26 Юни 2024сряда14:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Образование

Българският патент "платено висше"

Българската държава кара най-бедното население в Европа да издържа от джоба си нейните висши училища

/ брой: 162

автор:Велиана Христова

visibility 1356

От 2010 г. насам възможността държавните висши училища да приемат студенти срещу заплащане се удължаваше година за година с оправданието, че вузовете ни са недофинансирани и субсидията от държавата не покрива реалните им разходи за издръжката и обучението на студентите. Най-напред през 2010 г. платеното обучение бе въведено като "временна антикризисна мярка" уж за две години, след като Симеон Дянков оряза държавния бюджет за висшето образование с 20 на сто. Наличието на студенти, които си плащат "на частно" в държавните висши училища по принцип е нонсен, който не съществува в нито една цивилизована държава. По света и в цяла Европа нещата са пределно ясни - вузът е или държавен и в него има само държавна такса (в немалко държави дори такава такса не се плаща), или е частен и тогава студентът плаща от джоба си обучението. У нас Законът за висшето образование (ЗВО) от края на 1995 г. допусна хибридната форма държавно-платено, но тя бе премахната през 1999 г., след като бяха установени драстични нарушения в приема от страна на вузовете, неоправдано раздуване на броя на студентите, снижаване на качеството и повсеместна корупция. След това през 2002 г. вратичката отново бе открехната за платен прием в магистърските програми, а от 2010 г.

направо се отвори портал, през който мина платеното

обучение и за бакалаври, и за регулираните професии, макар и с ограничение - до 5% от капацитета на висшето училище за обучаване на студенти. 
Когато в закона баловите оценки при акредитационното оценяване бяха заменени с точки, бе въведено и правилото, че вузът трябва да е получил оценка от 6 до 10 точки, за да му се разреши платен прием. И понеже всички вузове имат тези точки, платеното всъщност бе разрешено повсеместно. Но МОН и в момента няма никаква представа колко студенти се обучават в нашите висши училища срещу заплащане. Естествено, няма и никакъв анализ как българската екзотична симбиоза държавно с платено се отразява на системата и на качеството в нея. Въпреки това обаче в НС внезапно в последния месец преди лятната ваканция се появи проект платеното за пореден път да се удължи с още една година. Но докато през 2010 г. всички парламентарни групи освен ГЕРБ бяха против, сега се оказа, че всички са "за" и вносители на проекта са депутати от всички групи. А основанието вече не е финансовият недоимък (какъв недоимък в процъфтяващата Бойкова държава?!), а е необходимостта вузовете да запълнят бройките си за прием, които остават празни поради физическата липса на достатъчно кандидатстващи абитуриенти. Пък уж част от реформаторите (поне ДСБ) досега бяха категорични противници на платеното висше в държавните университети. По време на обсъждането в ресорната комисия завчера един-единствен депутат - Стоян Мирчев от БСП, се усъмни в полезността на начинанието да се набутат във висшето образование

срещу заплащане двойкаджии и тройкаджии

които иначе не успяват да прескочат летвата за прием. Едно време Вълко Червенков е имал лаф за подобни случаи: "Вярно, и те са кадри, ама не са кадърни".
Веднага обаче бяха докарани от девет реки води в защита на платеното - то се правело, видите ли, не заради българските студенти, а заради... кандидати от страни от Евросъюза, които напирали за наши вузове! Според правилата на ЕС, всички студенти от страните членки трябва да се обучават в рамките на съюза при едни и същи условия. Сиреч в държавните ни вузове студентите от Гърция например трябва да плащат също като нашите студенти само държавните такси - и за първата година, в която учат български, и след това. Всъщност изобщо не е тайна, че радетел за платеното обучение винаги е бил най-вече ректорът на МУ-СоФия проф. Ваньо Митев, понеже студенти от други страни имаме основно в медицинските вузове. И за да може хем да останат при равни условия с българчетата, хем да им приберем по-високи суми, се разрешава платеният прием и за едните, и за другите. А проблемът е, че законово у нас не е уреден въпросът как се приемат за обучение граждани на ЕС, ако не знаят български. И вместо да го уредим (опит в това отношение има в други страни на ЕС като например Португалия или Унгария), ние превръщаме държавното висше образование в борса.
Най-впечатляваща в комисията бе всеобщата радост, с която депутатите приеха да удължат с още една година приема на студенти срещу пари. Така давали възможност висшите училища да си уредят запълване на местата и да си осигурят парите от джоба на студентите, вместо от държавата. А синдикатът във висшето образование към КНСБ се разсипа дори в обилни благодарности "за консенсуса" по този въпрос. И така с бодра песен щели сме да дочакаме обсъждането на кардиналните промени във финансирането, внесени вече в НС от кабинета като проект за промени в Закона за висшето образование (ЗВО), който е променян досега около 35 пъти. В този нов проект обучението срещу заплащане в държавните вузове, вместо да се премахне,

