Българският "Браунинг" чака звездния си миг

майор о.р. Манол ТЕНЧЕВ

Независимо от заявените във втората Бяла книга (2010 г.) намерения за инвестиции в българската отбранителна индустрия, засега взаимодействието между предприятията от този сектор на икономиката и МО остават в сферата на добрите пожелания.
Днес редица държави от различни региони на света (вкл. и на Балканите) разчитат на собствения си конструкторски и производствен капацитет за задоволяване нуждите на националните си армии в областта на лекото въоръжение и екипировката. България разполага с достатъчен експертен конструкторски, технологичен и производствен потенциал в тази област. Затова буди недоумение фактът, че досега той не се използваше в достатъчен обем от предишните ръководства на МО.
Това в пълна степен важи и по отношение на въоръжаването на първата ни батальонна пехотна бойна група. За нито едно от съставните подразделения на групата не е закупено българско въоръжение. Такова можеше да осигури българската фирма "АРКУС" АД чрез произвежданите от нея 40х46 мм подцевни гранатомети за АК-47 - "ARCUS-40", както и цялата гама боеприпаси за тях. Те са приети на въоръжение, но МО явно не желае да ги достави на войските. Това съществено би повишило огневата мощ на отделенията и взводовете и би спомогнало за ефективното подавяне на живата сила на противника на разстояние до 400 м при реални бойни действия в различни условия. Нещо, което се отчита и се прилага в цялата американска армия и морската пехота.
Още през 1998 г. началникът на Генералния щаб ген. Михо Михов със своя заповед прие на въоръжение и произвеждания от "АРКУС" АД пистолет 9х19 мм "Аркус 98" DA, представляващ изключително успешна българска модификация и изпълнение на популярния в много натовски държави армейски "Браунинг". Българският "Браунинг" е 15-заряден (капацитет, почти два пъти по-голям от този на щатния ПМ) и осигурява на личния състав достатъчно точен и мощен огън на къси разстояния. Но от 1998 г. досега МО е закупило около 200 бр. от него, като по този начин се отбягва въвеждането на единния стандарт за пистолетните боеприпаси в НАТО. С него се съобрази дори и Пентагонът, въпреки консерватизма и носталгията на американците по бойните "Колт" 45-и калибър.
Въпреки доказаните си бойни качества, повече от 15 години буксува и чисто българският проект за щурмова карабина на инж. Г. Бакалов (ЩКБ). Тя е достатъчно компактна, а цената й (около $250) e съпоставима с тази на автомат "Калашников" (АК-47). Цените на популярните и аналогични прототипи на съвременни армейски карабини, с които са въоръжени съюзниците ни от НАТО, обикновено надхвърлят $800 за брой. При изпитанията по групираност на попаденията ЩКБ превъзхожда АК-47 в съотношение 3:1. Същевременно автоматът на инж. Бакалов безпроблемно може да се произвежда на технологичната линия за АК-47. ЩКБ разполага с възможности за прикрепване на щик-нож, подцевен гранатомет и оптически прибори.
Като че ли вече е дошло време МО да подаде ръка на българския конструктор и на българско отбранително предприятие, за да се произведат първите серии от това оръжие, което поетапно да се въвежда на въоръжение в БА. ЩКБ едва ли бързо и тотално ще измести АК-47 като основно стрелково въоръжение на БА, но ще покаже на света възможностите на българската отбранителна индустрия да задоволява част от потребностите на националната си армия и да предлага качествена продукция за износ.
За да се случи нещо добро, е необходимо да се направи първата стъпка. А тя може да се изрази във възлагането на поръчка за производство на ЩКБ с възприетия в НАТО стандартен боеприпас 5,56х45 мм, с които първоначално и експериментално да се въоръжат една рота от Специалните сили и една от състава на механизираните бригади на Сухопътните войски. След това армията ще се произнесе дали това оръжие е достатъчно надеждно и подходящо за серийно производство и масирано превъоръжаване. Ако това не се случи, не можем да се надяваме други армии да проявяват интерес, за да се премине към масово серийно производство и доставки зад граница.
Това не са единствените области за сътрудничество и интегритет в политиката и практическото взаимодействие между МО и отбранителната ни индустрия. По-важното е да се започне отнякъде. В този смисъл инициативата и активността следва да бъдат двустранни, координирани и насочени към бъдещето.