Българската революция

Георги Димитров

Изнервеният от протести и кабинетни скандали Бойко Борисов може да хвърли бялата салфетка във всеки един момент и да се втурне да печели контролирани от него и мафията парламентарни избори. И евентуално да свари опозицията по бели гащи. Протестите са срещу всичко - от данъците и горивата до системата, избухват непрекъснато в различни посоки и срещу всякакви провали в държавата. Всички обаче искат оставката на ГЕРБ. Омразата е, общо взето, към цялото дередже след 1989 г., но ГЕРБ в момента е нещото, което хората искат да бъде пометено. Показателно е, че вече няма град в България, от който да не е тръгнало автомобилно шествие, или в който да не са обсадили общината.

Язовирът на гнева преля, защото управляващите озверяха от данъчна лакомия и мутренска арогантност. И защото измисленият им растеж не може да компенсира краденето. Първо измислиха данък „Фандъкова” върху старите автомобили. Докъде са стигнали с парцаливото си мислене, показва и идеята за екотакса върху дрехите втора употреба. Още не са успели да въведат данък „нямам кола”, или 

такса за спиране на червен светофар

Но за това пък замислят такса за минаване през сложни пътни съоръжения като тунели и мостове. Както и гениалната иновация на Менда Стоянова да не се пускат коли без винетки на технически преглед. А, и забележете какъв финансов нонсенс – данък за слушане на радио и гледане на телевизия в ресторант! За многострадалната застраховка „Гражданска отговорност” на МПС няма да говорим. Ударът на управляващите е насочен директно против намиращата се до ръба на състоянието на клошар средна класа. Именно класата, която използва автомобила за работа, а не за удоволствие. 

За няколко хилядите лицензи и регулации на общините против малкия бизнес се писа много, но никой не направи нищо. Оказа се, че за един кръчмар през комунизма–социализма имаше много повече икономическа свобода, отколкото при демокрацията. Сега за гаражно заведение, в което да продадеш една тава с кебапчета дневно, трябват минимум 20 хиляди лева за бала с документи, дебела половин метър. На всичкото отгоре в бара не можело да се пуши. Утре ще забранят и да се пие.

Гражданско или данъчно неподчинение?

Или и двете. Историята на българските въстания показва, че класическите бунтове бързо се провалят и лесно се потушават. Слаба организация, предател в четата, спор за водач на бащина дружина, народопсихологията за преклонената глава и др. Повечето от новите протести, бунтове, граждански неподчинения, блокади и други силови акции на протестиращите също се провалят и не постигат целта си. 

Ако целта е смяна на системата, каквато е всяка революция, резултатите от февруарските електрически протести през 2013, са равни на нула. Повечето от лидерите им се оказаха политически джуджета и се изпокараха. Бойко пак е на власт, а токът, водата и частните монополи пак си танцуват върху главите на потребителите. Високотарифните летни дефилета срещу Орешарски през същата 2013 г. на така наречените „умни и красиви”, пък направо омазаха самите понятия като протест, гражданин и т.н. Някои „умни и красиви“ станаха министри.

Много от лидерите на браншовите протести пък се оказаха изгладнели мошеници, които продаваха каузата и се споразумяваха с властите. Като в случая с евтаназията на животновъдството в Странджанския регион. 

Думата ни е за тези, които по някакви причини не могат да участват в автомобилните и пехотни протести. И на които не им се крещи „Революция, братя! Венсеремос!” Предвид страха на народа от физически сблъсък с властта, за много хора е по-удобен 

модела „Няма да платим“

от едноименната пиеса на Дарио Фо. Звучи малко анархистично, но по-голяма анархия от това, което шайката ГЕРБ произведе на Територията, не е измислена. Още повече, имаме опита на българския Андрешко, удавил в блатото не един или двама секретар-бирници като днешните. 

В съчетание с откритите сблъсъци с властта, масовият бойкот на почти всички данъци, сметки и такси, не само ще помете политическия режим, но ще подготви и почвата за смяна на системата, модела и каквото и да е там. И главното, ще покаже необходимостта от СМЯНАТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ВЛАСТ и собственост, каквато е същността на всяка система. А не президентска република или Велико народно събрание. В центъра е бойкотирането на сметките на монополите (без тока, разбира се, защото го спират веднага). Поляци, унгарци и чехи например показаха как става това по призив на някой авторитетен лидер на обществено мнение. За тотално неподчинение например плаче столичната „Топлофикация“, с нейните оядени консултанти и адвокатски колективи. А най-големият монополист на монополистите у нас е партия ГЕРБ!

Един масов мирен бойкот на новите данъци е под повърхността, но в определени случаи е много по-ефикасен от барикадите и венсеремосите. Особено когато няма революционна ситуация от типа „горе не могат, а долу не искат”. А при насилствените революции и граждански войни жертва стават предимно обикновените хора, а не богатите. В същото време  

да рутиш властта от диванчето

и да гледаш по телевизора как разни Менди и Горановци вият на умряло за макрорамката, си е върхово забавление в зимния студ.

И на фона на целия погром и бардак на властта, обвинението, че БСП искала да яхне, организира и, забележете, да политизира протестите, е израз на тотално слабоумие. Понятието „деполитизиран протест” за оставка на политическата власт – от Валери Симеонов до Бойко Борисов, е клиничен абсурд на изрусената харизматична мисъл. От устата на разни самообявили се за месии и месийки това звучи направо нелепо. А залепилите се за недоволството НПО-та от професионални протестъри, които твърдят, че са против всички партии и говорят главно срещу БСП, са директни провокатори на ГЕРБ. 

Точно обратното, БСП в голяма степен се въздържа да излезе директно по пътищата и площадите като народен водач. Това, че редови социалисти протестират масово като граждани на България и като част от народа, е повече от нормално. Даже е много добре. Нещо повече, исканията на протестиращите на 100 процента отговарят на партийния мироглед на българския социалист. Участието на БСП в кампанията против цените на бензина, монополите, неравенството и данъците на ГЕРБ, напълно покрива Програмата и Устава на партията и решенията на всички конгреси – от Първия до 49-тия. Както и на повечето партийни документи, като „Визия за България“ например. 

А на всичко отгоре БСП е опозиция. Като такава тя е длъжна да участва с името си, особено ако е организатор, във всички видове местни, квартални, национални, даже и международни протести. За тази цел партията е длъжна напълно да се освободи от

Десетоноемврийския синдром 

на доброволна нелегалност, когато тя, вместо виновния си елит, след 1989 г. се извиняваше на народа за всичко. Едва ли не за цялата история на човечеството - от маймуната до Бойко Борисов. Тогава БСП бе изпратена почти извън закона, с конфискувано имущество и с призиви за забрана, лустрация, вадене на досиета и други подобни мероприятия. Членовете й се снишаваха и не смееха да се афишират, като за целта се създаваха маскировъчни граждански сдружения, съюзи и т.н.

Тази остатъчна нелегалност е една от причините за забавяне на влиянието ни сред по-широки слоеве от населението. БСП трябва да спре да се крие от хората, защото една друга част от обществото иска от нея доста по-радикални действия, като напускане на парламента и участие на барикадите. 

И да спре да слуша гласове от собствените си редици с десетоноемврийско мислене. От типа „ама дайте да не политизираме” или „какво ще кажат от ГЕРБ”, от Посолството или от Луната.

И да изпрати на протестите хора, несвързани с провала на Прехода. Защото власт, модел и система без партия не се свалят.