25 Ноември 2024понеделник02:20 ч.

Черно на бяло

Проф. Елизабет Баркър:

Българските комунисти знаят, че македонците са българи

/ брой: 120

visibility 1845

Подготви Христо Георгиев
 
За пореден път тази седмица в предаването "История БГ" по БНТ заскърцаха зъбите на пещерния антикомунизъм, насочен този път срещу Георги Димитров. Най-известният в света българин, противопоставял се неведнъж на Сталин, трябваше да бъде представен като послушен просъветски диктатор, а комунистите - като жадуващи да отродят и откъснат Пиринския край от България в полза на Югославия. Поредна каша от инсинуации, полуистини и откровени лъжи. А отгоре на всичко Димитров имал отношения с жени, ха-ха-ха! Ами, явно не е бил в крак с модата на сегашните прайдове... 
След Втората световна война България е заплашена от загуба на територии като победена държава от хитлеристката ос. Няколко пъти вече публикувахме документи от мирните преговори на САЩ, Великобритания и СССР с победените държави, когато не друг, а българските комунисти с помощта на СССР успяват да се преборят с Великобритания и Гърция и да опазят териториалната цялост на България. Отношенията между българските и югославските комунисти в наситения със събития период 1941-1948 г. са били твърде сложни и съвсем не черно-бели, твърде различни в различните години. Битката между Българската и Югославската компартия за Пиринския край се води с променлив успех още преди началото на войната. На тази тема е писано много малко, по-обширно я е разработила в мемоарите си Цола Драгойчева. Днес предлагаме един поглед отстрани - откъс от непубликуваната досега на български език книга на проф. Елизабет Баркър "Македония. Мястото й в политиката на балканските сили", под печат в изд. "Синева". Книгата е издадена през 1950 г. от Кралския институт по международни работи, Лондон & Ню Йорк.
Елизабет Баркър (1910-1986) завършва Оксфордския университет. По време на Втората световна война е ръководител на група за проучване на политическите борби в Балканския регион. През 1945 г. е назначена за дипломатически кореспондент на "Ройтерс" за Балканите, а по-късно работи за Задморската служба на БиБиСи. Извадката от историческото изследване на проф. Баркър се отнася конкретно за македонския комунист и виден деец на БКП Методи Шаторов, но хвърля светлина и върху общите политически процеси по това време, рисувайки съвсем различна картина от тази, която някои "корифеи" от яслата на Сорос се опитват да натрапят. Авторката разкрива удивителни подробности от битката, която води против политиката на Тито по македонския въпрос "старият българин" Методи Шаторов (Шарло). Той загива в навечерието на 9-ти септември в боя на Милеви скали, твърди се, че и агенти на Тито са замесени в смъртта му. Не е за вярване, че днес в "дисниленда" в центъра на Скопие е поставен внушителен паметник и на бугараша Шарло, който е бил открит противник на Тито и политиката му спрямо Македония.

 Отношения между югославската и българската комунистическа партия

Из книгата на проф. Елизабет Баркър "Македония - мястото й в политиката на балканските сили", 1950 г.

