Българската земя плаче

"На всички, които се интересуваме от състоянието на селското стопанство, които се тревожим и страдаме заради нерешените му проблеми, доц. Въто Христов ни поднася книгата си със заглавие "Земеделието на България плаче за спасителна политика". С тези думи започва предговорът към томчето с близо 300 страници, излязло с клеймото на "Нюзпринт" ЕООД.
Книгата, която доц. Христов определя като "Четиво за управляващи и опозиция!" е сборник от авторски статии, публикувани в продължение на шест години (2008-2013) в столичните вестници ДУМА, "Земя", "Нова Зора", "Стопанин" и "Български фермер". Цели 23 статии от книгата са излезли на страниците на нашия вестник, на който доц. Христов е автор, утвърдил се със своята безспорна компетентност и спечелил уважението на хилядите ни читатели.
"От шест години насам доц. Въто Христов ходи по мъките: обикаля редакции и редактори; прави срещи с депутати, министри, директори разни; посещава партийни централи; сезира омбудсманите на републиката... На всички неуморно разяснява острите проблеми на селското стопанство; бие камбаната на непримиримостта; не се отчайва от бюрократичното равнодушие на чиновници, управници и партийни величия; внушава надежда на дребните собственици на земеделска земя, на производители и потребители, че макар и с непростимо закъснение, проблемите им са поправими и оправими", казва вместо предговор редакторът на книгата Иван Димитров.
Доц. Въто Христов е от скромните и коректни автори на ДУМА. Не досажда с присъствие, не тормози по телефона ката ден редакторите кога ще излезе творението му, благодари за всяка публикувана статия. Не пропуска да каже добри думи за редакторите, за вестника, за това как статията под вещото ни редакторско перо е станала още по-добра. И всеки път споделя: "Обадиха ми се хора от цялата страна - от Кнежа, от Мездра, от Ловеч, от Бургас - това са проблемите на селското ни стопанство. Поздравяват ме, но аз благодаря на вас!" Дай, Боже, повече такива автори!
Освен скромен, почтен и честен, доц. Въто Христов грабва всеки редактор, който подготвя статията му за печат, с безкрайния си професионализъм. Педантично точен с фактите, коректен с обстоятелствата, безпощадно критичен към престъпните посегателства към труда на земеделските стопани. Във всяка негова статия винаги е проличавала болката и тревогата за бъдещето на родното земеделие: за разпарчетосаната земя, за пустеещите площи, за безумствата на арендаторите, за законовите недомислия, за управленските грешки, за безхаберието. И всякога професионално написано, без демонстрация на партийни директиви, без подмазване и лицемерие.
Авторът винаги е отстоявал ясна теза: "отново е дошло време нацията ни да консумира предимно български, родни продукти: месо и колбаси; мляко и млечни продукти; фасул, картофи, домати, чушки и патладжани; грозде, ябълки и круши; че е крайно време да спрем да харчим стотици милиони евра и долари за внасяне на чужди не по-качествени хранителни стоки; че само така можем да увеличаваме работните места и да подобряваме благополучието на българския народ!"
Във всички тези шест години, когато носеше статия в редакцията на ДУМА, доц. Христов се притесняваше, че материалът може би е остър, че няма да се хареса някому и пр. Аргументите му обаче допадаха на читателите и те го подкрепяха. При различни правителства, по различни поводи Въто Христов настояваше за едно: държавата да разработи дългосрочна стратегия и да утвърди политика за селското стопанство, наред с такава за здравеопазването и за образованието. Зооинженер по образование, доцент, който е посветил повече от 40 години от живота си на селското стопанство, авторът на "Земеделието на България плаче за спасителна политика" през целия си съзнателен път досега винаги се е старал да бъде на ниво. Прави го и с книгата си, в която онези, които милеят за българското село, за земеделието, за селскостопанските производители, ще намерят всичко: и основателен упрек, и похвала, и болка, и тревога, и позиция, и идея за дългосрочна политика в сектора, и съпричастност, и категоричност, и последователност.
Томчето може само да помогне на тези, които милеят за българската земя, да спрат разрухата на селското ни стопанство. Стига да искат да прочетат написаното, да го приемат със сърцето и да го осмислят с разума. "Който чува, ще чуе и бръмченето на мухата, който не чува, не ще чуе и биенето на тъпана", припомня в заключение на предислова към книгата редакторът на томчето. Доц. Въто Христов отдавна е бил камбаната за българското земеделие.

-----------
Официалното представяне на книгата "Земеделието на България плаче за спасителна политика" на доц. Въто Христов ще бъде днес, 27 март, на "Леге" 10.