Българското знаме - народно, държавно, национално

Иван Ст. Иванов

Знамето е най-стария и неповторим символ в човешката история. То е основен символ в българското летоброене. Знамето е навсякъде, където е нужно единение, сплотеност, жажда за свобода и развитие, защитата на Отечеството и отстояване на неговия суверенитет и независимост. Знамето: държавно, военно, революционно, е обичан, тачен и възпяван символ от българските творци. За него са написани жарки стихове и строфи, възпято е в песни и маршове. Народното творчество също го познава и възпява. То вдъхновява. Сее респект. Дарява любов и себеотрицание. Ражда упование и сили. То, знамето ни, е светиня на българския дух!
Знамето ни е връстник на българското племе. Възниква като конска опашка, събирала и водила българите в люта бран за защита на интересите на хилядолетния народ от азиатските простори до европейските земи. Развива се и под влияние на Византия и другите държави в Европа. Добива форма и цветове подобни на техните знамена. След покръстването конската опашка постепенно отмира и по съвета на папа Николай І е заместена от платнени знамена с кръстова символика. На сечени от българските владетели монети и печатите им са изобразени и знамената, което

говори за висока държавност

и усвоени и развити традиции.
Падането под турско робство е катастрофа за българската държавност, традиции, книжнина и всичко, което е постигнато през вековете. Но езикът, православната вяра и знаменната традиция остават. Съпротивата срещу турския гнет е постоянна през многото векове на робството. Въстания, борби на огромни за мащабите на народността ни размери, помощ на други народи за свобода и правдини, хайдутство, борба за свобода и независимост и възобновяване на държавността са съпроводени от знамето. Народът ни е запазил не само спомена за знамената, но и много от тях. Те красят музеите или се съхраняват във фондовете им.
През 1862 г. Г. С. Раковски формира Българската легия в Белград. Появява се първото трицветно знаме като символ на тази първа българска военна формация. Цветовете му наподобяват тези на италианското държавно знаме, но разположени хоризонтално. Оттук насетне трицветието все по-често ще се появява. Нещо повече. По време на освободителната руско-турска война в села и градове българите посрещат освободителите си с трицветието на своите знамена.
България е освободена от руските войски. Следва кратък период, узаконен от Берлинския конгрес, в който руските власти трябва да създадат администрацията на възобновената държава, войска, Органически устав (Конституция) на Княжеството, правила и закони за функционирането му. В Търново е насрочено Учредително събрание за изработването на Органическия устав. Старата българска престолнина посреща депутатите с

украса с трицветни знамена

Залата на бившия конак, където ще заседава събранието, също е украсена с трицветни знамена. Т.е. трицветието вече се е утвърдило по освободените български земи.
В Проектите за Органическия устав обаче липсва член за държавното знаме на васалното на империята Княжество. Този пропуск е забелязан в приближаващия край на заседанията от делегата от Елена Никола Михайловски, брат на Иларион Макариополски и баща на Стоян Михайловски. След разгорещени дебати на 26 март 1879 г. (ст. ст) се появява чл. 23, който гласи: "Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално". Така се узаконява официално българският трицвет. За отбелязване е очебиен факт. На знамената на хайдушките чети и въстанията от последната четвърт на ХІХ в. винаги е съществувала фигурата на изправения коронован лъв. Не е известна причината за липсата му върху новоприетото знаме. Възможно е върху проектите на държавите от Балканите и Белгия, ползвани от депутатите, да не са съществували допълнителни символи и да се е подражавало на тях. Възможно е и в бързането и препирните между ръководството на събранието и депутати да е пропуснат този утвърден символ на освободителните борби на българите. Възможни са и други причини, неспоменати в бедните протоколи на Учредителното събрание. Но фактът си е факт. Българското народно знаме остава "голо", само с трицвета.
Трицветното народно знаме

остава непроменено

до края на Втората световна война. България вече е провъзгласена чрез референдум за Народна република. Новата Конституция, приета от Великото Народно събрание на 4 декември 1947 г., чрез своя член 97 утвърждава: "Знамето на Народна република България е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени хоризонтално. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен гербът на Народната република". За пръв път изправеният лъв, макар и без корона, елемент от държавния герб, краси българското знаме. Гербът не отговаря на основните хералдически принципи и правила, но представя символа на освободителното движение против османското владичество.
За пръв път в българската държавност през 1967 г. Народното събрание приема специален "Закон за държавното знаме". Според чл. 1 държавното знаме изразява суверенитета на българския народ и българската държава и е отличителен знак в международните й отношения. В него са регламентирани много от днешните правила и принципи за използване на държавното знаме, случаите, в които то се вее над сградите на държавните институции, БНА, граничните застави и пропускателни пунктове, корабите на гражданския и военноморски флот и т.н. Конституцията от 1971 г., приета чрез държавен референдум, не променя формата, цветовете и разположението им от 1879 г. Запазва се и държавният герб върху бялото поле до дръжката на знамето.
Приетата от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. Конституция на Република България

отменя присъствието на герб

върху държавното знаме и го оставя съгласно чл. 166 като възстановен държавен символ от 1879 г. Той гласи: "Знамето на Република България е трицветно, бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу". През пролетта на 1998 г. е приет и "Закон за държавния печат и националното знаме на Република България", в чл. 15 на който: "Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява  независимостта и суверенитета на българската държава." С малки изключения е възстановен законът от 1967 г. и са утвърдени нови правила и принципи за размера, цветовата наситеност на ивиците, положението на цветните ивици при хоризонтално и вертикално положение на знамето и т.н.
Прави впечатление, че след Търновската конституция, която провъзгласява знамето като народно, 45 години след това то е държавно, а след 1991 г. - национално. В трите названия има символика, която отразява приемането на държавния символ по различен начин. След 10 ноември 1989 г. терминът народен, народно постепенно бе изместен от национален, национално, може би от страх на българските "демократични" политици да не повтарят това, от което като от огън се пазят.
Двата закона провъзгласяват един

принцип за опазване целостта

на българското знаме и отговорност за причинени вреди за неговата цялост и поругаването му. В Наказателния кодекс са предвидени съответни наказания.
Споменахме за присъствието на държавния герб преди промените в България. Оказва се, че българите в доста голямо мнозинство не приемат "голото" държавно знаме. От това се възползват търговци от Китай, Турция, а в последно време и у нас, като поставят държавния герб по средата на трицвета. Протестъри, запалянковци, ученици и др. представители на българското общество приемат това като нормално. По същество това е нарушение на българския основен закон - Конституцията. За жалост държавните ни институции президент, председател на Народното събрание, Министерски съвет, не обръщат внимание на това нарушение. Което говори за принизена отговорност и безразличие към основните ни национални символи. А от това до нарушаването на обществен ред, закони, постановления и др. има само една малка крачка.
Писахме в ДУМА и до някои други средства за масово осведомяване за поругаването на националното ни знаме в столицата на Украйна - Киев в навечерието на посещението на държавния ни глава там. Никаква реакция нито от неговото ведомство, нито от изпълнителната власт, нито от Народното събрание. Да не говорим за Министерството на външните работи. Пълно безразличие. Това само потвърждава посоченото по-горе.