19 Април 2024петък01:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Българският П.Е.Н.-център става на 85 години

В дългата си история той винаги е бил общност на известни български писатели от различни поколения

/ брой: 187

автор:Дума

visibility 1273

Тази година българският П.Е.Н.-център отбелязва своята 85-годишнина. Вече девето десетилетие тази наша писателска общност представя родната литература в световната организация П.Е.Н. (поети, есеисти, новелисти). Във време, когато често говорим за по-близко приобщаване към европейските и световните ценности, нашият П.Е.Н.-център отдавна е заел място в тази международна писателска организация, която чувствително влияе на духовния живот на Европа и света.
Българският П.Е.Н.-център (с първоначално име П.Е.Н.-клуб) е създаден през 1926 г. Тогава първи президент на световната писателска общност П.Е.Н. е английският нобелист Джон Голсуърти, който приветства създаването на български П.Е.Н.-клуб и установява творческа връзка с неговия председател проф. Иван Д. Шишманов. Известният английски писател показва подчертан интерес към България и българската литература. Доброто му отношение към нашата страна се проявява и през 1927 г., когато обнародва емоционален призив към световната общественост за незабавна помощ на България след катастрофалното земетресение в Чирпанския край.
А в самото създаване на Българския П.Е.Н.-клуб участва и известният унгарски учен и писател Юлиус Германос. Тръгнал на път за Близкия изток, той се установява за известно време в София, където запознава мнозина български писатели с идеите на П.Е.Н.: свободен обмен на идеи, авторски книги и преводи, защита на писателския труд и творческата свобода, подкрепа на световния мир и международното разбирателство. Тези идеи носят духовна светлина в онези години, изпълнени с резигнация и критицизъм след кървавите жертви и разрушенията на Първата световна война.
Според запазен протокол от това време се разбира, че около 40 именити български писатели се обединяват в Български П.Е.Н.-клуб: Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Т.Г. Влайков, Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, Николай Райнов, Йордан Стубел и др. За първи председател на П.Е.Н.-клуба е избран видният български писател и културен деец проф. Иван Д. Шишманов (1862-1928) - един от най-големите познавачи на българския фолклор и възрожденската ни литература, учен с европейска известност в областта на Ренесанса и сравнителните литератури, сторонник на паневропеизма, имащ приятелски връзки с Р. Ролан, Г. Брандес, М. Горки, с президента на Световния П.Е.Н. Д. Голсуърти и др. Той участва активно в няколко П.Е.Н. срещи и конгреса, провеждани на различни места по света. Даже неговата кончина идва по време на П.Е.Н. конгрес в Осло - през лятото на 1928 г.
Проф. Иван Д. Шишманов, чиято 150-годишнина предстои да бъде чествана по най-тържествен начин догодина, има изключителен принос и в други области на българската духовност: основател на Софийския университет, инициатор за създаване на Народния читалищен съюз, министър на културата, посланик в Украйна, участник в европейски конференции за мир и др.
През следващите години председатели на Българския П.Е.Н. стават още проф. Александър Балабанов, Дора Габе, проф. Богдан Филов, Анна Каменова, Леда Милева, Лиляна Стефанова, Богомил Нонев, Невена Стефанова, Георги Константинов.
В момента българският П.Е.Н.-център е общност на редица известни български писатели от различни поколения - от Леда Милева, Валери Петров, Антон Дончев, Лиляна Стефанова, Лиана Даскалова, Анжел Вагенщайн, Атанас Наковски, Димитър Стефанов, Богдана Зидарова, Виктор Барух, Кръстьо Станишев, Петър Караангов, Никола Инджов, Николай Христозов, Любомир Левчев, Панчо Панчев, Димитър Гулев, Димитър Кирков, Александър Шурбанов, Калин Донков, Владимир Зарев, Валентина Радинска, Милена Лилова, Кирил Кадийски и др. до по-младите Алек Попов, Здравка Евтимова, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Теодора Димова, Георги Гроздев, Кристин Димитрова и др. Най-много на брой са поетите, по-малко са критиците и преводачите (Иглика Василева, Здравко Чолаков, Людмила Григорова, Ганчо Савов, Андрей Манолов, Панко Анчев, Светлозар Игов, Владимир Янев, Иван Гранитски, Борис Жогов, Владимир Трендафилов и др.). В последните две години бяха приети като членове още редица български писатели, участващи активно в новата ни литература.
Нашият П.Е.Н.-център е участвал в почти всички конгреси и в немалко творчески конференции на световния П.Е.Н., а неговият бюлетин "Български П.Е.Н." излизащ на български и английски, се разпространява в повече от 100 държави. В 2009 г. той организира в Балчик Балканска П.Е.Н. конференция, посветена на национализма в историята на Балканите, в която взеха участие повече от 40 писатели от Румъния, Гърция, Турция, Македония, Хърватия, Кипър, както и наши литератори. Българския П.Е.Н. има и свой електронен сайт, в който популяризира българската литература и своята културна дейност.
Сега, когато отбелязваме 85-годишнината на Българския П.Е.Н.-център, имащ определено влияние в страната и по света, би трябвало да очакваме по-голямо внимание от страна на държавата към него. Да се надяваме, че ще бъде по-осезаема държавната подкрепа на неговите творчески изяви, литературни издания и писателски контакти с други страни.
Защото редом с популяризирането на българската литература по света, Българският П.Е.Н.-център, като неправителствена и надпартийна организация, играе и обединяваща роля в културния ни живот. Той се стреми да съдейства, според своите възможности, и в общия процес за създаване на по-добър хуманен и творчески климат в Европа и света.
Нека му бъде честит 85-годишният юбилей!

    Георги Константинов - поет,
    председател на Българския П.Е.Н.-център

Токът за бита още година с фиксирана цена

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Общински проекти за 1,9 млрд. лв. са одобрени от МРРБ

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 74

Домакинствата заплашени от "водна бедност"

автор:Дума

visibility 337

/ брой: 74

ОМВ търси партньор за проучване за нефт и газ в Черно море

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Словакия отхвърля мигрантския пакт

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 74

Сърбия осъди решение на ПАСЕ за Косово

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 74

Байдън е годен за президент

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 74

Накратко

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 74

Терористичен атентат

автор:Александър Симов

visibility 409

/ брой: 74

За аматьорщината в киното

visibility 335

/ брой: 74

Г-н Президент, сменете Главчев, не преговаряйте с мафията!

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