Българските литературни сайтове

Илиана ИЛИЕВА

...По всяка вероятност така щеше да възкликне класикът на българския разказ, ако можеше да надзърне в "облаците" на виртуалната литературна мрежа. И сигурно, за да се ориентира в нея, щяха да са му нужни поне 15 години "потребителска активност". Или, кажи-речи, времето, през което се зародиха първите ни литературни сайтове, от края на 90-те години: Литературен клуб, Литернет, Словото, с техните "възрожденски" екипи от редакторски колегии - не само с афинитет към словото, но и със съответната професионална подготовка.

Виртуални съкровищници на словото


Тези дигитални литературни средища по-късно намериха последователи в "лицето" на Литературен свят,  Кръстопът, Публик републик... И след време едва ли ще сгрешим, ако кажем, че някои от тях са се превърнали в институции, съумели не само да обхванат огромния литературен поток, но и да го обвържат със стойностни критерии, да станат своеобразни виртуални съкровищници на изящното слово.
Има обаче и едно друго литературно пространство - този тип литературни сайтове са своеобразни

проходилки за начинаещи автори

- сайтове за свободно самопубликуване на текстове като: Буквите, ХуЛите, Откровения, Грозни пеликани, Бунтарите, Stihove.bg, Shtyrkel.net и др. Тяхната цел е да се даде път на дебютиращи и неизвестни автори; както и на утвърдени вече поети и писатели. Да им се предостави възможност за бърза комуникация с читателя. В тези литературни сайтове традиционно авторите публикуват под псевдоним ("ник", казано на съвременен жаргон).

Анонимността осигурява комфорт


на пишещия, който варира от творческа свобода до псевдотворческа безотговорност (в зависимост от таланта и етиката на "ник"-а). Но именно разбулването на тази анонимност е и едно от първите предизвикателства за читателя, поради което често пъти самият автор, а не произведението му, може да се превърне в художествена интрига. Псевдотворческата безотговорност пък е "жива вода" за... модерната графомания. В подобна хипертекстова среда тя се развихря неудържимо, войнствено и безскрупулно, още повече, когато липсва сито, критерий, а изискванията към публикуващия се свеждат до правила за средностатистическа грамотност и опериране с платформата на сайта.

Раждат се поети и писатели


И все пак, въпреки мистериите на този "подводен свят" от него се раждат имена на истински поети и писатели, които проглеждат и отвъд границите на "свободната зона", за да намерят оценката на утвърдени литературни издания. Именно подобен род стойностни автори повишават имиджа на литературните интернет средища и на тях те дължат получените през годините добри оценки и награди.
Забележително е, че литературните сайтове са адаптивни към икономическата среда. Всички те намират финансова опора в рекламата. По-добрите печелят проекти и субсидии от Министерството на културата, заслужават си медийно партньорство на високи културни и литературни форуми, създават условия за електронна търговия на книги, практикува се гласуване с SMS за харесано от читателя произведение. Дарителството е един от финансовите стълбове на литературната мрежа. Но не бива да се пренебрегва и доброволният труд на редакторските, администраторските екипи, без чиято добра воля виртуалните средища нямаше да съществуват.


Типичен пример за предприемчивост


е роденият в името на рекламата сайт lira.bg (Литературно-рекламна агенция "ЛиРА.БГ"), която цели да помага при изготвянето на персонална пиар стратегия за специални издания или поредици от книги в рамките на верига книжарници "Хеликон"; при експертна преценка за художествено оформление на книгата, осигурява и постсъбитийно ехо в медиите на "Хеликон". Агенцията издава и разпространява в цялата страна безплатно месечното списание "Книжарница" с тираж от 50 000 екземпляра. В него се публикуват месечни класации за най-купуваните книги в художествената и специализираната литература; поместват се различни мнения за нашумели автори и техните книги; дава се думата на книжари и критици, на хора, съпричастни с братството на четящото малцинство.
Към литературните сайтове могат да се причислят и такива като literaturatadnes.com (сайт на Преслав Ганев), azcheta.com, kafene.bg, които работят за популяризирането на книгите и техните автори. Пример за литература в мрежата са електронните издания като: Пламък, Простори, Култура, Факел, Език и литература, Либерален преглед, Литературен вестник и др.

