на оскъдния бюджет. И това продължава вече 25 години. А България стои на опашката в ЕС и по много показатели в земеделието изостава все повече.