Българското небе ще го "пазят" чужди самолети

Асен Павлов о.з. от BBC

Решението въздушното ни пространство да се охранява самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави, ме провокира да го коментирам с читателите на вестника. На първо място с голяма острота възникват въпросите: Взетото решение, ако не е нарушение на националния ни суверенитет, какво е? Кому и за какво се налага така да бъде решен този казус?     Кой е поръчителят? Отговорът ме отвежда към събитията в далечните години от втората половина на миналия век, когато поколения се обучаваха във Военновъздушните училища за пилоти и инженерно-технически специалности в Долна Митрополия, Ловеч, Божурище.
Усвояването на новите модификации на свръхзвуковите самолети бе свързано с големи усилия, напрежение и много труд в организирането и провеждането на полетите, денем и нощем, в сложни метеорологични условия. На дежурните стоянки непрекъснато имаше самолети в готовност за излитане. При подаден сигнал от командния пункт, екипажите незабавно прогонваха нарушители на въздушното ни пространство. Все пак някои от нарушителите успяваха да хвърлят своя товар - балони с позиви или разузнавателни камери. Пленени трофеи се пазят и до днес в Музея на авиацията. С цел повишаване уменията на пилотите се летеше непрекъснато.
През 1953 г. завърши първия курс за присвояване званието летец - първи клас. През септември същата година със заповед на министъра на народната отбрана бяха обявени първите първокласни летци. Това бяха пилотите Симеон Симеонов и Тодор Трифонов, по-късно произведени в званията генерал и "Заслужил летец на Народна република България". Това се отнася и за о.з. полковник Тома Ковачев. В звание полковник бяха произведени останалите първокласни летци от групата Димо Димов, Атанас Атанасов, Атанас Димитров (Тачо), Георги Божилов и Филип Цеков. Цитирам техните имена за да се запомнят, защото през 2013 г. при юбилейното честване 60 години от придобиване званията им се очакваше, че ще бъдат удостоени и с най-високото държавно отличие. Кавалери на това отличие са ставали много посланици, дейци на културата, науката, образованието и моето лично мнение е, че тези пионери в бойната авиация, получили най-високата професионална квалификация, заслужават и най-високото държавно отличие.
Всички те, заемащи различни длъжности в бойните части на BBC дълги години пролетели хиляди часове с реактивните и свръхзвукови самолети, обучиха стотици пилоти, които след това предаваха своето майсторство на подхождащите след тях поколения командири в авиационните полкове.
Паметно ще остане участието на 25-и полк, летище Граф Игнатиево и всички първокласни летци в юбилейните чествания на 3 март в средата на миналия век. Още се помни прелитането в парадни тройки на предварително фиксирана дистанция и височина над паметника на Шипка в самия момент на тържеството. Задача трудна, изискваща изключително внимание, високо летателно майсторство и хладнокръвие. Прелитането на парадните тройки над монумента бе величествен авиационен жест, доказващ не само признателността и уважението към участвалите в сражението на Шипка, но и към загиналите във войната. Това е доказателство и че небето на България винаги се е пазело от българските военновъздушни сили, а този празник се чества от мало и голямо и ще остане в паметта на поколенията, защото 3-и март е денят на Освобождението ни от петвековното робство.