Кликнете и ще ви се отвори


Ето и малко по-подробна информация за базовите представители на литературната мрежа в помощ на литературния "стопаджия":
Литературен клуб - litclub.bg. Негов основател и главен редактор е Емилиян Николов. Това е първият литературен сайт в България (1998 г.) Съдържа каталог с раздели за литература, хуманитаристика, литературна критика и културни новини, виртуална библиотека с произведения от българската и световната литература, както и от нови автори. През 2009 г. сайтът получава Националната награда за принос в българската книжовна култура "Христо Г. Данов" в раздела "Електронно издаване и нови технологии".
Словото - slovo.bg. Основан е през 1999 г. от Мартин Митов. Съдържа "Българска виртуална библиотека", която си поставя за цел да публикува в Мрежата всички значими творби на националната литература, до пълното представяне на стойностните български автори и произведения (стара Българска литература (IX - XVIII век); литература на Българското възраждане (XVIII - XIX век); литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878 - 1918); литература между двете световни войни; литература след Втората световна война (съвременна литература). Публикуват се безплатно и собствени творби на читатели на сайта, предлагат се полезни връзки, архиви на вестници и списания, чуждоезична секция, литературна критика и разнообразни възможности за обмен на културна информация. Поради бързото си разрастване порталът обособява и три самостоятелни "дъщерни" сайта: Словеса, Хулите и Букс.Слово.
Slovesa.net е сайт-приложение за текущи културни новини. В авторитетния конкурс "Български сайт" през 2000 г. Словото е класирано на първо място в категорията "Информационен сайт", а през 2002 г. печели гласовете на публиката в категория "Онлайн библиотеки". През 2003 г. Словото печели и награда "Христо Г. Данов" за принос в развитието на българската книжовна култура в категорията "Електронно издавани и нови технологии".
Литернет - liternet.bg. Негов основател и главен редактор е Георги Чобанов (1999 г.). Това е портал за литература, хуманитаристика и познание. Полезните каталози на Литернет са структурирани по автори, критика за авторите, по раздели: Художествена литература (Детски кът, Дневници, Драматургия, Белетристика, Поезия, Публицистика, Хумор и сатира, Школска муза); Култура и изкуствознание; Хуманитарни и социални изследвания; Фолклор и митология и техните надлежно класифицирани подраздели. Електронно списание LiterNet е независимо месечно издание за литература и хуманитаристика. От 1999 г. до момента в него са представени професионално повече от 2500 български и чужди автори в около 100 постоянни рубрики. Част от групата сайтове на LiterNet Медиа са: новинарският сайт Културни новини <http://kulturni-novini.info>, уеб каталогът За култура <http://zakultura.info>, книжарница "Купи книга" <http://kupikniga.net>, обединяваща книжарниците за нови книги Книгосвят, за стари и антикварни книги Книжен пазар и партньорските книжарници от Amazon.
LiterNet печели Специалната награда за принос в електронното публикуване на литература за деца от Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов" (Панагюрище, 2004); националната награда "Христо Г. Данов" (2004) за принос в развитието на книжовната култура на името на големия български издател и печатар. През 2011 г. "Съветът на европейската научна и културна общност" присъжда на LiterNet Медиа отличията "Златна книга" и "Златен печат" - за принос в развитието на българската култура и за европейски мениджмънт в културата. LiterNet Медиа става почетен член на "Съвета на европейската научна и културна общност".
Литературен свят - literaturensviat.com: Основател и главен редактор от 2008 г. е Георги Ангелов. Литературното списание следва целите си да представи истинския облик на съвременната българска литература; да възкреси от забвението автори, които по някаква причина в миналото не са успели да станат достатъчно популярни, но чието творчество заслужава да намери място в литературата ни; да налага нови, още неутвърдени имена; да запознава читателите с творчеството на руски, западни и балкански автори. Издава електронни книги. През 2012 г. Георги Ангелов, главен редактор на електронното списание "Литературен свят", е номиниран за наградата "Рицар на книгата".
ХуЛите - hulite.net. Ръководител на екипа, създал сайта, е Найден Найденов. Член на Сдружение "Словото". Сайт за свободно on-line публикуване на нова българска художествена литература, носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2008 г. в раздел "Електронно издаване и нови технологии". Издава електронни книги.
Буквите - bukvite.bg. Иван Богданов е главен редактор на този сайт за нова българска литература и култура, предлагащ полезна информация за новини, конкурси и пр. Съдържа електронен журнал, списание, издателство и книжарница "Буквите", авторски център, литературно студио.
Кръстопът - crosspoint.mediabg.eu. Негов главен организатор е Валентин Дишев. Crosspoint е средоточие, събрало пътища към авторите от Форума за литература и хора "ГЛОСИ", към текстове и видеоматериали, към литературни факти и новини. Издава електронно списание, книги на електронен и хартиен носител.
Public Republic - public-republic.com: Главен редактор е Наталия Николаева. Това е място за изява на творци от различни области на изкуството, на изкушени от словото естети и просто читатели; културна платформа, обърната към литературата, музиката, фотографията, изящните изкуства; импровизирана сцена, в която ролите на автор и публика постоянно се редуват. Сайтът предлага литературни, редакторски и коректорски консултации. Носител е на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2012 г. в раздел "Електронно издаване и нови технологии".