 
От началото на 1941 г. югославската и българската комунистическа партия са в обтегнати отношения по въпроса за Македония, независимо от няколкото месеца на крехка хармония, след споразумението от Блед през август 1947 г. Югославската партия започва с отбранителна позиция и постепенно достига до нападение. Българската партия започва с нападение, но постепенно е принудена да се отбранява. Целта минимум на Тито е да запази Югославска Македония в границите на Югославия. Неговата цел максимум е да допринесе за обединението й с Българска Македония и по възможност с части от Гръцка Македония под неговото покровителство. Целта максимум на българската комунистическа партия е да създаде независима, по-голяма Македония, тясно свързана с България, или вероятно просто да присъедини Югославска Македония. Нейната цел минимум е да запази Българска Македония в българските граници, далече от ръцете на Тито.
Паралелно между двете партии, още от времето на войната, съществува и спор относно начините на съпротива срещу силите на Оста. Тито приема с цялото си сърце политиката на въоръжено въстание и партизанска война, което му спечелва подкрепата на Москва по македонския въпрос. Тази подкрепа изглежда, че е поддържана постоянно до разрива между Тито и Коминтерна през юни 1948 г. По този пункт Москва се връща към своята традиционна политика на подкрепа за България. Водачите на ЮКП подозират за намеренията на българската партия дори преди нахлуването на силите на Оста в Югославия. Те предполагат, че когато съветският представител Соболев посещава София в края на 1940 г., за да предложи пакт за взаимопомощ, БКП е провела кампания за пакта, обещавайки, че с това България ще спечели излаз на Егейско море в Кавала и по този начин, част от Гръцка Македония. През пролетта на 1941 г. видният български комунист Тодор Павлов (1890-1977), регент на България в периода 1944-1946 г., пише открито писмо, в което отрича съществуването на македонска нация и заявява, че през цялата си история македонците са се чувствали българи.
Нахлуването на силите на Оста намира регионалната структура на югославската комунистическата партия в Македония, в незадоволително състояние. Водачите на централното ръководство не се доверяват на местния водач Шарло - Шаторов (Методи Тасев Шаторов, 1898-1944, псевдоними: Стария българин, Шарло). Той е явно с български македонски корени. Говори се, че е дошъл в Югославска Македония точно преди войната, за да приеме ролята на стар и опитен революционер, с явно антисръбско отношение, който отказва да приеме директивите на ЦК на ЮКП. Когато ЮКП провежда своята пета областна конференция в Загреб през октомври 1940 г., Шарло призовава партията да подкрепи искането му за изселване на всички сръбски колонисти от Македония. Шарло е обвинен в саботиране на решенията на конференцията за укрепването на локалната организация на партията.
Когато силите на Оста завземат Югославия на 6 април 1941 г., ЮКП издава апел към народите на Югославия да се подготвят за въоръжена борба срещу окупатора и да запазят братството и единството си. Партията отказва да признае осакатяването на Югославия. Шарло пренебрегва този апел. Нещо по-важно, БКП решава да се възползва от случая, предоставен от българската окупация на по-голямата част от Югославска Македония. Тя създава комисия за обединение на партийната организация във Вардарска Македония под ръководството на Митко Зафировски, а Антон Югов, член на ЦК на БКП, се опитва да създаде контакт с македонския областен комитет на ЮКП. Българската партия изработва съответна теория за "една територия - една партия", което означава, че след като Югославска Македония е попаднала под българска окупация, то и БКП има правото да поеме ръководството на местната партийна организация.
Шарло работи за българската партия. В края на април той пристига в София и обявява присъединяването си към БКП. Българската партия в писмо до ЦК на ЮКП, което може би е с по-късна дата, оправдава поведението му с "практически причини", защото лидерството е по-лесно от София, тъй като Македония е съставна част на България.
ЮКП не е готова да приеме това положение, нито да позволи, която и да било нейна областна организация да се откъсне. По време на заседанието на ЦК в Белград през май 1941 г. партията заявява готовността си да запази единството на трудещите се класи на всички народи в Югославия, както и собственото си единство. Всички партийни организации из страната трябва да поддържат непрекъснат контакт с ЦК на ЮКП и да се подчиняват на решенията му. Шарло отказва да присъства на заседанието.
В края на май ЮКП предприема правилна стъпка към спасяване на положението. ЦК изпраща в Скопие Лазар Колишевски (Лазар Панев Колишев, 1914-2000), млад югославянин македонец, за да изобличи Шарло и да подготви почвата за национално въстание. Колишевски носи със себе си апела, издаден от ЦК след заседанието му в Белград "народите на Югославия да се подготвят за борба за свобода". Шарло отказва да разпространи този апел в Македония.
На 22 юни Германия напада Съветска Русия. Тито действа незабавно. ЦК на ЮКП веднага изпраща писмо до "поробените народи на Югославия": "Сега удари часът за вашата борба за освобождение от фашистките агресори... борбата на Съветския съюз е ваша борба... вашата борба е в редовете на борещата се работническа класа". Три дни по-късно Тито, от името на ЦК, изпраща специално писмо до македонския областен комитет на югославската партия, която Шарло на практика е отцепил, като разобличава Шарло. В писмото е подчертано: "Поведението на нашия Стар българин (т.е. Шарло) не е само срещу партията, то е срещу революцията". След като изброява прегрешенията му, в същото писмо се казва, че ЦК на ЮКП го освобождава от задължението му като член на регионалния комитет за Македония и го изключва от партията.
