Български възрожденски къщи

Две уникални възрожденски къщи са възпроизведени в новите издания с хартиени модели от "Български забележителности" на ИК "Колхида" - "Млъчковата къща в Копривщица" и "Попангеловата къща в Трявна", автор Антон Радевски. Популярната поредица осигурява освен приятно занимание за сръчните колекционери, и ценни знания за любознателните. Наред с географската, историческата и архитектурната информация за самите обекти са представени снимки на къщите - фасади и интериор, както и от средата в населените места, в които се намират.
Млъчковата къща е една от най-представителните в Копривщица. Построена през 1855 г., тя е преходен тип - преминава се към затваряне на чардаците и увеличаване броя на стаите. Големият брой прозорци са снабдени с капаци, опасват ритмично целия втори етаж и са увенчани с триъгълни дървени фронтони. Входната фасада, внушителна и тържествена, завършва отгоре с елегантна кобилица, типична за много възрожденски къщи. Под нея е изрисуван кръгъл медальон, обрамчен с декорации, на който е изобразена човешка фигура сред простичък пейзаж. Белите ивици върху синия фон на стените са наивни, но подчертават линията на къщата и ритъма на прозорците. Покривът е усложнен - има няколко ската, а предната част хармонично повтаря извивката на кобилицата. Дървеният таван с резбован овал в средата и украсата в топла тоналност създават особен уют на салона.
Преди повече от два века, когато била построена Попангеловата къща, по калдъръмените улички на Трявна отеквали чизмите на поробителя и подковите на конете му. Това е накарало майстора да вдигне оребрен с широки талпи етаж над непристъпно висок каменен зид. Единствената пролука в него е вратникът, прихлупен с двукатен сенник. Високо горе има два прозореца, които надничат към улицата, но и те са препречени с дървени решетки. Широките стрехи на плочния покрив пазят дъсчените стени от капризите на природата. Отвътре Попангеловата къща е по-приветлива. Над варосаната стена на зимника собата обръща на изток два прозореца. На юг, към зашумения двор, стената на къщата сякаш липсва. Дървена стълба се изкачва от сайванта към закътания от две страни чардак. Стъпи ли човек горе, завива надясно, за да влезе в издадената напред като кьошк на подпори лятна одая или минава през вратата със сводеста обрамка и попада в просторна стая, с една дума "вкъщи". "От вкъщи" се влиза в собата, най-вътрешното помещение на дома, отделено от кьошка със стенен долап и скривалище. Наляво от стълбата чардакът се стеснява, завива край стаята с огнището, подминава задния й прозорец и отвежда до клозета и умивалнята. Под западното удължение на чардака в каменния зид са врязани прозорчетата на обора, нишата на дървеното огнище и вратата на пристройката.