се превръща в... постоянна и повсеместна практика

При това платеният прием ще бъде без ограничения и то за специалности, за които държавата няма да плаща, понеже не са й приоритетни, но студентите ги желаят. Като например икономическите специалности, в които има пренасищане, или пък психология, да речем. Без да е ясно при такова всеобщо обучение "на частно" ще останат ли вузовете държавни. Държавата на ГЕРБ ще продължи да се оттегля от задълженията си да издържа висшето образование и ще ги прехвърля върху хората. А таксите за платено обучение ще стигат до 170% от държавния норматив за издръжката на един студент! Така ГЕРБ почти се връща към идеята си от 2010 г. сумите за платеното да стигат до 200% от субсидията, която хазната плаща за издръжката на един студент държавна поръчка в дадена специалност. Преди 5 години ГЕРБ се отказаха от тази идея, защото тя изглеждаше абсурдна...
Но проблемите с проекта на МС за кардинални промени в ЗВО и за фактическото превръщане на по-голямата част от висшето образование в платено е друга тема, която тепърва ще бъде обсъждана. Сега важното е, че държавните вузове и тази есен ще могат да приемат студенти в платена форма на обучение в степените "бакалавър" и "магистър". Така в специалности, за които има голям наплив, ще може тези, които са останали под чертата на класирането, да влязат във вуза, ако си платят. Броят на платените висшисти ще бъде извън определения от МС и субсидиран от държавата прием за 2015/2016 г. А събраните пари ще могат да се харчат единствено в полза на студентите - поне така пише в закона. 
Повечето ни висши училища обаче едва ли ще успеят да се превърнат в машина за пари, дори ако наесен мнозинството в НС приеме проекта на МС за промени в ЗВО. По простата причина, че няма как да се появят желаещи да плащат хилядарки сред българите, от които 48 на сто са в риск от бедност (вж. карето). Второ, випуските на абитуриентите у нас демографски намаляват стремглаво, а се увеличават заминаващите да учат в чужбина. На този фон е напълно неразбираемо защо много от нашите 51 висши училища продължават да искат от акредитационната агенция да увеличава капацитета им и никой не може да разбере откъде се взима този нов потенциал за обучение, при положение че преподавателите в България на основен трудов договор не се увеличават и си остават малко над 13 000, както отчита НСИ.


48% от българите са в риск от бедност. Кой да плаща?

Според новите данни на Eurostat отпреди 3 дни за населението в риск от бедност, България води категорично пред всички останали държави в ЕС по процента на хората, застрашени от бедност или социално изключване. У нас в риск от бедност живеят 48 на сто от българите - почти половината население. Средният процент на застрашеното от бедност население в съюза е 24. Дори в Румъния в риск от бедност битуват 40 на сто от хората. В закъсала Гърция този процент е 35,7. Та колко семейства у нас ще могат да си позволят да плащат за обучението на децата си и де факто да издържат с празните си джобове държавните вузове и обучението в тях?
Нормалното би било българската държава да вдигне процента на инвестициите си за висшето образование, който е най-ниският в ЕС (0,56% от БВП). А не да кара най-бедното население на континента да издържа само нейните вузове.    
 

Джулиан Асанж излиза на свобода

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 119

Еманюел Макрон плаши с гражданска война

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 119

Мицкоски иска промяна на преговорната рамка

автор:Дума

visibility 193

/ брой: 119

Накратко

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 119

Колко да е ново?

автор:Ина Михайлова

visibility 467

/ брой: 119

Учи здраво, за да печелиш добре

автор:Аида Паникян

visibility 210

/ брой: 119

Мъченикът на свободата

автор:Александър Симов

visibility 176

/ брой: 119

Колкото повече, толкова повече...

автор:Юлия Кулинска

visibility 191

/ брой: 119

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