Шарло на 2 юли издава своя собствена брошура, озаглавена "Към македонския народ на стража". В нея той заявява, че македонците не трябва да дават нищо на германските и българските фашисти. "Пълен бойкот. Не бива да се борите срещу червената армия, предавайте се, за да преминете на страната на червената армия! Да живее великият и славен СССР! Да живее свободна съветска Македония!" Брошурата е подписана от "Регионален комитет на работническата партия на Македония". Така Шарло заобикаля всяко споменаване на югославската партия и възприема термина "работническа" партия, който е използван от БКП.
Тито хваща бика за рогата. Някъде през юли той изпраща писмо до ЦК на БКП, като възразява остро срещу опитите на Шарло да контролира партийната организация в Югославска Македония. Вероятно в отговор на това писмо българският ЦК изпраща писмо, в което се подчертава, че в България, както и в Югославска Македония, няма условия за въоръжена борба, тъй като старият държавен апарат не е премахнат, както е и в Югославия, а след като германците са дошли като съюзници, те не са окупатори. Във всеки случай българската партия явно отказва да изостави Шарло.
По този въпрос, едната от двете партии, доста по-вероятно, югославската, която има средства за достъп, се обръща към Коминтерна за наставления. През август 1941 г. Коминтернът отговаря, като порицава, според югославски източник, опитите на българската партия да постави партийната организация в Македония под свой контрол и ръководство. Според решението на Коминтерна основната задача е въоръжената борба, а главният метод на борбата е партизанското движение. Становището на Коминтерна спрямо дълготрайния въпрос за Македония е недвусмислено, то дава предимство на Тито, благодарение и на това, че той възприема сталинската политика на партизанска война. Българската партия заявява, че приема решението безрезервно. На практика обаче, това не означава нищо друго освен, че тя ще изпрати извънреден пълномощник в областния партиен комитет за Македония, вместо да се стреми към асимилиране на югославската македонска организация.
На 25 август е назначен нов областен комитет на ЮКП под ръководството на Колишевски. Първият представител, изпратен в Скопие от българската партия, Петър Богданов (Петър Иванов Богданов - 1908-1942), продължава да твърди, че условията са неподходящи за партизанска война и защитава лозунга на Шарло: "Свободна съветска Македония". Говори се, че по същото време Шарло е започнал ожесточена кампания срещу Тито, като го обявява за англофил. След Богданов през октомври 1941 г. пристига вторият представител на българската партия - Боян Българанов (1896-1972), който продължава същата политика.
По това време, под ръководството на Колишевски е създаден първият македонски партизански отряд в Куманово и Прилеп. На 11 октомври отрядът за първи път води бой с окупационните войски, тази дата се счита от югославските комунисти за "героичен повратен пункт" в македонската история. Резултатите обаче са катастрофални. Кумановският отряд е разбит, започват репресии и наказателни експедиции, всичко това втвърдява позициите на онези, които се противопоставят на партизанската война. Но македонският областен комитет на югославската партия се събира в Скопие през ноември и решава незабавно да се сформират нови партизански отряди. Същевременно е направено разумното предложение "базата на националното въстание" да се премести в Западна Македония, която е окупирана от италианците, което означава много по-жестока окупация. Но веднага след срещата, Колишевски и другите членове на областния комитет попадат в ръцете на полицията и са хвърлени в затвора. Българанов незабавно излиза на сцената и поема контрола над останките от областния комитет, които се връщат към линията на Шарло.
Така в края на втория обрат българската партия самостоятелно, макар нелегално и временно, владее положението. Югославската партия претърпява жестоко крушение, от което не успява да се съвземе до февруари 1943 г. В политическите си изказвания Българанов продължава да използва лозунга "Свободна Македония", което вероятно означава Македония, независима от Югославия.
През декември 1943 г. е издаден [документ] на БКП, озаглавен "Отечественият фронт за македонския въпрос". Той заявява: "Македония е ябълка на раздора. Реки от кръв са пролети за нея. Тя е люлката на българското възраждане... За да се избегнат нови исторически грешки и за да се даде на Македония трайно умиротворение, Отечественият фронт издига призива "Македония за македонците". С този призив ще се сложи край на съперничеството между балканските държави. Ние не сме нито за сегашната подялба на Македония между враговете й, нито пък за нейното пълно присъединяване към някоя балканска държава, единственото спасително решение е независима, свободна, суверенна Македония, само така тя ще престане да бъде ябълка на раздора и ще застане като здраво, обединяващо звено редом сред всички балкански държави. Граждани от балканските страни, чрез Отечествения фронт, българският народ призовава всички свои съседи да се обединят около този единствен спасителен призив."
Този документ предизвиква ярост сред югославските комунисти. Той напълно се противопоставя на македонското "анексиране към някоя балканска държава" документът на практика представлява отрицание на решението на Тито за Македония.
 

Полицейски снимки на Методи Шаторов

 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 1471

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 1349

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 1278

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 1267

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 1492

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 1317

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 1357

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