Български писатели срещу Солженицин и срещу свои

Наскоро един приятел ме разкритикува, че досега не съм публикувал нищо за скандала "Солженицин," който се развихря у нас през 70-те години на миналия век. Казах му, че ще го направя, но че напомнянето на тази позаглъхнала вече история ще му донесе повече печал, отколкото радост. Преди дни обаче, на 11 ноември, ни напусна поетът Благой Димитров - единственият от Съюза на българските писатели, дръзнал да гласува против декларацията срещу Солженицин в края на 1970 г. Точно преди 50 години. Кончината му не бе шумно оповестена, което ме накара в негова памет да се обърна към тази тема.  

На Солженицин е присъдена Нобелова награда за литература за 1970 г. и това се посреща нееднозначно в СССР, а и по света. И българските писатели не остават назад, в декларация на Втората им национална конференция през декември 1970 г. те критикуват Нобеловия комитет за това му решение, което определят преди всичко като антисъветско, а Солженицин - едва ли не като посредствен литератор и журналист. Странно, защото дори Съюзът на съветските писатели не излиза с декларация против него.

Но се случва нещо "страшно" - декларацията не е приета единодушно, както обикновено. Четирима писатели се въздържат, а един - ужас - е против! След което осъждането на Нобеловия комитет се превръща и в разправа на "правоверните" писатели срещу съгрешилите техни колеги. И едните са комунисти, и другите са. Този, който дръзва да гласува против, е "безпартиен провокатор" - Благой Димитров.

Както се разбира, тази декларация не е била спусната отгоре по партийна повеля, а е приумица на председателя на СБП Георги Джагаров. С нея той искал да потули гафа, който направил пред високопоставен съветски другар, пред когото на пияна глава наругал братушките за отношението им към Македония. Така или иначе, трябва да се вземат мерки... Но все пак - у нас "прокажените" писатели комунисти не изчезват по лагери и затвори - нещо повече, за тях се полагат грижи, за да могат да продължат да творят и да не мизеруват. 

И много други документи е публикувала в изключителната си книга за "българския скандал Солженицин" Наталия Христова. 

Из изследването на доц. Наталия Христова "Власт и интелигенция (Българският скандал "Солженицин" 1970-1974)", Изд. ателие Аб, 2000

Така през декември 1969 г. вече се говори за опозиция, за "дясно настроени писатели като: Блага Димитрова, Валери Петров, Веселин Андреев, Добри Жотев, Дора Габе, Гочо Гочев, Емил Манов, Марко Ганчев, Радой Ралин, Христо Ганев, Стефан Цанев, Атанас Далчев, Иван Радоев, а също и Христо Радевски, Георги Цанев, Крум Пенев, Здравко Петров, Борис Делчев и др." Властта започва да възприема тези хора като съзнателно обособени "групи", въпреки твърде пъстрия им политически и творчески състав: от писатели със сериозен додеветосептемврийски актив до млади членове на БКП, от утвърдени имена още преди Втората световна война до по-младите партийни и безпартийни творци, заявили своя талант през 50-те и 60-те години. Докато всъщност това са интелектуалци, които в повечето случаи сами, независимо един от друг, са направили своя избор - да заемат позиция на себеотстояване чрез почтена творческа и гражданска реакция. Да бъдат нравствен коректив на управляващите, да дават ценностна опора на обществото. Без политически декларации, без демонстративен героизъм, без поза...

И властта оценява умелия начин за противодействие и се съобразява с него. ... Самата власт е също умело лавираща, защото тя има ясното съзнание, че клапанът на недоволството трябва да е леко повдигнат, за да изпуска по малко общественото напрежение...

... Ситуацията се променя в края на 1970 г., по време на Втората национална конференция на българските писатели... Основен докладчик е председателят на СБП Георги Джагаров... Спокойно протичат неколкодневните дискусии. Така до края на последното, пето заседание, нищо не предвещава драматична развръзка. Преди протоколните слова, с които обикновено се закриват тези конференции, по традиция се приема телеграма до ЦК и резолюция за работата на писателския национален форум. И пак по традиция текстовете се гласуват "единодушно". А когато всички очакват познатото "Обявявам за закрита Втората национална конференция на българските писатели", думата се дава на Леда Милева. Да прочете протестно писмо от името на конференцията до Нобеловия комитет:

"До Нобеловия комитет, Стокхолм

Уважаеми господа! Всички честни хора по планетата са дълбоко заинтересовани литературата да служи на мира и прогреса, на дружбата и сътрудничеството между народите. Изненада и огорчение предизвика обаче известието, че Нобеловият комитет присъжда своята литературна награда за 1970 г. на Александър Солженицин. Трудно може да се приеме, че този акт е продиктуван от литературните достойнства на произведенията на Александър Солженицин. Той говори преди всичко за решаващата роля на недостойни политически съображения, за което свидетелства и фактът, че в противоречие с практиката кандидатурата на Солженицин беше шумно афиширана много преди окончателното решение на комитета. Около тази кандидатура беше организирана провокационна кампания срещу съветската литература, която е дала на света толкова крупни имена и произведения и е вдъхновявала и вдъхновява със своя хуманизъм и високи идеали милиони хора по земята.

