Българският технически гений през Балканската война

Д-р инж. Иван Каралеев

Много често при оценяване на историческите събития в нашата историята остават недостатъчно представени научно-техническите постижения. Изминалите 102 години от превземането на Одринската крепост с още по-голяма сила открояват ролята на българския инженерно-технически гений по това време.
На 5 октомври 1912 г. избухва Балканската война. Българската армия успешно и в изключително кратки срокове разгромява противника и обсажда Одринската крепост, която по мнението на водещите военни специалисти е непревземаема. Турският гарнизон разполага с около 75 000 души, над 524 модерни оръдия "Круп" и 20 крепостни картечници. Връзката с Цариград се осъществява по радиотелеграфна станция. Комендант на крепостта е Шукри паша, възпитаник на елитната немска генералщабна академия.
По време на сраженията Българската армия се отличава с изключителния ентусиазъм и подготовка на бойците, с професионализма на командирите и същевременно много високото равнище на научни знания, опит и практическото им приложение.
Някои от тези основни действия, които поставят нашите военни сили на водещите места в световната история, са свързани с бойната артилерия, с използването на авиацията, с радиовръзките и др. Успехите ни тогава са пряко доказателство за изключителната техническа грамотност и иновативност в мисленето на нашите специалисти - участници в бойните действия.
С неувяхваща слава е обгърната българската военна авиация, правеща началните си стъпки - на 16 октомври 1912 г. е първата в историята въздушна бомбардировка с ръчни гранати. Целта е Караагач, главната гара на Одрин. Атаката е извършена от пилота поручик Радул Милков, а наблюдател е поручик Продан Таракчиев. Те летят с двуплощника "Албатрос".
После следват много въздушни бомбардировки на тази крепост с ръчни и артилерийски гранати - на 30 октомври 1912 г. лети с бойна задача и жена, Райна Касабова. Подобна дързост е първата в бойната авиация - Райна придружава пилота поручик Стефан Калинов при неговия полет над Одрин. Малко по-късно четири самолета в групов полет бомбардират същата крепост на 14 ноември 1912 г., което е първата в историята групова атака на авиация. Следват още героични акции: първата във военната история атака от въздуха - на турския броненосец "Хайредин Барбароса", извършена през януари 1913 г.; през март 1913 г. първо въздушно нападение на противникова столица - поручик Симеон Петров прелита над Цариград и хвърля бомби и листовки със съобщение за падането на Одрин.
Това е и първата регистрирана въздушна пропаганда - хвърлени от самолет информационни материали (листовки със съобщение).
Практически българските летци и авиационни специалисти поставят началото на световната военна авиация не само като бойно използване и прилагане на аеропланите за разузнаване и за бомбардиране, но, което е много съществено, и за осъществяване на поддръжката, организацията, планирането на полетите и за разпространение на информация.
Трябва да се отбележи, че в Балканската война и при обсадата на Одрин успешно е използван български наблюдателен балон.
Съдбата на един от първите членове на БИАД (Българското инженерно-архитектурно дружество) също се преплита с Балканската война. Иван Мавров (1886-1951) е забележителен български строителен инженер, имащ високи професионални постижения при проектирането и използването на водните ресурси, а като артилерийски офицер в Балканската и в Първата световна война изобретява ефективно средство за откриване разположението на неприятелската артилерия чрез засичане със звукови вълни.
Важно място заема ролята на българските технически специалисти в комуникациите и в осъществяването на радиовръзките. През 1909 г. е построена бреговата радиотелеграфна станция "Маркони" край село Франга до Варна. След две години е монтирана първата флотска радиотелеграфна станция на крайцера "Надежда" на фирмата "Телефункен".
В началото на Балканската война по поръчение на Военното министерство са доставени първите подвижни радиостанции за нуждите на армията. Те са френско производство и са купени от комисия. Със заповед от 9 май 1912 г. комисията е командирована в Париж в "Сосиете франсез радиоелектрик". Трима наши представители изучават радиотелеграфното дело във френската фирма, от която са направени доставките. Станциите пристигат на 19 септември 1912 г. По време на военните действия армията ни получава и други подвижни радиостанции. У нас обучението на бойни радиотелеграфисти е извършвано основно на крайцера "Надежда", но броят на подготвените специалисти е извънредно малък.
Първите радиостанции, с които тогава българската армия тръгва към фронта, са монтирани на каруци, а други са натоварени на конски самари. За обслужване на всяка станция са определени по тридесет войника, командвани от един офицер. По техническа характеристика возимите станции "Радиоелектрик" са с динамо от 300 вата, привеждано в действие от мотор с мощност 1 к.с.
На 31 октомври 1912 г. в Мустафа паша е изпратена една возима радиостанция, а друга отива по посока на Лозенград. Основната задача на тези станции е да осигуряват връзката между Втора и Трета армии. За жалост множество организационно-технически причини затрудняват това начинание. Особено остро се чувства липсата на достатъчно квалифициран персонал за поддръжка на апаратурата. Сравнително късно - едва в началото на 1912 г. - е сформирано първото наше радиотелеграфно отделение към телеграфната дружина с щат от 82 души.
Същевременно възникват и чести технически повреди, отстранявани трудно и поради недостиг на резервни материали. Независимо от това, радиотелеграфните станции не преустановяват дейността си. Благодарение на изключително големия професионализъм, сърцатост и висок патриотизъм на воините, екипажите на станциите започват да прихващат радиограмите на противниковата страна и да извършват радиоразузнаване.
За победоносния щурм на Одринската крепост допринасят и военните радиотелеграфисти, които успешно оказват радиопротиводействие. Две возими радиостанции са поставени в източния и в северозападния сектор при обсадата на Одрин с цел да прихващат и да пречат на противниковата станция. Същевременно радиостанцията на борда на българския черноморски крайцер "Надежда" регистрира отделните радиопредавания между Одрин и Цариград, извършва радиоразузнаване, след това предава данните на нашата най-мощна крайбрежна радиостанция в село Франга до Варна. Тази радиостанция започва да работи на същата честота, като смущава и пречи на предаванията от Одринската крепост. Това значително затруднява обмена на информация с Цариград и съществено нарушава действията на противника.
Така Българската армия, снабдена за първи път с радиотелеграфни станции, прави още една крачка напред в използването на тези изключително модерни технологични средства.
Щурмът на Одринската крепост е през нощта на 11 срещу 12 март 1913 г. Окончателното превземане на изключително укрепения Одрин е на следващия ден - 13 март. Освен коменданта Шукри паша са пленени още четиринадесет паши, около две хиляди офицери, войниците в крепостта и цялата налична бойна техника.
Тези първи стъпки на българските военни специалисти, инженери и техници нареждат нашата армия наравно с водещите, технически осигурени и най-развити армии в света.


Военна телеграфна станция, 1912 г.

Със самолет "Албатрос" са извършвани разузнавателни полети над Одринската крепост

Тежко оръдие на българската артилерия