Българските писатели на своята Втора национална конференция, състояла се от 16 до 24 ноември т.г., ме упълномощиха да изразя тяхното недоумение и протест срещу това решение на Нобеловия комитет, което служи за разединението, а не на мира и разбирателството между народите.

Георги Джагаров - председател на Съюза на българските писатели."

... През 1997 г. за Валери Петров историята със Солженицин от Втората конференция на писателите изглежда така: "Като отидох, имаше, доколкото си спомням, само точка "Разни", а за Солженицин нищо не се споменаваше... Когато прочетоха писмото, пред мен или до мен беше Христо Ганев, а другаде бяха Гочо Гочев, Марко и Благой Димитров. И ние нямахме никакво време за разменяне на мисли. Изведнъж, застанал пред това нещо, си казах: не мога да гласувам. И помня, че казах нещо на Христо. Бутнах го: "Чакай, внимавай!" Може би съм искал да го предпазя от изказване. И се въздържахме. Нищо повече... Благой Димитров - бил е по-смел. Какви ми бяха стимулите? Главното беше срамът, че те третират като автомат, който послушно ще си вдигне ръчичката. Това чувство за опозоряване беше главният ми стимул. Не отивах по-далече."

Какво се случва през следващите дни и месеци?... "Да се разговаря с хората, да се убеждават" - това е рецептата, по която започва "лечението". До коледно-новогодишните празници "отлъчилите" се писатели-комунисти са извикани на разговор при Александър Лилов - един по един. Без Христо Ганев, който почти веднага заминава за Алжир. И отношението към тях е приятелско, цивилизовано - както се изразява М. Ганчев. Разговарят на чаша хубаво кафе. Нещо, на което съветските им колеги ще завиждат... 

Защо все пак се стига до решението на ЦК и на ГК на БКП за изключването на четиримата писатели от партията? В документите могат да бъдат прочетени официално изложените мотиви... Така се стига до събранието на Първичната партийна организация от 8 януари 1971 г. На него от потърпевшите присъства единствено Валери Петров... По-подробно аргументите на ЦК за решението са посочени в докладната записка:

"Христо ГАНЕВ, който от много години е загубил призванието си на писател, не участва в литературния печат със свои художествени произведения, отделя много енергия и време, за да разгаря лични разпри и недостойни политически страсти в партийната организация на съюза... неговите възгледи... са в противоречие с партийните принципи. "Безполезно и напразно е усилието - казва той в речта си - да се обезличи целият народ в името на единна идеология, на морално-политическото единство, на съзнателната партийна и държавна дисциплина."

Валери ПЕТРОВ като изтъкнат поет, драматург и киносценарист на практика през последните години скъса с ярката партийна насоченост на своето творчество, съсредоточи вниманието си върху дребни, незначителни проблеми. Изживявайки политически колебания и творческа криза, В.П. се самоизолира, затвори се в един тесен приятелски кръг, откъсна се от живата кипяща дейност на партията и народа. Сам той е автор на сценария "Горе главата, командоре", спрян от производство, в който се правят клеветнически оценки за нашия живот и партийната политика...

В изказването си на симпозиума по репертоара проф. Гочо ГОЧЕВ отправя остри критични бележки към съвременната българска драматургия и в същото време горещо защитава редица произведения, които бяха критикувани на Четвъртия национален преглед на българската драма и театър и в редакционната статия на в. "Работническо дело"... От това изказване... личи отстъплението на проф. Г.Г. от класово-партийните критерии при оценката на драматургичния факт и неговата тенденция да "разширява" границите на социалистическия реализъм до степен, когато тези принципи въобще се заличават, когато изчезва дълбоко принципиалната разлика между произведенията на социалистическото изкуство и тези на упадъчното буржоазно изкуство.

Поетическата и гражданска позиция на Марко ГАНЧЕВ напоследък също е пропита с дух на отрицание и песимизъм. Негови отделни стихотворения, както и книгата му "Бягащо дърво", характеризиращи се с нихилистичен поглед към съвременността, разкриват несъвместимото за един комунист черногледство."

... Следващият е Младен Исаев. Той съчувства и на четиримата, но това не му пречи да отсъди: "Знаем, че те години наред са слизали все по-надолу и по-надолу. И са скъсвали с нашето дело... Как ли ще се чувстват, когато утре на Запад ги изкарат "герои"?" ... А за Евтим Евтимов решението за изключването на тези писатели е закъсняло... Явно в този момент атмосферата е станала твърде тягостна и Иван Мартинов, както си седи сред множеството, се обръща към партийния секретар с думите: "Другарю Зидаров, стига толкова, да не пренавиваме пръчката!"

... И накрая Слав [Г] Караславов пита: "А какво наказание ще има за безпартийния провокатор Благой Димитров?"

... Едва три месеца по-късно идва ред и на безпартийния Благой Димитров. Забавената санкция към него има своите обективни причини. На първо място е чисто административната пречка - как и по какъв член от Устава на СБП да се накаже писател заради едно "неудобно" гласуване. На 23 март 1971 г. формулата вече е намерена. На заседание на Бюрото на Управителния съвет с първа точка от дневния ред "Организационни" по доклад на секретаря на Съюза Божидар Божилов е разгледано поведението на Благой Димитров... Тежките обвинения - лошо отношение към КПСС, заемане на осъдително-героична поза, категоричен отказ да се отрече от заетата позиция към Солженицин - са повече от достатъчно основание за "заличаването му" от списъка на Съюза...

На същото заседание Бюрото разглежда и поведението на В. Петров, Хр. Ганев, Г. Гочев и М. Ганчев, като накрая се взема решение и те да бъдат наказани - с мъмрене...

Но въпреки становището да не се дава публичност на наказанията, те бързо стават известни, стават тема на разговори, служат като сигнал на редакционни комитети и издателства да не публикуват творби на репресираните... Четиримата репресирани естествено изпадат в немилост и са принудени да прибягнат до единствено възможното в такива случаи - до преводи, до писане на книжки за деца, до самозатваряне, до въоръжаване с търпение за неизвестно колко време...

Из стенографски протокол на петото заседание на Втората национална конференция, състояло се на 24.XI.1970 г.

ПРЕДС. ДИКО ФУЧЕДЖИЕВ: Другари! Има ли бележки и съображения по телеграмата?

ТОДОР ГЕНОВ: Не би трябвало нашият съюз да си служи с думата "недостойни", "недостойни политически съображения". "От прозрачни политически съображения" ще бъде много по-силно, отколкото тази квалификация... Те са не само недостойни, но това е една институция, която утре ще се занимава и с българската литература и пр. По-хубаво е да се каже: "прозрачни политически съображения".

ПРЕДС. ДИКО ФУЧЕДЖИЕВ: Има ли други бележки, другари? Няма. Предлагам на конференцията да гласува.

СТОЯТ Ц. ДАСКАЛОВ; Имаше една дума там: "недоумение". Не е "недоумение", не буди недоумение, а възмущение буди! Нека да се поправи.

ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ: Аз не съм чел произведенията на Солженицин и не мога да кажа така. Да не се ангажираме с такива оценки. Кой ги е чел? Никой!

ЕДИН ОТ ПИСАТЕЛИТЕ: Защо конференцията трябва да гласува текста на телеграмата? Просто да гласува, че упълномощава др. Георги Джагаров да изпрати такава телеграма, а не да гласуваме текста на телеграма"!

ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ: Другари! Аз самият се учудих на това, но др. Ана Каменова и др. Леда Милева ми обясниха, че така се пращат тези документи... Нека Леда Милева да обясни.

ЛЕДА МИЛЕВА: Първо, по бележката на др. Димитър Методиев. Не само той, но и повечето от нас не са чели тези произведения, всички произведения на Солженицин. И както виждате, в предложения текст не се взема отношение точно какви са тези произведения. Обаче мисля, че за никой от нас няма никакво съмнение, че едва ли това са най-големите произведения, създадени през последните години и че тук става въпрос не за литературни достойнства, а за прозрачни или недостойни - както искате ги кажете - политически съображения, които са продиктували това нещо...

... Както виждате, много внимателно тук е избегната по-дълбока квалификация и не влизаме в подробности по самите произведения, които не сме чели...

ПРЕДС. ДИКО ФУЧЕДЖИЕВ: Предлагам конференцията да упълномощи председателя на съюза да изпрати протестна телеграма от името на съюза.

ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ: Не е точно това. Конференцията приема протеста. Аз мога само да го подпиша. Иначе това ще бъде мой личен протест. Ние протестираме от името на конференцията, всички заедно.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И все пак това не е въпрос както телеграмата. Аз бих искал, преди да гласувам за едно такова нещо, да попитам съюзът има ли в своята многогодишна история тоя род документ, когато са награждавани действително буржоазни и западни писатели от тази Нобелова комисия, и защо сега един писател, който е все пак от социалистическа страна и независимо от това, че ние освен "Един ден на Иван Денисович" нищо повече не сме чели от него, да си позволяваме един такъв документ... Ние говорихме тук за маса други неща, които са добри. Мисля, че не е най-разумно да се занимаваме с този род документи. Може такова нещо да стане само от името на писатели, които познават тези произведения и могат да заангажират своята писателска съвест по тоя начин.

ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ: ... За всеки, който има за пет пари мозък в главата, е ясно, че Нобеловата награда беше дадена на Солженицин не за това, че той е голям писател, а за това, че той пише против съветската власт, против социализма, заради това, че обслужи цялата антисъветска мафия в Западна Европа и по света.

В Швеция разбрах, че наградата се подготвя за Солженицин. И аз говорих там с някои писатели, защото ние искахме - знаете това, организирахме каквото можехме, правихме каквото можехме - наградата да се даде на Елисавета Багряна. Разбира се, името на Елисавета Багряна се подминаваше, а се налагаше името на Солженицин...

ПРЕДС. ДИКО ФУЧЕДЖИЕВ: Моля другарите, които са съгласни от името на нашата Втора национална конференция да се изпрати протестна телеграма до Нобеловия комитет, да гласуват. Против има ли? Един. Въздържали се? Трима. Четири.

Телеграмата се приема.

Протокол щ1

Днес, 8 януари, 1971 г., се състоя закрито организационно събрание на Партийната организация при СБП...

По трета точка от дневния ред се дава думата на др. Киряк Киряков - зав. отдел "Наука и изкуство" при ГK на НСП. Той чете Решение на Бюрото на ГК на БКП от 8 януари, 1971 г. относно поведението на Христо Ганев, Валери Петров, Гочо Гочев и Марко Ганчев към случая Солженицин...

ГК на БКП... смята, че тяхното поведение е несъвместимо с членуването им в БКП. За проявена идейно-политическа безпринципност Бюрото на ГК на БКП с решението си от днес единодушно ги изключва от редовете на Българската комунистическа партия...

СЛAB Г. КАРАСЛАBOB:

Идеологическата борба сега се изразява в провокации.Защо един безпартиен провокатор бе подкрепен от четирима комунисти - писатели? Аз съм решително против реквиема, който пеят за таланта на Валери Петров, нищо не струва този талант, ако той не е отдаден на Родината и Партията...

Събранието единодушно приема решението. Николай Зидаров закрива събранието.

8 януари, 1971 г. София

Съюз на българските писатели 

Протокол щ2 

Днес, 23 март 1971 година, вторник, от 16 ч. се състоя заседание на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели...

По доклада на секретаря на СБП Божидар Божилов се разгледа поведението на Благой Димитров - член на Съюза на СБП... Както е известно на Втората национална конференция той направи провокационно изказване при обсъждането и приемането на протестна телеграма до Нобеловия комитет, който комитет провокационно дава награда на Ал. Солженицин. Благой Димитров не само направи провокационно изказване, но и гласува против тази протестна телеграма. Това му поведение, както и други, които са известни на ръководството, се намира в разрез с изискванията на устава на СБП.

Изслушан бе и самия Благой Димитров. Той не вижда грешка в своето поведение и не иска да разбере провокационния характер изказването си. Заяви, че не мисли да коригира своето отношение към този конкретен случай.

По доклада на Божидар Божилов бе разгледано поведението и на членовете на Съюза Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев  и Гочо Гочев за тяхното отношение при приемането на протестната телеграма...

Направиха се следните изказвания: 

БОГОМИЛ РАЙНОВ:

И да искаме да проявим снизхождение, ние не сме в състояние да ги защитим...

МЛАДЕН ИСАЕВ: Благой Димитров и сега смята дълбоко в себе си, че върши едно героично дело и съзнателно или не, той върши една антисъветска постъпка, която не може да се прости никога... 

БОЖИДАР БОЖИЛОВ:

... Благой Димитров не си дава сметка, че въпросът е политически въпрос, за отношение към една партия, каквато е КПСС, което е несъвместимо с една такава наша позиция. Аз смятам, че при едно такова положение няма място... в нашия Съюз. 

МЛАДЕН ИСАЕВ;

Има един друг въпрос. Тези хора живеят в нашето общество, имат семейства, деца, трябва да видим да не останат без средства, да им се даде възможност да работят, да им дадем възможност да се реабилитират.